Утре четири деца от ромския квартал „Надежда“ на град Сливен летят за Париж.

Но не при родителите си, понеже работят там… И не, не за да бъдат осиновени. А за да свирят в една от най-големите концертни зали на Европа – парижката „Пиер Булез“.

Даровитите сливенски младежи ще бъдат част от Европейския детски оркестър, в който са поканени да участват 120 млади музиканти от 27-те държави членки на Европейския съюз. На 26 февруари този необикновен оркестър ще музицира пред президента на Франция Емануел Макрон и неговите високопоставени колеги по повод Френското председателство на ЕО. Гостуването на децата в Париж се осъществява в рамките на проекта DEMOS на Парижката филхармония. Целта на инициативата е на голямата европейска сцена заедно да се качат и бъдат осветени от прожекторите талантливи деца от социално и етнически маргинални групи.

Представители на България в този сборен детски оркестър са младежи от сливенския квартал „Надежда“, възпитаници на проекта „Музиката вместо улицата“ на маестро Георги Калайджиев. Замислен като подобие на проекта „Системата“ на Хосе Абреу във Венецуела, българският му еквивалент повече от десет години предоставя безплатно музикално образование на деца от социално слаби семейства. И така, стъпка по стъпка, променя облика, мотивацията, вярата и хоризонтите на децата и жителите на ромската махала в Сливен, окрилява ги с надежди и мечти ... Сам израснал в квартал „Надежда“ и извървял трънливия път от гетото до поста концертмайстор на най-елитния български камерен състав - „Софийски солисти“, всеотдайният сливенски филантроп Георги Калайджиев дарява времето, усилията, примера, апостолската си самоотверженост и обич на каузата. А тя е: да вдъхновява, подкрепя и облагородява общността чрез класическата музика. Към днешна дата стотици малчугани от сливенското гето са преминали през школата на проекта, докосвайки се до световната музикална класика и, на живо, до образците на европейската култура. Част от тях вече са ученици в националните музикални училища, а някои вече и студенти, оркестранти и преподаватели. От няколко години проектът има и своя Младежки камерен ансамбъл „Музиката вместо улицата“.

На 26 февруари на парижка сцена, като част от Европейския детски оркестър, ще се качат възпитаниците на проекта: Сашо Георгиев (14 г.), Цоньо Чолаков (14 г.), Николина Николаева (16 г.) и Вели Дормушев (17 г.). Всички те - от квартал „Надежда“ в Сливен, преминали през сериозната школа на „Музиката вместо улицата“, а в момента надграждащи своето образование в музикалните училища. И трупащи сериозен класически репертоар…

Това са плодовете на една съзидателна и благородна идея, на една сбъдваща се мечта – за интелектуалното израстване и подобаващо професионално поприще на бедните деца от ромското гето „Надежда“. Чрез досега и практикуването на класическа музика. Въплътени в проекта на изключителния човек, музикант и алтруист Георги Калайджиев „Музиката вместо улицата“.

- Маестро Калайджиев, ето че 13 години по-късно Вашият проект се е разраснал, разцъфтял е като едно красиво цвете. А територията му става все по-широка – съвсем скоро предстои гостуването ви в Париж. Разкажете малко по-подробно как се случи тази покана и какво е Вашето лично вълнение.

- Разбира се, моето вълнение е огромно, както и вълнението на моята партньорка Мария Хаутшилд, с която заедно стартирахме този проект. Защото ние влагаме много любов, труд, време в нашия проект. И когато видиш, че нещата „разцъфтяват“, както Вие казахте, от това няма по-голяма благодарност. Това ни прави щастливи! И, както много пъти съм казвал, нашият проект е доказателство как музиката може да промени хората, децата. Особено децата от нашето гето. Напоследък аз често с усмивка казвам така: от гетото - с Бах, Шостакович и Моцарт - нашите деца стигнаха до Париж. За мен това беше един хубав, съзидателен път за развитие на децата.

Миналата година ние получихме покана за откриване на музикалните празници на камерната музика „Дианополис“ в Ямбол, а след това две покани да свирим със Софийската филхармония. Това даде неимоверен тласък за развитието на децата, на техните амбиции, на тяхната мотивация. Те имаха възможност да се уверят в това, което аз винаги съм им казвал: че зала „България“ е едно свещено място за българската култура. Зала „България“ е сцена, на която са концертирали такива музикални светила като Давид Ойстрах, Карайан, Анна Софи Мутер, Шостакович (аз съм го преживявал). И това нашите деца да стъпят на този подиум за мен беше неописуемо преживяване. Но също и повод за радост, защото аз много се радвам за тези деца!... А след тези концерти бяхме поканени от „Софийски солисти“, от професор Пламен Джуров.

- От Вашите хора…

- Да, от моите хора! И когато Пламен Джуров ме попита: „Как се чувстваш, Жоро, на сцената със „Софийски солисти“, аз му отговорих просто, с две думи: „Да се завърнеш в бащината къща…“. Беше разкошно! Много мило, много топло усещане! Колегите ме прегърнаха с много топлина и сърцатост. А също музикалното отношение между децата и „Софийски солисти“ беше едно невероятно преживяване!

А после дойде и поканата от Париж. Както знаете, Франция стана ротационен председател на Европейския съюз и по този повод френското правителство организира един голям, празничен концерт под патронажа на президента Емануел Макрон и егидата на Парижката филхармония. За този концерт се сформира голям детски симфоничен оркестър с участието на деца от 27-те държави от ЕС. За наша най-голяма радост, от България бяхме поканени да участваме ние, по препоръка на Софийска филхармония – от госпожа Флор Николова, за което съм безкрайно, безкрайно задължен и благодарен.

- Предполагам, че в момента и вълнението, и напрежението е голямо: пътуване, с деца, в Ковид криза, с цялата сложна логистика… Но вероятно Вашите вълнения все пак са свързани най-вече с музикалната подготовка на децата?

- Наистина, права сте за логистиката. Вече пет месеца се готвим за това пътуване, постоянно се разменят имейли как, къде, какво ще се случва. Децата получиха нотите си преди три месеца и веднага започнаха да се подготвят. На концерта ще бъдат изсвирени произведения от Мусоргски – „Картини от една изложба“, от Холберг – „Вариации" и, разбира се, Деветата симфония на Бетховен. Това са творби с три различни степени на трудност – лека, средна и нормална професионална. Но мисля, че нашите деца са много добре подготвени и за трите трудности. Старали сме се да ги подготвим така, че когато отидем на място, да могат да се включат там, където ще са най-необходими.

- Не без заслугата на техните педагози…

- О, разбира се! Нашият проект - „Музиката вместо улицата“, е един невероятен букет от преподаватели. Те са отлични музиканти, които със сърце и душа се грижат за децата във всяко отношение – музикално, ценностно, като възпитание, като поведение… И аз съм им безумно благодарен на тези колеги! Особено на госпожа Радка Кусева, която е координатор на проекта в Сливен.

- Какви са следващите ви мечти? Не искам да казвам амбиции – а мечти!… Докъде ще стигне световната географията на този проект, който започна от ромското гето на град Сливен, а вече се простира до Париж?

- Световна география – би било хубаво, разбира се… Имаме покана от Кипър. Имахме покана и за гостуване в Америка, и почти бяхме организирали пътуването, но Ковид кризата спря тези намерения. А дали поканата ще бъдат възстановена – това вероятно ще бъде обсъждано в Париж като актуална тема.

Но е реално това, че тази година, през месец юни, сме поканени да открием Европейския фестивал „Фете ла Музик“ с концерт, който ще се проведе в град Гера – побратимения на Сливен германски град от Тюрингия. Нашите деца, от Младежки камерен ансамбъл „Музиката вместо улицата“, ще открият този фестивал на 16 юни. Засега предвиждаме Вели и Цветелина да изсвирят двойния концерт на Бах, а Вели да изсвири „Севдана“ от Георги Златев Черкин - за да подчертаем красотата на музикалната школа на България.

- Мислех си, г-н Калайджиев, как ли бихте се чувствали, ако някое от тези хлапета, от проекта „Музиката вместо улицата“, постигне Вашите професионални успехи?

- Разбира се, аз бих бил изключително щастлив, ако някои от нашите деца поемат по моя път и постигнат успехи на международните сцени! А сега с Мария сме замислили нещо ново – един проект за ранен контакт с музиката, подобен на някои проекти в Германия. Идеята е чрез игри, песни, танци и насочващи забавления малките деца да се докоснат до класическата музика. А за тези от тях, които проявят интерес, да бъдат осигурени занимания с конкретни музикални инструменти. Решихме този проект да се ръководи от нашата възпитаничка Цветелина Христова. Аз съм много горд, че тя е в състояние да го направи, и че се радва да го прави! Тя прегърна идеята много топло и смятам, че ще се справи отлично.

- Няколко думи и за вашите спомоществователи, г-н Калайджиев, за тези, които подкрепят Вашата благородната идея!

- Тези хора са предимно от Германия, и аз им дължа много топли думи! Специални благодарности за фрау Кори от Хамбург, която ни поддържа вече 13 години, а също за г-н Иво Тотев, който ни подпомогна при закупуването на съседната къща на улица „Нено Господинов“ в Сливен, така скоро проектът „Музиката вместо улицата“ ще има свой собствен дом… Благодаря безкрайно на нашите немски приятели, които цели 13 години ни помагат. И този път бусът ни тръгна от Германия пълен с подаръци – чембало, цигулки, струни, дрехи за децата… Това ме радва безумно много!

За моя голяма радост имаме и уверението на Община Сливен, че ще ни подпомогне финансово.

- Ако това се случи, ще се затвори цикъла – от стипендията „Добри Чинтулов“, отпусната преди години от Сливенската община на талантливото момче Георги Калайджиев, до подпомагането на неговия толкова важен за общността и децата на Сливен проект „Музиката вместо улицата“ - също от Община Сливен…

- Бих се върнал малко обратно, и бих искал да кажа нещо специално. Г-н Георги Йорданов е човекът, който навремето ми подаде ръка, който ме подпомогна и, бих казал, ме направи човек … А това са неща, които не се забравят! С него ние и до днес имаме много оживени контакти. И съм му обещал, че на връщане от Париж, когато кацнем в София, ще му отидем на гости. За да се порадва и той на нашите деца!...

И ако някой ви каже, че Доброто не се възвръща и възнаграждава, не му вярвайте.

И ако някой ви каже, че надеждите и мечтите са небивалици – също.

Ето едно светло, прекрасно и малко приказно опровержение на скептиците!

С утрешна дата.

Нарича се „Музиката вместо улицата“!

Мариана Иванова