АГЕНЦИЯ СЛИВЕН, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: mi61@abv.bg

НЕИЗБЕЖНА ЛИ Е СРЕЩАТА С НЕБИТИЕТО? БЪЛГАРИЯ, ВОЙНАТА И ШАНСЪТ НА “DUMMIES”

Проф. Ивайло Гюров
17.03.2023 / 13:07

Последните дни в България ми напомнят на един “crash test” в забавен каданс. Както е известно този тест се използва в автомобилната индустрия, за да измери издръжливостта на колата при челен сблъсък с висока скорост. Обикновено това е бетонна стена и забавените кадри позволяват да се наблюдава степента на деформация на колата, както и шансовете на пътниците да оцелеят. На английски съществува известен символизъм в характеристиката на тези пътниците – думата е “dummies” и означава едновременно две неща - манекен и глупак. Вероятно поради всеизвестния факт, че независимо дали колата принадлежи към най-надеждните марки, при много висока скорост шансовете за оцеляване са нулеви.

Толкова за метафората. Сега по-същество.

Какви са шансовете на България за оцеляване при челен сблъсък не с бетонна стена, а с най-голямата ядрена сила – Русия. Към този конфликт т.н. нареченият политически “елит“ на партиите на войната с нескрита дебилна триумфалност упорито тласка страната ни. Като в същото време дипломатично предпочита да избегне отговора на основния, на кардиналния въпрос – а именно: какви са шансовете ни за оцеляване и, ако оцелеем изобщо, то на каква цена? Но това са, както се разбира от само себе си, въпроси на “dummies”. Има ли смисъл да припомняме двете национални катастрофи? Третата явно ще е последна за това, което е останало от държавата България.

В последните дни натягането на русофобската пружина съвсем не изглежда случайно. То е пряка функция на еволюцията на военния конфликт в Украйна. Провокацията с вандализма срещу Паметника на Съветската армия и най-вече гротескното му медийно отразяване от казионните телевизии подсказват именно такива внушения. Този акт не е само един допълнителен катализатор в хибридната война срещу Русия, той изглежда има по-сериозна амбиция. Публичното демонстриране на потъпкването на гражданското общество има за цел да докаже по недвусмислен начин жалоните на новата политкоректност в духа на бързо приближаващото военно време, в което претенции дори за бледа мимикрия на т.н. социален контракт трябва да бъдат възприемани като музеен експонат. Имитациите за съобразяване с обществото приключиха, иначе казано - дверите на Неолибералния Гулак на Ф. Хайек се затръшнаха, а оттам - маските станаха излишни.

В Новия прекрасен свят изконната “правда“ на неолиберализма се превърна в същата тази монолитната бетонна стена от “crashtest”, тоест обществото трябва да разбере аксиомата, че именно тази “правда“ е имунизирана от всякакви интерпретации, тя не подлежи на съмнения и на елементарни (дори очевадни) въпроси. Вече не е позволено да се съмняваш в истинността на твърдението, че хитлеристка Германия и СССР са еднакво отговорни за избухването на Втората световна война.

Как да бъде обяснено на водещите журналисти от казионните медии и на техните “експертни“ гости, или на “органичните интелектуалци“ (по Антонио Грамски), тоест на трубадурите и лакеите на режима, че все пак би трябвало да има някаква разлика между този, който затваря и избива евреите в концентрационните лагери, и този, който ги освобождава….

Цитирам: “Приемането на забраната на нацизма и комунизма приравнява най-геноцидния режим в човешката история с режима, който освободи Аушвиц и помогна да се сложи край на царството на терора на Третия райх!»Думите не са някой заклет Путинист, а на директора на Холокост музея “Симон Визентал“ в Лос Анжелис, Ефраим Зуроф. За сведение - американец.

Аксиомата „друга гледна точка няма и не може да има“ се крие в примитивния генезис на аутодафето, в което днешният неолиберален апологет намира своя “аналитичен“ пристан. Наскоро един (моля за извинение, карикатурно изглеждащ, и то не заради неизменната си папийонка) експерт по електронни медии гневно заяви, че не може да има “друга“ гледна точка за войната в Украйна. Нима неговата експертност не би трябвало да гарантира именно плурализъм на мненията? Монотонността на подобно едномерно медийно пространство ни връща в не толкова далечните времена на младия Ким Ир Сен, както и в по-далечните времена на кафявите ризи и факелни шествия. Задавам въпроса: В кой момент евроатлантизмът и русофобията се превърнаха в синоними? Къде да открием последния пристан на евроатлантизма и русофобията - единствено в премахването на паметника на Съветската Армия ли? А Паметника на Граф Игнатиев, а Шипка, а защо не и Храм-паметника „Александър Невски“?

