Европейското командване на въоръжените сили на САЩ съобщи, че техен дрон MQ-9 Reaper („Жътвар“) е паднал в Черно море след сблъсък с руски изтребител Су-27. По съобщения на експерти от Щатите дронът е бил потопен от американците в Румъния поради нанесени му повреди. Официална Москва твърди нещо подобно - че е паднал след рязка маневра.

Дронът MQ-9 лети на височина близо 8 000 метра, може да носи сериозни оръжия. Снабден е със сложни камери, позволяващи наблюдения върху Крим и територията, на която Русия води Специална военна операция (СВО). Изпълнява рутинни мисии в този район доста преди началото на операцията.

В австрийския EXXpress се питат: „Защо американски дронове „Жътвар“ летят над Черно море в посока на Русия, а стратегически бомбардировач В-52 се приближава към Санкт-Петербург? Не се ли стреми Вашингтон към създаване на casus belli (причина за война)?“

Уместен въпрос предвид минали скалъпени казуси, чрез които американското население е подтикнато да одобри участия във война. В Първата световна война САЩ влизат след като германците потопяват парахода „Лузитания“, а във Втората - когато японците бомбардират военни кораби на САЩ в Пърл Харбър.

Американците и сега не желаят да влизат в голяма война. Къде са САЩ, къде е Черно море, какви са им украинците, че заради тях да се бият с огромна ядрена сила!

Този инцидент, пише CNN на 15 т. м., може да измени отношението към подкрепата на Украйна в САЩ. Случилото се приближават света към пряк сблъсък между Вашингтон и Москва, от какъвто всички се страхуват. На този фон популярността на гледните точки на Тръмп и ДеСантис расте. „Русия може и да е затънала в Украйна, но президентът Путин побеждава в други посоки.“

Според допитване на SSRS, „80% от републиканците и техните симпатизанти считат, че за крайно важно кандидатът за президент от тяхната партия да бъде против американското натикване във въоръжения конфликт между Русия и Украйна... Този спор няма отношение към многото жизнено важни интереси на страната.“

Подобни са резултатите и на британската компания YouGov - американците и европейците проявяват все по-малко ентусиазъм спрямо помощите за Украйна. Ще може ли Байдън да сдържи обещанието си да го прави „толкова, колкото е нужно“ в същите обеми?“, пита се британският The Economist.

През април-22-а според 82% от демократите и 67% от републиканците финасовата помощ за Киев е била одобрена, през февруари-23-а на това мнение съответно са 75% и 39%. Съгласни масово американците са били само за медицинска помощ и храни. През декември-22-а за участие с войски във Великобритания, Франция, Германия и Италия съгласните са под 20% от запитаните.

Такава е картинката. Но в Европа независими държави са Русия, Турция и в някаква степен Унгария, другите са просто скромни васали на САЩ. Въпреки бързо нарастващия протест на народите срещу управниците си поради страховете от обедняването и вероятността да ги хвърлят на бойното поле.

Взривяването на газопроводите в Балтийско море е огромно престъпление, никой сериозен политик или наблюдател не вярва на глупотевините, че е извършено от някакви украинци с лодка. Разкриването на важни подробности за този терористически акт е неизбежно, то ще влошава и без това лошият образ на САЩ. Особено за най-ощетените от тази война - европейците. В НАТО-вската пропаганда се долавят все повече нотки на отчаяние. Украйна втръсна и става токсична за хората по света.

За какво са и длъжни все едно е член на НАТО, докога да я крепят? Преднамерено бавното напредване на СВО с по-малко хора и повече снаряди дава възможности на украинците и евронатовците да излязат от войната и спрат да понасят тежки загуби.

Русия не е военна заплаха за САЩ и НАТО, но е геополитическа, цивилизационна, икономическа, културна. Чрез отбранителната си военна политика Русия и Китай могат без надпревара във въоръженията и с много по-малко разходи да противостоят на хегемонистическия унес на САЩ.

Не можещи вече да спрат да агресират по света, загубили страх от евентуална война, затворили очи пред опасността от вътрешен взрив. След смяната в Холивуд на червения килим с жълт се очертава да оцветят Белия дом в черно, за да не се дразнят чернокожите протестъри.

Със съюзниците си Щатите вече постъпват както след 1990 г. с бившите социалистически - скапват ги икономически, обезличават ги политически. Все по-открито ги тикат и към поредния източен фронт с надеждата спокойно, както в предишните световни войни да дочакат своите ползи.

Засега дочакаха тежък удар по авторитета и интересите си. Такъв е установяването на дипломатически отношения между Иран и Саудитска Арабия с посредничеството на Пекин. Много десетилетия англо-американците беряха златни плодове от насъскването на сунити срещу шиити в Близкия Изток, конкретно на двете страни една срещу друга.

Китай не претендира да е свърхсила, но в случая действа като такава и този регионален успех всъщност е с глобален облик. САЩ не знаят какво да правят с лавината проблеми навън и у дома си, остава да опитат да замъкнат целия свят със себе си в пропастта. Свалянето на „Жътваря“ е знак, че Русия вече няма да прави отстъпки и ще стиска завоюваното с нокти и зъби.

На 14 март The Washington Post писа: „Качеството на въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съществено се понижи поради загуби на най-опитните военни... остро недостигат боеприпаси... усеща се неизразим с думи песимизъм на предната линия и в коридорите на властта в Киев.“ Дори бойните действия на ВСУ се ръководят пряко от офицери от НАТО.

Politico пише, че между Киев и Вашингтон растат разногласията. Ако ВСУ не започнат скоро дълго обещаваното настъпление, става реална перспективата Запада да започне видимо да се отдръпва от всестранното си участие в защита на Киев.

Президентът Зеленски основателно се страхува, че загубата на Бахмут може да му струва живота, мразят го не само украинските генерали и офицери. Секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов заявява: „Настояващите за преговори с Русия стават все повече, това е опасна тенденция дори в Западна Украйна.“

Населението в страната потъва в апатия и депресия, задълбочавани от непрестанната мобилизация и огромния брой погребения. Правозащитничката Татяна Монтян твърди в Telegram-канал, че украинското общество възприема решенията на властите крайно отрицателно. „Тезата за война „до последния украинец“ не вдъхновява хората. Развръзката предстои скоро.“

Действителността тръгва срещу фантазьорите. Полетяха „черни лебеди“ за войнолюбците в Америка, Европа и у нас. Ако фалитът наскоро на двете американски банки бъде последван от трета, този „черен лебед“ ще закрие небето.

Автор: Д-р Илия Илиев

trud.bg