Драматичните събития в Русия доказаха нещо, което проукраинските сили не могат или не искат да проумеят.

Западът се надяваше със санкции и международен натиск да принуди руските граждани да се вдигнат на бунт срещу властта. Да смаже стандарта на живот на средната и олигархична класа и те да свалят Путин. Искрата трябваше да бъде запалена сред либерално настроеното гражданско общество, защото само то безусловно симпатизира на Запада.

Искрата на гражданското общество действително се запали, но вместо да поеме либерален, антивоенен курс, пламъкът тръгна в консервативна, хардлайнерска посока.

Кулминацията на този процес е войнишкият бунт на Пригожин. Той е представител на огромна прослойка в руското общество, която иска да види ефективна армия, която не просто не отстъпва и не просто взима Донбас, а поставя на колене цяла Украйна, барабар с натовските й съюзници.

Пригожин е руснак и патриот до мозъка но костите си. Суров, но с много дълбока и екстремна емоционалност. Неговият „марш на справедливостта“ не беше метеж, нито опит за преврат, а войнишки бунт с обратен знак. Целта му не беше да върне войниците по домовете им, а да принуди генералите да ги поведат към Лвов.

Бързото развитие на събитията потвърждава импулсивността на действията му и го поставя в едно русло с хора като Стрелков.

Именно това сега е гражданското общество на Русия – съвкупност от критични към нерешителността и некомпетентността на властта личности, които не жадуват мир, а победа.

В почти болната си фиксация върху „кървавия режим на Путин“, западните елити не могат или не искат да проумеят, че Русия не е Кремъл и че процесите, които текат там, само укрепват руската демокрация.

Нейната патриотична самобитност е истинският враг на Запада. Путин е само неин проводник.

Автор: Антон Желев, Фейсбук