"Предвидени са средства за безплатно включване на всички деца над 3 години в детски градини". Това каза на брифинг на МОН министърът на образованието и науката проф. Николай Денков.

"Първият приоритет е увеличаване на обхвата деца в системата. Предвидени са средства за безплатно включване в детски градини на всички деца над 3-годишна възраст. Досега в отделни общини имаше предвидени средства за 3-годишните деца. С новия бюджет ще бъдат осигурени средства за всички деца от 3 години нагоре да бъдат освободени от такси и включени в детските градини. Така повече деца ще бъдат включени в предучилищна подготовка от най-ранна възраст, което има ключово значение за пълноценно участие в образователната система след това", заяви министърът.

"Всички приоритети са базирани на една основна цел - разширяване обхвата на образованието", посочи той.

По думите на министъра на образованието качеството в училищното образование зависи на първо място от квалификацията и мотивацията на преподавателите. "Ето защо ще бъдат увеличени учителските заплати, така че размерът им да надхвърля с 25 процентни пункта средното възнаграждение за страната. За първи път от 10 години, извън повишението на заплатите, ще се увеличи и стандартът за издръжка на образователните институции", допълни Денков.

Той обясни, че ще бъде създадена и тествана нова методика за оценка на добавената стойност на обучението. "Тя ще бъде използвана като основен компонент на оценката за качеството на преподаване в училищата, отчитайки техните обективни специфики, например тип населено място, образователен статус на родителите и др.", поясни министърът.

"Ще започне практическата разработка на Единна електронна платформа за образователни услуги и съдържание, т.нар. електронен образователен облак. Той ще осигури достъп на всички учители, ученици и техните родители до наличните електронни образователни ресурси, събрани на едно място", каза още Денков.

Той подчерта, че друг фокус е професионалното образование. "Целта е то да стане по-привлекателно за младите хора и да подготвя необходимите специалисти за реалните потребности на икономиката по региони в средносрочен и в дългосрочен план. Ще се работи за подобряване на материалната база най-вече със средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Там са предвидени пари за цялостното обновяване и преоборудване на 24 професионални гимназии, които ще бъдат училища - хъбове в своите региони", изтъкна образователният министър.

По думите му ще се развиват още по-тесни връзки с бизнеса чрез привличане на преподаватели от реалното производство и инвестиции в мрежата от професионални гимназии.

"МОН поиска допълнително финансиране за увеличен план-прием в паралелките за дуално обучение, както и в тези по защитени професии и професии с недостиг на пазара на труда", допълни Денков.

Той уточни, че се предвиждат сериозни инвестиции за значително обогатяване на извънкласните дейности. "Те ще направят училището по-привлекателно и ще помогнат на учениците по-бързо и лесно да възстановят социалните контакти помежду си след дългите периоди на изолация и онлайн обучение по време на пандемията. Наред с това МОН е поискало в държавния бюджет за тази година да бъдат включени допълнителни средства за ремонт на физкултурни салони и спортни площадки", коментира министърът.

"Повишаването на качеството на висшето образование зависи от квалификацията на преподавателите. Подготвя се серия от мерки за гарантиране на високо ниво на тяхната подготовка. Една от тях е борбата с плагиатството. Вече ще бъдат проверявани всички научни публикации, а не само тези, които се използват в конкурси за академично израстване, както е сега. Ще се създаде двустепенна структура за проверка за плагиатство. Чрез нормативни промени висшите училища и научните организации ще бъдат задължени да създадат свои комисии по академична етика. Те ще правят първоначалните проверки. Съществуващата национална Комисия по академична етика към МОН ще бъде втора инстанция, пред която ще могат да се обжалват решенията на комисиите от по-ниското равнище", категоричен е Денков.

"Отделно от това се предвиждат промени в акредитацията на професионалните направления в университетите и атестацията на преподавателите, както и преструктуриране на висшите училища. По тези въпроси предстои по-широка дискусия, за да се намерят най-ефективните решения", добави той.

По думите му през 2022 г. ще започнат част от дейностите по Плана за възстановяване и устойчивост и по двете европейски програми - за образование и наука. "Това изисква подготовка да голям набор от документи, разработване на условия за кандидатстване и процедури за оценяване на проектните предложения. МОН ще насочи много усилия към тези важни дейности, за да осигури бърз и безпроблемен старт на българските образователни и научни проекти, които ще бъдат финансирани със средства от ЕС", подчерта Денков.