Факт е, че корените на русофобията се крият в опитите за реабилитиране на фашизма като консолидираща евроатлантическа идеологема. През последните години елитите в Европа не потърсиха отговорност за откритата дейност на фашистки групи, нито изпитваха особен свян, флиртувайки с фашистката идеология, намираща проявление в многократните опити за преразглеждане на резултатите от Втората световна война. Защо демократичната и плуралистична Европа позволи отново унищожаването на книги на класици? Кой е толкова заинтересован от толкова спешна радикализация? Кой бърза толкова много?

Както е известно, “пушечното месо“ в Украйна е на привършване и редица видни анализатори поддържат тезата, че войната навлиза в своята Втора фаза. Тоест, тя неусетно се превръща в една мащабна Европейска война, но този път с явното участие на НАТО. Такъв анонс прозвуча след знаковата срещата на Байдън в Полша с лидерите на страните членки на НАТО от формата "Букурещ-9" - България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия и Полша. Байдън бе крайно недвусмислен: "Русия няма да победи никога Украйна. Никога!". Оттук следва въпросът: след като Вие, Букурещката Девятка, сте новите преторианци за запазване на световния мир и на демокрацията, следва ли, че от този момент НАТО ще се бие до последния естонец, румънец, и българин?

В този контекст серията законодателни промени, като започнем от промяната в Закона за отбраната, приета в последния ден на 48-ия парламент, през последвалите вълни на актуализиране на военната мобилизация на запаса и стигнем до проекта за нова наредбата за въвеждане на военно обучение на учениците в 10 и 11 клас как България може да воюва в мисии извън държавата, логиката на таз хронология означава само едно – активна подготовка за бъдещи военни действия. В този конфликт на България й се отрежда да заеме предната седалка поради факта, че се оказваме “фронтова“ държава – решение, спуснато от настоящия световен хегемон и по съвместителство наш стратегически партньор – САЩ.

Разбира се, контра-аргументът е, че всичко това е теория на конспирациите. Колкото е теория на конспирациите, ако твърдим, че преди малко повече от година същите онези украинци, аплодирали спектаклите на Квартал 95 с техния главен шоумен Владимир Зеленски, днес под негова заповед са изпратени на фронтовата линия, чиято продължителност на живот не би надхвърлила 4 часа, ако говорим за ожесточените боеве при Бахмут /Артьомовск.

Разбира се, съществува и аргументът за цената в името на световния мир, демокрация и евроатлантически ценности, каквото и да означават те. Но нима посланията не бяха същите в риториката, предшестваща войната в Косово през 1999 г., в Афганистан през 2001 г., в Ирак през 2003 г., в Либия през 2011 г., в Сирия през 2014-та?

Резултатът?

След войната Косово се превърна в основният хъб за трафик на хероин в Европа (95%) и хъб за нелегален трафик на органи; щабът на терористичната организация Ислямска държава е в Либия, а Талибаните отново са в Кабул….

Трудно би могло да се каже, че това са места, в които триумфират мирът, демокрацията и евроатлантическите ценности… Що се отнася за същите онези преторианците, борили се за световния мир, за съжаление, много от тях отдавна са преминали в небитието.

Сега за България.

Какви са шансовете на България при един евентуален военен сблъсък с Русия? Неведнъж в своите 1300 години на съществуване България е губела своята държавност. Изглежда подобна перспектива не е проблем за лидерите на партиите на войната, чиято компрадорска лоялност естествено принадлежи към центъра на метрополията – Вашингтон. А както е известно, той още по-малко се вълнува както от този проблем, така и от проблемите на българите.

Този път при “Сrashtest” на България с нейния цивилизационен потомък Русия никакви предпазни колани не биха я спасили.

В този случай “Dummies” просто нямат шанс.

Проф. Ивайло Гюров*

https://pogled.info/bulgarski/neizbezhna-li-e-sreshtata-s-nebitieto-balgariya-voinata-i-shansat-na-dummies.153681

* Проф. Ивайло Гюров - Преподавател по политически науки в Университета в Отава, Канада.

 

 
 

Copyright © 2008-2023 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев