Най-големият дарител в политическия цикъл от 2020 до 2022 г. е 92-годишния милиардер, който похарчи повече от 175 милиона долара. Това е двойно повече от следващия по големина дарител.

OpenSecrets.org, непартиен уебсайт, проследяващ парите в политиката, твърди, че Джордж Сорос е дал 178 710 771 щатски долара, от които $178 700 771 са отишли при демократите, а $0 са отишли при републиканците.

Търсенето в базата данни на Федералната избирателна комисия, по мои данни, показва, 179 875 512.57 щатски долара вноски от Сорос за двугодишния период, след като се приспаднат тези, приписани на Александър Джордж Сорос, син на Джордж Сорос.

Независимо дали са били 178 милиона или 179 милиона, това са много пари, особено за избори, където партийният контрол в Сената и Камарата се определя с много малки разлики. Нищо чудно, че натискът на демократите за „кампания за финансова реформа“ и за изваждане на „големите пари вън от политиката“ внезапно замлъкна.

Ако републикански дарител като, да кажем, покойният Шелдън Аделсън беше похарчил такива пари, за да купи републикански контрол над Сената, можем да се обзаложим, че сумите и името на дарителя щаха да бъдат на всички заглавни страници на Washington Post и New York Times заедно с редакторски страници и приказки за огромната заплаха, в която плутократите поставят демокрацията.

Отделно от внезапното изчезване на „кампанията за финансова реформа“ от политическия дневен ред на демократите, какво друго може да обясни феноменът Сорос?

При появата си през май 2022 г. на Икономическия форум в Давос Сорос каза за Украйна: „Ние трябва да им дадем цялата подкрепа, която искат“. Съединените щати са отпуснали повече от 24.9 милиарда долара за подпомагане сигурността на Украйна от началото на мандата на Байдън. Със сигурност е възможно демократичният президент и Конгреса да бяха отпуснали този вид подкрепа и без застъпничеството на Сорос, но фактът, че войната в Украйна е приоритет номер едно на донор номер едно на партията, е такова нещо, че ако това бяха републикански президент и републикански донор, цялата преса щеше да е залята.

Не, че Сорос се е страхувал да влезе в публичен конфликт с президента Байдън в някои случаи. Той пусна туит, опонирайки на плана на Байдън „да наеме хиляди нови полицейски служители“.

Александър Сорос, синът на Джордж Сорос, има социална медия, в която пуска свои снимки с водещи конгресмени-демократи, като Хаким Джефрис и Чарлс Шумър. Ако беше син на републикански мегадонор, пресата щеше да е пълна с оплаквания за „купуване на достъп“. Със Сорос обаче има медийно затъмнение, с изключение на консервативни издания, като Washington Examiner и Fox News Channel.

Отсъства каквото и да било разследващо любопитство за начина, по който политическите дарения на Сорос могат да се отнасят към неговите инвестиционни позиции. А тези 178 милиона или 179 милиона са просто федерални политически пари. Дори не се отчитат благотворителните дарения, предоставени от фондация „Отворено общество“, част от които отиват в организации като J Street Tides Center и Planned Parenthood Action Fund, които насърчават политики и принципи, силно допълващи политическите дарения.

Твърдението на автора не е, че трябва да се попречи на Сорос да участва в американската политика, или да разпределя пари за благотворителност. Далеч съм от това. Възможно е да има проблеми, като реформата на наказателното правораздаване или свободата в Китай, по които той постига полезни цели. По проблеми, в които неговото влияние е по-малко конструктивно, или в действителност контрапродуктивно, за опонентите му би било по-добре да не се опиват да го подтискат или ограничават с разпоредби. Вместо това, по-добре е те да разкрият влиянието му и да инвестират в конкурентни идеи в неговия мащаб.

Консервативните спонсори ценят пестеливостта и ефективността на разходите, което е разбираемо. Имаше също така и много приказки, често изхвърляния, за това че набирането на дребни суми по интернет прави мегадонори като Сорос по-малко важни. Парите сами по себе си не могат да купят електорален резултат, както Майкъл Блумбърг и Том Стайър откриха през 2020 година.

Със завъртането на изборния цикъл за 2024 г. обаче, новините за Сорос и 2022 г. са напомняне за размера на инвестициите, които се правят в американските политици. Ще бъде ли написана поредната колонка постфактум през 2025 г. за това как Джордж Сорос отново е купил преизбирането на Байдън в Белия дом и контрола на демократите в Конгреса? Или един-двама републиканци ще излязат и ще противодействат на влиянието на Сорос, инвестирайки в мащаба на Сорос?

Айра Стол е автор на книгите „Samuel Adams: A Life“ и „JFK, Conservative“.

Изтоник: newsmax.com; Автор: Айра Стол

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

https://glasove.com/na-fokus/voynata-v-ukrayna-e-prioritet-nomer-edno-za-dzhordzh-soros-donor-nomer-edno-na-demokraticheskata-partiya