НОВАТА НОРМАЛНОСТ: ОРДОЛИБЕРАЛИЗЪМ И ДИГИТАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ

В книгата си „Covid-19: Голямото рестартиране“ Клаус Шваб говори за „трилемата на глобализацията“, позовавайки се от своя страна на книгата на Дани Родрик „Парадоксът на глобализацията“: „В началото на 2010-те години, когато глобализацията се превръща в чувствителен политически и социален въпрос, икономистът от Харвард обяснява защо би било неизбежна жертва, ако национализмът се издигне. Трилемата предполага, че трите понятия за икономическа глобализация, политическа демокрация и национална държава са взаимно несъвместими, основавайки се на логиката, че само две могат ефективно да съществуват съвместно във всеки един момент [78]. Демокрацията и националният суверенитет са съвместими, само ако глобализацията е ограничена. Обратно, ако и националната държава, и глобализацията процъфтяват, тогава демокрацията отстъпва, а ако демокрацията и глобализацията експандират, няма място за националната държава.“ (Schwab & Malleret 2020, 70). Родрик, Дани, Парадоксът на глобализацията, Oxford University Press, 2012).

След повече от година и половина на строги мерки с превантивен и репресивен характер в Чили основите на новия модел по-устойчив капитализъм вече са положени. Резултатът e, че Чили се позиционира на първо място в региона що се отнася до новата „дигитална адженда“, както оптимистично оповестяват в началото водещият, Хосе Игнасио Дуняк, главен изпълнителен директор на Sky Airlines и "Кандела Беспросван", асоцииран технологичен партньор, Ernst&Young. Но за сметка на това е на първо място по психически проблеми заради пандемията в региона и на второ място в света. Ernst&Young, както ще бъде разяснено по-долу, е една от компаниите, които още през 2016 г., на срещата на върха на ООН полага началото на тази дигитална „адженда“ с учредяването на алианса ID2020.

Като цяло Латинска Америка има около 26 млн. безработни, 40 милиона от които са изпаднали в бедност, а много деца никога няма да се върнат в училище според доклад на УНИЦЕФ. След 17 месеца училищата отново отвориха врати, но само в 40% от обществените училища (тук те са към общините, не държавни) децата присъстват. В частните училища процентът е по-висок. По всичко се вижда, че тук ще успеят да наложат хибридното образование.

Чилийците имат опит в налагане на нови неолиберални модели. Преди, по времето на Пиночет, са малтретирали хората по стадионите, сега там ги ваксинират. И според моите наблюдения същата идеология, свързана с Кисинджър (учител на вече небезизвестния Клаус Шваб, основател и директор на Световния икономически форум, с когото се срещат редовно и по време на конференциите на "Билдерберг Клуб"), е както в основата на военните преврати в Латинска Америка, така и на „дигиталния преврат“, на който сме свидетели днес.

Ето няколко линка на статии в "Гардиън", посветени на „Операция Кондор“ и намесата на САЩ в Южна Америка преди десетилетия:

Operation Condor: the cold war conspiracy that terrorised South America

Italian court jails 24 over South American Operation Condor

European spies sought lessons from dictators’ brutal ‘Operation Condor’

Какво означава този „дигитален преврат“ за мен в личен план (да оставим настрана дългите карантини, затворените детски градини, работата от дистанция, липсата на отдих и социални контакти): като неваксинирана нямам право, въпреки че това е противоконституционно, да посещавам театър, библиотеки, спортни зали и мероприятия, дори да пристъпя работното си място без „зеления паспорт“. Странно защо мога да ползвам градския транспорт, да пазарувам в моловете и супермаркетите, както и да посещавам лечебни заведения. Във Франция зелените паспорти трябва да се представят и пред здравните институции.

Моята хипотеза е, че пандемията се използва, или дори е планирана, както ще се опитам да докажа, за „рестартиране“ (Schwab & Malleret, 2020) на капитализма към по-устойчив модел. Нещо като втора „перестройка“, основана на определени неолиберални икономически теоретици, сред които изпъква на преден план нобеловият лауреат по икономика, както и носител на ред други престижни награди, Израел Кирцнер. Той твърди, че „пазарното равновесие всъщност е изключение, тъй като няма пълна информация“ (Duthel 2015, 500). Duthel, H. (2015). Weltwirtschafts & Finanzcrash 2015 -I: «Die Welt-Wall-Street-Spieler-Regierungen» (1.a ed.). По-устойчив капитализъм е възможен съответно, когато има пълна информация, нещо постижимо в контекста на Революция 4.0. Доколкото устойчивият капитализъм е възможен, само ако е налична цялата информация, решаващите стъпки са дигитализацията (цифровизацията) на всички сектори и предоставянето на всеки отделен човек на цифрова идентичност. Друг важен елемент при Кирцнер е иновацията. В момента информацията и иновацията са парадигматични в икономиката.

