Партията на Де Кро успя да получи по-малко от 7% от гласовете, изоставайки доста от десния "Нов фламандски алианс" (Nieuw-Vlaamse Alliantie, N-VA) с очакваните 22% от гласовете, според предварителните резултати, предоставени от Министерството на вътрешните работи. Крайнодясната партия "Фламандски интерес" (Vlaams Belang) се класира на второ място със 17,5% от гласовете.

"Беше особено трудна вечер, загубихме. Ще подам оставката си като министър-председател. Но либералите са силни, ние ще се върнем“, заяви той.

Той трябва да остане действащ министър-председател в следващите месеци, докато преговорите между спорещите белгийски политици за намиране на ново правителство продължават.

"Нашите некролози бяха написани, но ние спечелихме тези избори", заяви след изборите лидерът на N-VA Барт де Вевер, който сега изглежда, че ще стане следващият министър-председател на Белгия, отбелязва Франс прес.

Разделена между съперничещите си езикови лагери, сложната политическа мозайка на Белгия отдавна се възприема като гранично нефункционална. Страната е изправена пред продължителен период на спорове за съставяне на ново правителство, след като миналия път ѝ отне 493 дни, за да състави управляваща коалиция през 2019 г.