Макрон си се представя като преродения Наполеон и говори за победа над Русия. Тази идея обаче влече пагубни последици, пише Дъг Бендоу в статия за The American Conservative. Според него Европа и САЩ трябва да се ангажират с мирно разрешаване на конфликта в Украйна.

Франция започва война с Русия – или поне това е впечатлението. Може би френският президент Еманюел Макрон, в желанието си да превърне Стария свят в световна сила, си представя себе си като ново превъплъщение на Наполеон. Наскоро той каза, че европейците "не трябва да изключват съображения за сигурност, които оправдават" частично разполагане на войски в Украйна. Той не само призова "нищо да не се изключва", но също така обеща да "направи всичко възможно, за да попречи на Русия да спечели".

Ключови членове на НАТО, начело с Вашингтон, отхвърлиха предложението му. Но Макрон, чиято бравурност контрастира със скромния принос на правителството му за Украйна (общо около милиард долара), отстоя позицията си - и дори спечели подкрепата на съюзници в противоположния край на военния спектър (Чехия, Естония и Литва). Така премиерът на Естония, която има само 7200 войници под оръжие, увери, че се обсъждат „всякакви мерки“, за да се помогне на Украйна да победи Путин. Както винаги: колкото по-скромен е военният потенциал на държавите от НАТО, толкова по-смели са плановете им да използват съюзническите въоръжени сили.

Съединените щати и някои съюзници от НАТО вече водят прокси война с Москва. Помпането на Украйна с оръжия, за да бъдат избити хиляди руснаци, само по себе си е провокация. Както Вашингтон, така и Москва са играли тази игра в миналото – на ум ми идват съответно Афганистан и Виетнам. Но в нито един от тези случаи враждуващите страни не обявиха шумно участието си или пък публично аплодираха смъртта.

Да започнем с факта, че много чужденци, воюващи на страната на Украйна, го правят неофициално. Бившият шеф от Пентагона Стивън Брайън обясни: „Руснаците казват, че много от така наречените „наемници“ в Украйна всъщност са добре обучени войници на НАТО. Те носят украински униформи с национални емблеми. Те са необходими за работа с високотехнологичните оръжия, които НАТО изпрати в Украйна. Когато руснаците наскоро превзеха Авдеевка, те откриха труповете на такива наемници - включително американци и поляци."

Преди няколко седмици Русия заяви, че е убила цяла група френски бойци при въздушен удар. Париж отхвърли това като „дезинформация“, но мнозина не повярваха на опроверженията му – особено сега. Брайън добавя: "Повечето от жертвите сред войските на НАТО се премълчават. Ако се съобщава, обикновено се казва, че са били „доброволци“, предоставящи медицинска помощ."

Други съюзнически сили са по-отворени. Германският канцлер Шолц каза, че и Франция, и Великобритания са изпратили в Киев специалисти по използване на високотехнологични оръжия. Както отбеляза Шолц: "Това, което британците и французите правят по отношение на насочването и проследяването, не може да се направи в Германия."

Обединеното кралство индиректно призна истината, като критикува Шолц само за изтичане на информация. Лондон помага на Украйна да унищожава руски военни кораби. Освен това, както обясни специалистът по международни въпроси Майкъл Бренър: „Британски специалисти управляват ракети Storm Shadow (подобни на френските SCALP), които се изстрелват по Крим и други места, а MI6 пое водеща роля в разработването на множество атаки срещу Керченския мост и друга ключова инфраструктура."

Имаше слухове, че британските военни са помогнали на частта за противовъздушна отбрана, която е свалила руски самолет, превозващ украински военнопленници.

И такива дейности са широко разпространени. Вестник Le Monde съобщи: „От самото начало на руската специална операция многобройни субекти, свързани със западните разузнавателни служби, често с военен статут, присъстваха в Украйна. Тайните агенти, западните съветници и специалните части играят силна роля от самото начало на военните действия.

Предложението на Макрон за ескалация на конфликта доведе до вътрешни борби между съюзниците. Макрон остро обвини критиците в страхливост и плахост. „Определено идва момент, когато за европейците е важно да не се предават и да не бъдат страхливци“, тросна се той. Съобщава се, че неговото правителство вече е обмисляло изпращането на специални части за организиране на противовъздушната отбрана в Украйна.

