Около Коледа и Нова Година идва време за равносметки – икономика, бизнес, футбол, но пък и някоя лична равносметка не е лошо човек да си направи. Точно преди година направих подобен коментар, макар тогава ситуацията да беше по-различна, но по същество същата. Затова и 3-4 изречения са същите.

Та, за науката. Това е може би най-спицифичната част от човешката дейност, изискваща отдаване за цял живот. За разлика от другите сфери, в които колкото повече време практикуваш дадена професия, толкова по-добър и по-прецизен ставаш, то с науката е точно обратното. Пътят от нафукания студент в университета, взел всички изпити в поредната си сесия с отличен (за себе си говоря) и смятащ, че вече знае всичко до професора с вече 30 годишен стаж в тази сфера е много драматичен. Колкото по-добър е един учен, колкото по-навътре в материята навлиза и колкото повече познания трупа – толкова по-съмняващ се в дадено явление или фактология става. Просто, защото ученият разбира за сложността на всяка проблема и огромният брой фактори, от които зависи решението на настоящия проблем. Защото просто решение няма. Именно затова истинските учени никога не са крайни, не са фанатизирани и не са склонни да дамгосват който и да е, несъгласен с техните теории. Но пък защитават своите с факти и аргументи на нивото, на което са те самите. Лошото е, че хората, които нямат тези познания и разбиране няма как нито да бъдат убедени в нещо, нито пък разубедени. Те могат само да ви повярват, или пък да не ви повярват.

Чувам, че много хора казват по телевизиите, че вярват в науката и ще постъпят по правилния начин. В коя наука, уважаеми? Смятате ли, че взимайки каквито и да е научни данни в ръце ще имате правилната преценка да установите доколко те са достоверни, какъв е рейтинга на научното издание, което ги публикува и колко обективно е това на фона на други изследвания в същата област. Защото интерпретирането на науката се прави от хора, работещи в същата област и превеждащи на разбираем език тази информация за неспециалистите в областта. За последните 2 години станахме свидели как много хора размахваха избрани от тях научни изследвания в дадена насока, които много точно „пасват“ на избраната от тях теория, обикновено драматично съвпадаща с държавната политика. Това са здравите сили в науката и всяка държава много разчита на тях, защото не задават неудобни въпроси и не се съмняват в ефикастността на каквито и да е мерки, свързани с дадено криза. А другите, съмняващите се – на тях просто може да не се дава трибуна в медиите, за да не засенчат правилния курс. Нещо повече – здравите сили в науката призовават да не се дава трибуна на опонентите им, за да не се „обърква“ населението. Прилича ли ви това на нещо отпреди 1989 г – на мен да. Защото ако не можеш да обориш опонента си с доводи и аргументи най-добре е да се погрижиш и да му затвориш устата. А тези, другите, несъгласните с тази политика не са един или двама. Огромен е броя на стойностните специалисти в областта, които явно или не толкова явно (познайте защо) се борят с даденостите по цивилизован начин, изтъквайки своите аргументи. Нищо, че на фона на медийната кампания изглеждат малцинство. Само че основното правило в науката е просто – това, че твърдящите нещо не са мнозинство не значи, че те не са прави. Просто не е минало достатъчно време, за да го разберат и останалите.

От 1992 г. се занимавам с производство и тестове на ваксини. Дипломната ми работа в СУ „Климент Охридски“ е за вируси, дисертацията ми е за ваксини. От 2005 г. насам ходя на световните конгреси по ваксини. Знаете ли – там не съм виждал никога нито един друг българин. Откъде тази смелост и самочувствие да се говори за тези неща – нямам идея. За да разберете кой е компетентен – влезте в някой от следните сайтове като Research gate, Scopus или Google scholar, напишете му името на латиница (намерете как се пише) и вижте дали някога е работил с ваксини, има статии по темата или се е занимавал със създаването на такива. Това е начина. Другото е тарикатлък и запалянковщина. Затова и обвързването на ваксинациите с ограничаването на правата на гражданите противоречи на всички мои разбирания, свързани с науката.

Вижте всички демократични държави, в които имаше пълен локдаун, строги мерки, дисциплинирани общества и вече над 90% ваксинирани населения – никъде не спря разпространението на вируса. Даже напротив – тези, които много стриктно се пазиха сега понасят най-големи щети. Нещо повече – болниците се пълнят, нищо, че ваксинираните не влизали в болница и не умирали. Просто така няма да стане. Вижте и държави без никакви мерки – проверете как е в Танзания /Занзибар/ или Египет, примерно – всеки ден кацат хиляди хора от „заразените“ страни, но там болест, мерки, тестове и рестрикции няма. Питайте защо. Дори мерките да имат малък временен ефект, в дълготраен план нищо не се променя. Дали ваксините и ваксинациите ще променят това и ще заживеем нормално – защо се залъгвате. Питайте хората в Нидерландия, Дания, Англия... Ограниченията се спускат отново, просто защото идва следващия серотип на вируса. Сами чувате – преболедувалите също трябва да се ваксинират, ваксинираните също ще спазват всички мерки, трябва вече да имат и бустерни дози и да се готвят за следващите дози. Това на справяне с кризата ли ви прилича. Така може да продължава до края на света.

Няколко думи за личната ми драма, не че я усещам така. От дете, от 2 клас знаех, че ще бъда биолог. Винаги съм го знаел и никога не съм искал нещо друго, всички роднини и приятели от детинство могат да го пътвърдят. Учих много – и в гимназията, а и после в университета. Отдадох се на професията си и цял живот продължих да уча нови неща, да правя нови неща. Платих жестока и често непосилна цена – в празници, уикенди, почивни дни често бях в лабораториите, вместо с любимите си хора, със синовете си. Безкрайно се надявам, че един ден те ще ми простят за това и само от тях бих искал прошка. Повечето ми годишни отпуски оставаха неизползваеми. Наистина работих много. Вече имам презентации и научни доклади на десетки научни форуми по цял свят на няколко континента, чета лекции по чужди университети и научни центрове, имам колеги и приятели в научната общност от десетки страни. Получих най-големите награди за наука у нас. Живота ми премина в много работа. Мисля си, че така е трябвало и би било нелепо да съжалявам за това. Но – помислете си – след всичко това някой да иска да си замълча, да не споделям своите идеи, анализи и виждания за единственото нещо, от което наистина разбирам просто защото не съвпада с линията на поведение на държавата – това е твърде много. Право и задължение на всеки учен е да споделя това, което смята за правилно. Ако някой друг не е съгласен – да убеди хората в правотата си, ако може, разбира се. Благодаря на всички, които ме подкрепяха през тези две години. Благодаря и на тези, които ме предадоха – дадоха ми да разбера, че винаги има и нещо друго освен това, да бъдеш прав за нещата от живота. Светата Инквизиция също се е грижила за несъгласните с политиките, нали ... пък и е било законно.

И накрая да завърша с приликата между тези, които коментират по телевизиите всичко, свързано с Ковид 19 и космонавтите. За да излети един екипаж в Космоса за него се грижат стотици души в наземните екипи – инженери, специалисти по летателни техники, физици, АйТи специалисти, специалисти по материали и съоръжения, монтажници, шофьори и какви ли не хора. Всички те смятат, че разбират от Космоса, защото се докосват до него или са чели много за него. Истината е, че истинските космонавти са малцина и само те знаят как изглежда Земята през илюминатора на космическия кораб. Другите го гледат на мониторите долу на Земята.

https://eurocom.bg