По покана на областния управител Минчо Афузов на 15 декември в Сливен гостуваха професорите Иван Гранитски, Станислав Станилов, Стоян Райчевски и писателят Христо Славов - четирима видни български интелектуалци, изследователи и писатели с подчертан афинитет към философските дълбочини, систематичните научни изследвания и към модерно-патриотичното осмисляне на българската история.

Четиримата гости се срещнаха с ученици от профилираните гимназии и със сливенската общественост, за да представят някои от своите последни книги и монографии върху значими факти, личности и процеси, белязали пътя и върховете на българската ни съдба и духовност. „Уроците на българската история и предизвикателствата на новото време“ бе мотото на вълнуващите и интересни срещи в Сливен, преминали при подчертан интерес и пълни зали.

За достиженията на най-древната цивилизация по българските земи, за сакралните корени и философски рефлексии на тракийския орфизъм говори проникновено проф. Иван Гранитски. Проф. Станислав Станилов, един от най-добрите познавачи на Първото българско царство, дългогодишен ръководител на археологическите разкопки на Плиска, ни върна към величието на българската държавност и нейния елит в апогея на първата българска държава и безпримерния подвиг на Самуилова България, съпротивлявала се 40 години на византийската имперска инвазия. "Историята не ни дава готовите решения, но тя ни помага да разберем какво може да се случи", изтъкна пред сливенската аудитория проф. Стоян Райчевски, ревностен изследовател на личности и събития от възрожденската и следосвобожденската епоха. Той припомни забележителния принос на Георги Раковски за случването на българското Възраждане и освобождение, неговата колосална деятелност и далновидност да прозре държава там, където все още е имало само робски гнет. "Раковски е първосъздател на нашата възрожденска идеология, той е сред основоположниците на българската наука, хуманитаристика, журналистика, педагогика, белетристика, поезия, книжовен език, на нашата революция, той е учител на Левски и Ботев", посочи проф. Райчевски. След което ни поведе към подвига на българска възрожденска интелигенция - млади, образовани, осъзнати, жертвоготовни мечтатели, втурнали се да руши една вековна империя със силата на вярата, правдата и копнежа за свободна и независима българска държава. Своеобразният обзор върху родната ни история проф. Райчевски продължи с делото на Екзарх Антим Първи, предпочел заточението пред предлаганите му изкушения, за да я има самостоятелната Българска Екзархия. И с емоционален разказ за един позабравен български военачалник - генерал Стефан Тошев, освободителя на Добруджа, и 200-те хиляди войници и доброволци, пролели младата си българска кръв в освободителните войни на нова България - за да бъде докрай осъществен възрожденският идеал за национално обединение, за да бъде спасено всяко българско парче земя и всяко българско знаме. В направената историческа ретроспекция прозираха тъжни констатации за позорните политически отстъпления на тогавашните български държавници, за недалновидността и конформизма на българската дипломация, за върховете и злощастните пропадания в българската военна и национална доктрина. За неравноделната ни, криволичеща и превратна българска съдба, възвисявана от подвизи и слава и рушена от политически сметки и предателства. На каквито обилно сме свидетели и днес. "Но всички тези хора и неща, за които днес ви разказваме, могат да ни бъдат пример - за личности и събития, които са ни въздигнали, направили са ни държава. Ние лежим върху техния подвиг, върху техните рамена. Но тези личности, оценени не от своите съвременници, а от времето, могат да ни послужат и днес. Чрез тях ние можем да дадем кураж на днешните млади поколения. А младият човек, убеден съм, има идеали, може би не много добре очертани, защото ние не сме му ги показали много ясно. Но той има чувствителност и чисти стремежи. И аз силно вярвам в младите хора на България", подчерта в емоционалното си експозе проф. Стоян Райчевски.

За българския героичен пантеон и смелостта да последваме примера на духовните си колоси, за корените и основанията ни за националната гордост, за величието на изконния български ген, интелект и дух разговаряха четиримата видни изследователи и творци със сливенските ученици. И отправиха към тях своето общо послание - да бъдат граждани и съзидатели на модерния свят, но оставайки синовно свързани с родното и Отечеството. Защото, както е казал титанът на Българското Възраждане Георги Раковски, във време, когато е била изличена дори паметта за славната българска държавност: „Любовта към Отечеството превъзхожда всички земни добрини!“.

„Организираме тези срещи с български писатели и интелектуалци, защото през последните години, особено по време на пандемията, хората изгубиха навиците си да общуват непосредствено с изтъкнати представители на науката и изкуството. А това общуване е важно за Сливен, за културната общественост, за младите хора. Докосването до личностите, изследванията и познанията на нашите изявени интелектуалци обогатява, дава ни самочувствие, създава общност“, коментира областният управител Минчо Афузов.

И гости, и публика си обещаха нови срещи, за да си върне Сливен поизлинялата традиция за непосредствено и вдъхновяващо общуване с изявени съвременни дейци на науката, словото и духа.

Областна администрация Сливен