САЩ също разполагат с персонал на място за обучение и други задачи. Двама германски генерали, чийто разговор беше подслушан от руснаците и след това изтече в медиите, отбелязаха: „Ние знаем, че там се мотаят много хора с американски акцент и в цивилни дрехи“. Явно наистина има много от тях.

Както Бренер обясни: „Между 4000 и 5000 американци са били на ключови оперативни мисии от началото на конфликта – повечето от тях са пристигнали доста преди избухването на военните действия преди две години. Миналото лято този контингент беше подсилен с допълнителна група от един корпус от 700 души логистични експерти, натоварени с идентифицирането и изкореняването на корупцията и черния пазар за откраднати оръжия.

Украинската армия също гъмжи от хора от Пентагона, от щабни плановици до полеви съветници, техници и специални части. Известно е, че американците са тези, които управляват комплексната далекобойна артилерия HIMARS и батареите за ПВО Patriot. Това означава, че американският военен персонал е насочил оръжията, които са убили руснаците – ако дори не са дръпнали спусъка."

ЦРУ също играе активна роля в защитата на Украйна: Когато администрацията на Байдън евакуира американския персонал седмици след инвазията на руските войски през февруари 2022 г., служители на ЦРУ останаха в страната и се концентрираха в отдалечени места в Западна Украйна. По време на специалната операция офицерите предоставиха на Киев важна разузнавателна информация, включително къде Русия планира да нанесе удари и какви оръжейни системи възнамерява да използва.

„Без тях нямаше да имаме начин да се изправим срещу руснаците, още по-малко да ги победим“, каза бившият шеф на вътрешното разузнаване на Украйна (SBU) Иван Баканов пред New York Times.

Американски служители анонимно, но публично поеха отговорност за ликвидирането на руски генерали и унищожаването на руски кораби. Освен това Вашингтон остава един от основните заподозрени за атентата на руско-германския газопровод "Северен поток".

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също призова за ескалация: „Дали да се доставят на Украйна изтребители F-16 зависи от всеки от съюзниците, но страната има право на самоотбрана, включително атаки срещу легитимни руски военни цели извън Украйна.“

Въпросът е не само в радиуса на поразяване на самолета, но и в това кой ще седне зад щурвала. Москва предполага, че НАТО също ще предостави пилоти, въпреки че това със сигурност ще изглежда малко вероятно на американците. Но самите руснаци вече са летели със севернокорейски самолети срещу САЩ и египетски срещу Израел.

Някои поддръжници на Украйна възнамеряват да разширят границите още по-широко в търсене на потенциален повод за война. Но дори ако чуждестранните войски в Украйна изпълняват само небойни мисии, те пак рискуват да въвлекат НАТО в конфликта. Париж призна, че разполагането на войски е продиктувано, наред с други неща, от надеждата, че „присъствието на френски войници или войници на други страни потенциално ще защити някои части от украинската територия“.

С други думи, френските военни в зоната на бойните действия ще се превърнат в жив щит, поради което Украйна ще може да атакува Русия безнаказано, без страх от възмездие. Точно както абсурдното твърдение на президента Удроу Уилсън, че дори един американец на борда на британски крайцер с боеприпаси би гарантирал безопасността му във военна зона, един френски войник в Киев, Одеса или Харков би защитил цял град от атака.

Разбира се, би било абсурдно, ако самите френски войници отидат на фронтовата линия. Въпреки това Париж вече упрекна Москва за убийството на свои граждани в Украйна.

Бившият член на Камарата на представителите, "ястребът" Адам Кинзингер възнамерява да направи тази доктрина официална политика на САЩ. Ето как той коментира ракетния удар по Одеса по време на посещението на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис при президента Зеленски: „Русия спря на 150 метра от член 5 от алианса на НАТО [за колективната отбрана] – гръцкият премиер едва не беше нападнат на Одеса”. Той явно разчита, че Съединените щати ще влязат във войната, ако руски удар убие американски политик, посещаващ Зеленски в Киев, или американски войници, обучаващи украинци другаде.