Информацията е единственото явление във Вселената, което, поне за кратко, „побеждава“ ентропията, или в по-прост или по-близък до нас смисъл, безредието. Препоръчвам една интересна книга от Цезар Идалго: „Защо информацията расте: Еволюцията на реда, от атомите до икономиките“:

Според моите наблюдения капитализмът може да се трансформира (или преустрои) по този начин в

1) Надзорен капитализъм,

2) Ордолиберализъм.

(Бел.ред. - Социалноориентираната пазарна икономика след Втората световна война в Западна Германия е базирана на политическата философия на ордолиберализма на Фрайбургската школа. Ордолибералите популяризират концепцията за социалната пазарна икономика и тази концепция насърчава силна роля на държавата по отношение на пазара, която в много отношения се различава от идеите, свързани с термина неолиберализъм. По подобие на англосаксонските привърженици на френското laissez-faire („лесе-фер“), ордолибералите не допускат държавата да нарушава играта на пазара. Но германските „уредници“ смятат, че свободната конкуренция не се развива спонтанно. Държавата трябва да я организира, да изгражда юридическата, техническата, социалната, моралната и културната рамка на пазара. И да налага спазването на правилата. Това именно се нарича „ордополитика“ (Ordnungspolitik). )

Идеята за цифрова идентичност е лансирана като проект по време на встъпителната среща на високо равнище на ООН през 2016 г., на която се учредява ID2020, публично-частен съюз (алианс), по инициатива на Microsoft и Accenture, който насърчава целите на ООН за устойчиво развитие до 2030 г .

Целта е да се даде дигитална идентичност на 1.1 млрд. души по света, които нямат официални документи

Около една пета от световното население е без легална идентичност, което го лишава от достъп до здравеопазване, училища, подслон, правосъдие и други държавни услуги. Често засегнатите групи включват бежанци, разселени от войни, териториални спорове, жертви на глад, социални изгнаници, глобални безредици, политическа нестабилност, конкуренция за ресурси и изменение на климата.

Програмата за устойчиво развитие за 2030 г., приета от световните лидери през 2015 г., има всеобхватната цел да се даде възможност на всички хора, страдащи от правно, политическо, социално и икономическо изключване, да получат официална идентичност. В отговор на тази глобална нужда, срещата на върха ID2020 събра лидери и представители на частния сектор, правителства, международни организации, неправителствени организации, политически анализатори и лидери на мисълта за изграждане на междусекторни партньорства, които допринасят за осигуряването на всички невидими и уязвими хора с правна идентичност до 2030 г., за да ги направим видими и да ги възстановим в обществото. "

Целите на срещата са описани още в началото - как да се даде дигитална идентичност на всички хора на планетата, които нямат лични документи.

Именно в тези алианси се крие зараждащият се ордолиберализъм.

„Поуката от стремежа на германските ордо-либерали за ред без привилегии от 30-те до 50-те години на миналия век е, че веднъж в движение ре- феодализирането на обществото чрез преплитането на частна и държавна власт е много труднo обратим.“ (Колев, 2020)

През следващите години към алианса се присъединяват и други големи компании, а на срещата на високо равнище през 2020 г. стартира поредица от уебинари, на които бива изяснена визията на ID2020 за „добра цифрова идентификация за всички“ (ID2020 „Сесии на върха на върха“ 2020). Втората сесия има за основна тема „Цифрови имунизационни сертификати: Проектиране за нова ера в глобалното здраве“ (ID2020 „Сесии на върха“, уебинари, 2020 г.).

