Министрите на енергетиката се събират в опит да намерят решение за тавана на газа в ЕС. България настоява за цена между 200-250 лв. за мегаватчас, докато държави като Германия са за таван, който е почти непостижим. След срещата на европейските лидери в четвъртък обаче беше даден ясен сигнал, че компромис ще бъде намерен. Кореспондентът ни в Брюксел Ангелина Пискова припомня:

Миналия понеделник, разделителната линия между 12-те държави, сред които България, Гърция, Италия, Белгия, Полша, Литва, Латвия, Словакия, Румъния, Хърватия, Словения и Малта, от една страна и Германия, Нидерландия, Австрия и Естония, от друга, остана все така категорично между тях. Основната разлика бе не само в конкретната цифра, а и в това, че първата група страни, сред които и нашата, настоява и за динамичен таван. Министър Росен Христов определено не беше оптимист:

„Работи се усилено-и еврокомисията, и президентнството се опитват да намерят компромис. Моето притеснение е, че той няма да е такъв, какъв то върши работа. На нас не ни трябва просто газ, а такъв, който е на цени от максимум 200-250 лева на мегаватчас. Иначе икономиката не може да работи ефективно и предпочита да затвори. Опасно е това, което се случва. Пазарът върви нагоре поради индикацията, че или няма да наложим ограничения, или те ще са много високи. Сами дърпаме цените нагоре, давайки грешни индикации на производителите и търговците на газ. Някои икономики могат да си го позволят, но държави като нашите страдат“.

Дали силните като Германия отново не притискат останалите да се съгласят с това, което устройва тях? Всъщност, предложението на Комисията от 275 евро за мегаватчас, като че ли ги устройва:

„Това са групата държави, които или имат полза от търговията с газ, или изпитват остра нужда от газ – като Германия и са готови да платят каквато и да е цена. Отново виждаме една разделена Европа, двойни стандарти и надмощие на икономически силните държави“.

220 евро е предложението на чешкото председателство, но то също не устройва България, се разбра от думите на министър Христов. Това го накара да припомни, че можем, по думите му, да се спасяваме сами, като купуваме синьо гориво от Турция, която е готова да обсъжда постоянни доставки за България.

В четвъртък обаче посланието, което се чу след срещата на европейските лидери, беше точно в обратна посока. Направи го премиерът на Чехия Петр Фиала:

" Съгласихме се, че трябва да се постигне споразумение за таван на цените на газа на извънредния енергиен съвет в понеделник. Мисля, че всички са наясно с това и готови на компромиси".

Конкретна цифра не бе спомената, тъй като, според лидерите, това трябва да направят министрите.

Особено категоричен беше председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, който отиде доста по-далеч от това да изрази надежда или увереност:

„Решихме да приканим министрите да приключат споразумението на датата 19-ти декември. Тази формулировка, според мен, е уникална и показва натиска, който оказваме върху тях. Затова съм твърдо убеден, че може да се стигне до споразумение в понеделник“.

Натискът си е натиск, но някои се оказват по-корави. Днес е предпоследният за годината Съвет на ЕС, но последният, на който трябва да се решават особено силни противоречия или поне видимите от тях. Привечер ще разберем дали разделителната линия остава стабилна между двете страни, или натискът си е свършил работата.

Разделението между европейските държави е факт повече от 10 години, а случващото се на енергийния пазар е само още един пример. Това обясни пред БНР Милен Керемедчиев, който е бивш заместник-министър на външните работи и на икономиката.

Очаква ни рязък скок в цените на синьото гориво, прогнозира той.

„Вижда, че европейският пазар е готов да поеме всякаква цена. България е много тежко уязвима. Разликата между икономиката на България и на Германия е огромна. Ако цените не бъдат регулирани или компенсирани, у нас може да се стигне до затваряне на предприятия, което ще доведе до вдигане на безработицата точно през зимните месеци и до повишаване на социалното напрежение“.

Вижда се, че европейска солидарност няма, отбеляза още Керемедчиев.

„Създаването на лагери по интереси, които са плаващи, е пример за това. България трябва твърдо да стои на своята позиция, въпреки че нашето предложени е ниско и постигането на компромис е трудно“.

Високият таван ще доведе до изплащане на тежки субсидии за предприятията и домакинствата, посочи той.

„Ако няма рязка промяна във фискалната политика относно енергийните субсидии, които в момента се раздават на калпак, това ще доведе до тежко източване на бюджета. Ще трябва да извадим огромен ресурс. Това ще доведе до допълнителен тежък дефицит. Бюджета за следващата година ще трябва да се преправя няколко пъти. Ако не, цените ще се вдигнат и ще се стигне до сериозно социално напрежение“.

Държавите са оставени да се справят самостоятелно, каза Керемедчиев.

„Всеки говори с всеки, което води до паника на пазара, а не до успокоение на цените. Хубавото е, че България не е сама в този спор. Има 12 държави, които се опълчват на ЕК. Има шанс за постигане на някакъв компромис за цени, които не са ужасяващо високи“.

Той коментира и новината, че до края на януари може да получим известие за арбитраж от „Газпром“.

„Тази бомба тиктака от самото начало, когато България се отказа от доставките на газ от Русия. Арбитражът трябва да докаже дали Русия е спряла доставките на газ към България и не изпълнява договора. Има реална опасност България да бъде осъдена и да плаща неустойка на „Газпром“.

Не сме готови да добиваме повече енергия от възобновяеми енергийни източници, посочи още Керемедчиев.

„Мерки в тази посока трябва да се вземат от едно редовно правителство. Необходимо е да има сериозни реформи в индустрията, за да се подобри достъпа до зелена енергия. Нашата политическа нестабилност води до тежки последици. Липсата на предсказуемост в политиката става опасна и за икономиката“.