Книгата „Български правни метаморфози” беше продукт на едно мое нарастващо в годините отначало учудване, след това любопитство, след това интерес, след това вече научна страст, а след това отегчение от проблема. Това каза в интервю за предаването "12+3" на програма "Хоризонт" проф. Иво Христов:

„Аз завърших право, но винаги съм имал по-широк социологически интерес защо в България правото не значи нищо. На този въпрос има много и различни отговори, даже в първата глава съм се концентрирал точно върху интерпретацията на така наречения проблем. Всъщност широко разпространено е убеждението, за съжаление и в така наречените академични среди, че това е проблем на националната ни психология, на гена на българина. Това няма нищо общо със съдържателния отговор на проблема. Отговорът е следният – българското общество не е правопригодно. Това не е лошо или добро, това е факт. Правото като основен социален регулатор е характерен по-скоро за така наречената Романо-тевтонска Европа, тоест образно казано – Европа от Загреб нататък".

„Ние много се гордеем с много дългото ни историческо минало, но всъщност сме едно младо общество. В директния смисъл. Българската държава е само на 120 години, ние нямаме исторически държавна традиция преди това. На второ място става въпрос за селско общество, а селското общество по определение изключва правото като регулатор, то се базира на всякакви други регулатори, но не и на правото. Третият момент – ние не сме си създали държавата, тя ни е създадена, буквално ни е донесена, въпреки опитите това да бъде отхвърляно като факт. И тази държава идва и бива монтирана върху тая селска матрица“, посочи още проф. Христов.

„И тъй като отношението към държавата в българския социален контекст е отношението на Андрешко – да я вкараме в блатото, то и нейните атрибути, включително законността, също се явяват наложено, а не изразяващо масов обществен и социален интерес.“

В България липсват мощни социални групи, които да привиждат в правото и в закона собствения си интерес, подчерта Иво Христов.

Иво Христов коментира и изказването на министъра на отбраната относно напрежението по границата с Украйна:

„Аз уважавам генерал Янев и ми е ясно, че той е в рамките на много тесни граници, в които трябва да оперира, за да каже едно, друго или трето, още по-малко да извърши нещо. Същото се отнася и за българската държава като цяло. Така нареченият български суверенитет никога не е съществувал в последните 120 години, а сега пък още по-малко. Ние просто бяхме прехвърлени от съветската зона на военно, политическо и икономическо господство в американската зона. Каквото кажат американците, това ще стане".