Днес православната църква почита паметта на Св. великомъченик Мина. Той е бил войник в Египет и за вярата си е посечен с меч през трети век.

Почитта към светеца-войн е от времето на мъченическата му смърт за вярата през 296 г.

Пазител и на сираците и бездомните, на народните лечители, знахари, войни и на хората, поели на дълъг път, закриля и жените помага им да заченат, скрепява разклатените бракове. Приема се, че помага и за намирането на изгубени вещи. В народните поверия е смятан и за повелител на вълците.

Имен ден празнуват Виктор, Виктория, Минчо и Минка.

Богослужебни текстове за празника на Свети Мина открояват мъжеството и словата му в отговор на мъчителите: "Христов съм и Христов ще бъда".

Свети Мина бил египтянин, служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували заедно Диоклетиан и Максимиан. Те издали указ да бъдат измъчвани и убивани всички християни, които не се покланят на идоли и не им принасят жертви.

Тогава Мина оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места, тъй като сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог. Веднъж в главния град на Котуанската област се провеждал празник, на който дошли много езичници. Блаженият Мина оставил планината и пустинята и дошъл в града. Той излязъл насред мястото за зрелища, за да го видят всички, и изповядал вярата си. Князът на града, на име Пир, заповядал да хванат светеца и дълго да го измъчват. Свети Мина не се отказал от Христос и бил посечен с меч, а тялото му - изгорено. Останките му били погребани в Александрия, а над гроба му - построен храм. Там по молитвите към светеца в нея станали множество чудеса.

Заради претърпените страдания се приема, че светецът има дръзновение пред Бога и е бърз помощник на почитащите го.