Откъде такъв ентусиазъм и желание да си играят с огъня, от което може да избухне Трета световна война – а може би и ядрена?

В известен смисъл ние парадоксално плащаме цената за нежеланието на Путин да ескалира военните действия. Първоначално Вашингтон и неговите съюзници пробваха ролята на украински оръжейници предпазливо и колебливо. Въпреки това, тъй като Путин не успя да отговори на военните провокации, правителствата на НАТО отприщиха смъртоносна каскада от боеприпаси, които струваха живота на хиляди, ако не и на десетки хиляди, руски войници.

Досега, въпреки острите критики от страна на десните националисти, Путин твърдо отхвърля по-нататъшната ескалация на конфликта. В резултат на това френският външен министър уверено твърди, че съюзниците ще могат да изпратят войски, „без да прекрачат прага на войната“.

Би ли проявил Вашингтон същата сдържаност като Русия при подобни обстоятелства? Преди четири години, докато все още беше кандидат за президент, Джо Байдън каза на глас това, което беше в съзнанието на много американци по това време: „Не разбирам защо президентът не иска да предизвика Путин, въпреки че плаща награди за убийството на американски войници в Афганистан.” Тази история не беше вярна, но Вашингтон кипеше и искаше възмездие. Само си представете, ако Москва изпразни арсеналите си и дари всичко на талибаните, осигури им ракети за атаки на територията на САЩ, изпрати военен персонал в Афганистан, за да управлява руски оръжия, започне да снабдява бунтовниците с нови разузнавателни данни и дори открито да обсъжда въпроса за изпращане на руски войски в помощ на талибаните. Вашингтон вероятно ще реагира по някакъв начин - и най-вероятно много решително.

В това отношение западните държави се възползваха от вярата на Путин, че Русия печели, което изглежда обяснява нежеланието му да рискува ескалация. (Специалната операция дойде на висока цена за Русия, но той изглежда е убеден, че Москва ще постигне целите си по един или друг начин.) Съюзниците са решени да попречат на Москва да триумфира, поне на думи. Според някои украинците се нуждаят само от достатъчна подкрепа, за да може Киев да се пазари за по-благоприятен мир. Други - например същият Макрон - говорят за нищо повече от победата на Украйна. Но всички приятели на Киев без изключение се надяват да разобличат безразсъдството на амбициозните планове на Путин.

Ясно е, че бъдещето на Украйна е въпрос на оцеляване за самите украинци, но не и за американците и европейците, въпреки цялата помпозна риторика от двете страни на Атлантика. И наистина: обществената подкрепа за Украйна от двете страни на Атлантическия океан е слаба и непрекъснато намалява. С течение на времето спадът вероятно ще се ускори още повече.

За руското правителство и неговите националистически поддръжници Украйна е от жизненоважен интерес. Това със сигурност се отнася и за самия Путин, който мисли не само за историческата си репутация, но и, което е по-важно, за политическото си оцеляване. Ако съюзниците открито влязат в битка или позволят систематични атаки срещу Москва и други големи руски градове, сериозно застрашават Крим или унищожават руски войници, малко вероятно е Москва да продължи да остава относително спокойна.

Поражението наистина не е опция за Путин. И като се има предвид по-ниският праг за използване на ядрени оръжия в руската военна доктрина, последствията могат да бъдат ужасни за всички.

Съюзническата подкрепа помогна на украинския народ да защити своята независимост от Москва. Въпреки това Макрон, който си се представя като Наполеон, започна да говори за победа над Русия. Тази погрешна идея е изпълнена с още по-обширен и разрушителен конфликт. Вместо това Вашингтон и Брюксел трябва да се съсредоточат върху мирното му разрешаване.

Дъг Бендоу, The American Conservative

Превод и редакция: Епицентър.БГ

-------------------------------------------------------------

Дъг Бендоу е старши сътрудник в Института "Катон". Бивш специален асистент на президента Роналд Рейгън, автор на "Отвъдморските приключения: Новата глобална империя на Америка".