https://id2020.org/summit/2020-id2020-summit-sessions-webinar-series

https://www.prnewswire.com/news-releases/id2020-alliance-launches-inaugural-pilots-welcomes-new-partners-at-annual-summit-300713089.html

https://www.biometricupdate.com/201909/id2020-and-partners-launch-program-to-provide-digital-id-with-vaccines

https://id2020.org/

https://id2020.org/manifesto

https://www.goodhealthpass.org/

Оттук можем да предвидим риска, че дигиталната трансформация не е предназначена само да гарантира социалната интеграция и по-устойчив капитализъм на локално и глобално ниво, но и огромно натрупване на капитал и устойчив бизнес за големите технологични и фармацевтични компании. В противен случай защо населението не се информира по тези въпроси, явно така актуални във висшите кръгове на икономическата и политическа власт? Защо не опишат „новата нормалност“, за която говорят от самото начало на пандемията, новият модел общество? Логично трябваше да успокоят хората, че ще се върнем възможно най-бързо към нормалността.

„Дигиталното бъдеще вече е тук“ („The digital future is already here“) , само че ние гражданите още се прозяваме, примигваме с недоумение, докато други действат по въпроса от десетилетия.

https://www.un.org/en/chronicle/article/government-policy-internet-must-be-rights-based-and-user-centred

Както твърди Зубоф: "… надзорният капитализъм не е единствената актуална форма на информационния капитализъм, нито е единственият възможен модел за бъдещето. Бързото натрупване на капитал, което той позволява, и бързата институционализация го превръщат в стандартен модел на информационния капитализъм ”(Zuboff, 2016).

Според мен трябва да разглеждаме настоящата политика на правителствата и въвеждането на „зелени паспорти“ като част от тази глобална стратегия.

Въвеждането на тази цифрова идентичност обаче може да породи едностранна прозрачност и възможност за контрол, пирамидална структура, подобна на тази от средновековието. Феодализма, както знаем, също е бил доста устойчива система, просъществувала около едно хилядолетие. Още сега сме свидетели на пирамидалност и централизация на управлението, както на локално, така и на глобално ниво. Сякаш всичко се контролира от една инстанция, ООН, СЗО и отделните държави, вече загубили до голяма степен суверенитета си, потискат от своя страна гражданското общество.

Както казва Клаус Шваб сложните системи са трудно управляеми. Особено след като са забъркани такива политически и икономически каши през последните десетилетия, дори столетия. Пирамидалното общество от Средновековието е много устойчиво, самата пирамидална форма, познаваме това от египетските пирамиди, е може би е една от най-устойчивите форми на Земята.

Ако прегледаме отново цитираното от страницата на ООН, ще разберем, че зад този тип съюзи между частния сектор и публичния сектор се крие началото на ордолиберализъм на глобално ниво. Има и други опити за преплитане на публичния и частния сектор. Някои от тези инициативи са на Световния икономически форум.

В рамките на няколко години са създадени алианси като ID2020 (2016) CEPI (инициатива от Световния икономически форум 2016), GPMB (2018), (GAVI е от 2000 г., но партньорите са почти същите).

https://id2020.org/manifesto

https://www.weforum.org/press/2017/01/cepi-initiative-aims-to-prepare-vaccines-to-speed-up-global-response-to-epidemics/

https://cepi.net/news_cepi/172-countries-multiple-candidate-vaccines-engaged-in-covid-19-vaccine-global-access-facility/

https://www.gavi.org/

На уебсайта на CEPI се вижда кой контролира наратива:

„За актуализации относно COVID-19 и съвети за общественото здраве, за да се предпазите от коронавирус, посетете www.who.int и следвайте СЗО в Twitter, Facebook, Instagram, LinkedIn, TikTok, Pinterest, Snapchat, YouTube“.

Основно социалните медии прокарват централизираните решения на ООН и по-конкретно на СЗО. Всички тези услуги, които ползваме безплатно, всъщност не са съвсем безкористни. Те не само следят нашите вкусове, предпочитания, но и ги формират (това важи особено за по-младите), формират нашето мнение и светоглед, могат да ни радикализират и отдалечат от реалността, от истината.

Въпросът е: инструментализирана ли е пандемията за трансформирането на капитализма, или дори става въпрос за преднамерено предизвикана криза според принципа „целта оправдава средствата“, поне на думи, за да се постигнат устойчивите цели на ООН за 2030 г.? Или може би за да се избегне друга по-дълбока икономическа, а от там социална и политическа криза?

