Преди време вестниците писали за нея, че може да сложи 500 мъже в джоба си. И че шефът на най-голямата транспортна фирма в Европа – Willi Betz я е поканил лично да й връчи ключовете за чисто нов ТИР. Малко по-късно Николина отново се прочува: става първата жена, влязла като шофьор на ТИР в Иран - събитие, което предизвиква коктейл от смут, изумление и възхитасред граничните власти и пътните полицаи в далечната страна.

Животът на Николина е сложна плетеница от интересни събития. Със съпруга си Йордан тя се задомява заради неговата дързост. Един ден се появява на вратата й с въпроса: „Може ли да се запознаем?“. Скоро младото семейство от Сливен се премества да живее в София, където Йордан става шофьор на автобус, а Николина убеждава да се запише в професионалния център за подготовка на международни шофьори. Младата жена не само приема предизвикателството да учи в това „мъжко“ училище, но и се амбицира да завърши 6-месечното обучение с отличие. Така Николина навлиза в шофьорската професия с летящ старт и с репутацията на дисциплиниран, умен и отговорен колега. Започва работа в елитното тогава държавно дружество СО МАТ – гордост на социалистическата икономика, една от най-големитеспедиторскии транспортнифирми в Европа. Скоро й поверяват да кара огромна цистерна, зареждаща терминалите на фирмата с гориво. Убедили се в сериозните професионални качества на дръзката млада жена, директорите на СО МАТ й предлагат да поеме задгранични курсове – първо Италия, след това Гърция. Така на 33 години Николина се качва зад волана на първия си ТИР. Остава на тази запазена за мъже професионална писта през целия си трудов стаж.

След настъпилите промени и приватизацията на СО МАТ, Николина и съпругът й Йордан стават служители на германския транспортен лидер Willi Betz. Изпълняват курсове из цяла Европа. „А това не е никак лесно!“, споделя Йордан. „Доста от нашите колеги се отказаха, защото изискванията са много високи, а напрежението е голямо“. Освен малко от езика и от митническите и административни особеностите на всяка страна, водачът трябва да познава сложните транспортни връзки и съоръжения, спецификата на трафика, а също да внимава за безчет фактори - своите габарити, например,дали е поставил тежките (по 85 кг всяка) вериги на всички колела по време на поледица,за изправността на 25-тонния хладилник, който вози след себе си като планина. „Нали си представяте как заради един повреден ремък в хладилната камера 20 тона ягоди може да се развалят, преди да стигнат до клиента? Или как, ако малко поддаде, прицепът може да те завлече?“, обяснява Йордан. И с една особена, скромна гордост добавя: „Но моята Николина е много опитна, съобразителна и оправна, затова беше на такава голяма почит във Willi Betz!“, и лично от страна на директора! Поверилй да кара поне 7-8 чисто нови ТИР-а, давал я за пример на колегите й от „силния пол“…

И наистина е удивително как тази крехка българка повече от 30 години е успяла да мери мегдан с мъжете в една немилостива, тежка професия, в един твърде мъжки свят! Николина е пропътувала нашир и длъж два континента – Европа и Азия като шофьор на ТИР. По време на тези често нелеки курсове е видяла и преживяла много, преборила е какви ли не проблеми и предизвикателства. Но едно от тях е наистина уникално: Николина Манева е първата, а може би и единствена жена-шофьор, преодоляла религиозните табута и скрупули на Изтока и години наред превозвала не само стоки, но и усмивки, възхищение и доброжелателство между Европа иекзотичните за нас Иран, Ирак, Ливан, Сирия, Пакистан, Таджикистан… И така неволно встъпила в ролята на посланик на разбирателството и толерантността.

А всичко започнало с предложението да изпълни курс от Франция до Техеран. По това време ситуацията в близкоизточния регион била доста напрегната заради войната в Ирак. Но Николина се съгласила да пътува: 2000 километра през Турция и още 1000 през Иран.Шофирала в кервана от тирове,облечена от глава до пети в черно, с фередже на главата и с тъмни очила - според законите на ислямската държава. На турско-иранската границата Николина се превърнала в истинска сензация. Шефът на митницата възкликнал, че за 37 години работа на пункта за пръв път вижда женазад волана на 40-тонна машина. Дошла и полиция, защото никой не можел да проумее каква е тази жена, дето се върти между шофьорите. Но след като се уверили, че е шофьор - служител на Willi Betz, я пропуснали в челото на колоната.„Биеше голям фурор“, спомня си Йордан, който също бил в кервана. На следващите курсове полицаите вече я познавали: „Гел-гел-гел! Тир-шофьор мадам, Булгария! Аман-аман!Willi Btetz мадам шофьор!“… Гледат я като извънземно!“, смее се професионалният и житейски спътник на Николина.

Днес необикновеното, дръзко, мъжко момиче, доскорошен уважаван член на международното шофьорско братство, едомакиня и кандидат-пенсионер. Но отново живее отдадено – на дома, децата и внуците си, спокойно и с чувство за достойно изпълнен човешки дълг. Исигурно е щастлива, защото получава най-ценната отплата – обичта и признателността на своите близки.

На 18 януари Николина ще навърши своите прекрасни 65 години.

Честит юбилей!