Във въпрос, изпратен до австрийския парламент през 2009 г. и адресиран до федералния канцлер Вернер Файман относно участието му в „Билдербергската среща“ от 14 до 17 май в хотел Nafsika Astir Palace в Вулиагмени (близо до Атина), Гърция, се посочва:

„Депресия или продължителен застой? (посочено в брошура, изпратена до участниците в подготовката за срещата) Билдерберг разглежда два варианта: Или продължителна и мъчителна рецесия, която осъжда света на десетилетия застой, упадък и бедност, или интензивна, но по-кратка криза, която проправя пътя, подготвен за нов устойчив световен икономически ред с по-малко суверенитет, но по-висока ефективност.“

https://www.parlament.gv.at/PAKT/VHG/XXIV/J/J_02089/index.shtml

https://www.parlament.gv.at/PAKT/VHG/XXIV/J/J_02089/imfname_158720.pdf

https://www.parlament.gv.at/PAKT/VHG/XXIV/J/J_02089/fnameorig_158734.html

Интересното е, че канцлерът отговаря на един от другите въпроси от запитването с думите, че се стреми да позиционира Австрия добре, подобен отговор чухме и от испанския президент по време на най-голямата здравна криза в Испания. За какво позициониране става въпрос? За позициониране в новия световен ред основан на информация?

Можем ли да жертваме демокрацията, свободата си, психическото си здраве, образованието на децата в името на устойчивата експанзия на икономиката?

Не е ли възможно и в рамките на един нов, по-устойчив икономически ред да запазим нашите хуманистични идеали, нашите права и свободи? Възможна ли е дигитална идентичност без нейното обвързване с непрекъснато и „задължително“ имунизиране, което е със съмнителен ефект, но носи сигурни печалби за фармацевтичните компании? Всеки трябва да има право на дигитална идентичност без дискриминиране или икономически облаги и интереси за определени фирми.

Гражданите трябва да са нащрек кои от новите иновационни продукти са наистина в техен интерес и кои са в интерес единствено на другите агенти от трилемата.

Друг важен въпрос е ще доведе ли устойчивото натрупване на капитал и до неговото по-справедливо разпределение, особено що се отнася до актуални проблеми, като парниковия ефект и миграционните кризи. Всяка нова технология има рискове и ползи за обществото. Въпросът е обществото да е информирано (и това не предполага цензуриране на информацията, нито манипулиране или индоктриниране с подходяща информация) и преди това: образовано.

В книгата си „Covid-19: Голямото рестартиране“ Клаус Шваб говори за „трилемата на глобализацията“, позовавайки се от своя страна на книгата на Дани Родрик „Парадоксът на глобализацията“:

„В началото на 2010-те години, когато глобализацията се превръща в чувствителен политически и социален въпрос, икономистът от Харвард обяснява защо би било неизбежна жертва, ако национализмът се издигне. Трилемата предполага, че трите понятия за икономическа глобализация, политическа демокрация и национална държава са взаимно несъвместими, основавайки се на логиката, че само две могат ефективно да съществуват съвместно във всеки един момент. [78] Демокрацията и националният суверенитет са съвместими само ако глобализацията е ограничена. Обратно, ако и националната държава, и глобализацията процъфтяват, тогава демокрацията отстъпва, а ако демокрацията и глобализацията експандират, няма място за националната държава.“ (Schwab & Malleret 2020, 70). Родрик, Дани, Парадоксът на глобализацията, Oxford University Press, 2012.

https://global.oup.com/academic/product/the-globalization-paradox-9780199652525?lang=bg&cc=il

Възможно ли е вирусът естествено да е скочил от прилеп върху човек на пазара в Ухан, при положение, че има над 4000 патента около коронавируси от 1999 г. до днес, както посочва д-р Дейвид Мартин от M-CAM, организация, която се занимава с мониторинг на иновационни продукти, с присъствие в над 160 държави?

https://odysee.com/@QuantumRhinoQ:c/David-E.-Martin-testifies-at-the-German-Corona-Inquiry-Committee-July-9th--2021:1

https://www.m-cam.com/about-us/

Възможно ли е Клаус Шваб, който участва в EVENT 201 заедно с фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, едва след като вирусът се разпространява навсякъде по света, изведнъж, сякаш от нищото, да е осенен от гениалната идея за „перестройка“ на капитализма?

https://www.centerforhealthsecurity.org/event201/videos.html

https://www.weforum.org/great-reset/

Възможно ли е Бил Гейтс да говори за ваксинирането на 7-милиардното население на Земята като фараон, който говори за робите си? Възможно ли е Бил Гейтс да има пророческа дарба, прогнозирайки преди години, че вече няма да има войни (било то като реална заплаха, като фактор за сплашване, манипулиране на рисковете и инструментализиране на несигурността, както би казал Кисинджър, или като катализатор на промени, както казват Милтън Фридман и Клаус Шваб), а пандемии. Тук можем само да спекулираме.

Възможно ли е държавните глави да са омаловажили коронавируса и да са допуснали разпространението му от недоумение и липса на прозорливост? Къде беше СЗО в началото и защо наредиха едва по-късно да се затворят границите, при положение, че кадрите от болниците и карантината в Ухан бяха алармиращи?

Някои западни медии вече пишат за възможния натиск и влияние от страна на Китай върху СЗО да потули евентуалното изтичане от лабораторията във Ухан.

https://www.thetimes.co.uk/article/china-the-who-and-the-power-grab-that-fuelled-a-pandemic-3mt05m06n

Западни журналисти провеждат разследвания и документират очевидна корупция, конфликти на интереси, финансов натиск и влияние върху СЗО от страна на нейните спонсори, крупни фирми от хранителната, фармацевтичната промишленост, технологиите и енергетиката. Сред тях се открояват документалният филм „СЗО в ръцете на лобистите“, продукция на ARTE:

https://info.arte.tv/de/film-die-who-im-griff-der-lobbyisten

Както и документалният филм на OVAL Media „Довери се на СЗО“:

https://www.amazon.de/TrustWHO-German-Lilian-Franck/dp/B088JDWZ22/ref=sr_1_1?__mk_de_DE=%C3%85M%C3%85%C5%BD%C3%95%C3%91&dchild=1&keywords=trustWHO%21&qid=1621972294&s=books&sr=1-1-catcorr

https://www.bitchute.com/video/kEn3iVabHtao/

Моята лична позиция е следната: според мен е възможна съвместимост и диалектическо разрешение на трилемата, чрез диалог. Диалогът, както и конфликтите са част от едно демократично, отворено общество.

Нужна е ПЛАТФОРМА ЗА ГЛОБАЛЕН ДИАЛОГ, но не тази предоставена от ООН, и участието на всички будни хора, мобилизиране на гражданското общество, неговото консолидиране и защитата на интересите му в контекста на трилемата. Има много организации от учени, лекари, адвокати, психолози, политици в България, Германия, Австрия, Швейцария, Испания, Великобритания, ЮАР и САЩ, както и в много други държави, които не са съгласни с тази наложена пандемия, с централизираните мерки.

Какво наблюдаваме в момента? Централизирани решения, централизирана политика, централизиран опит за въвеждане на контрол. Това няма да доведе до нищо добро. Икономисти като Родерик и Шваб, за съжаление, нямат достатъчно въображение, за да могат да си представят модели, в които и трите: глобален капитал, държави и гражданско общество разговарят, обменят идеи, работят и взимат решения съвместно за едно по-добро бъдеще.

А може би само и единствено този глобален политически и икономически елит има правото да определя бъдещето,

Клаус Шваб явно има слабост към това и на страницата на Световния икономически форум, но и в книгата му, има много информация как да се определя или формира бъдещето на хибридното образование, на финансовите системи и т.н.

https://www.weforum.org/search?query=to+shape

https://www.weforum.org/agenda/2021/05/5-questions-to-ask-now-to-shape-blended-learning-of-the-future/

https://www.weforum.org/agenda/2020/10/the-future-of-work-is-the-future-of-people-this-is-how-to-shape-a-human-centred-jobs-reset/

https://www.weforum.org/whitepapers/realizing-human-potential-in-the-fourth-industrial-revolution

https://www.weforum.org/agenda/2021/01/3-priorities-shape-post-pandemic-financial-system/

http://www3.weforum.org/docs/WEF_Shaping_the_Future_of_Education_Gender_and_Work_2P_031116.pdf

Постоянно се подчертава сътрудничеството между публичната и частната сфера, акцентира се върху лидери и лидерство. Според Клаус Шваб взимането на важни решения ще се концентрира в ръцете на тесен кръг от хора и в няколко държави, можем да предположим, че това са тези държави, които се позиционират добре в новия глобален икономически ред. Гражданското общество е подценено, може би не напразно, защото огромен процент от населението е превърнато от самите тези глобалисти и политици в обслужващи техните интереси в консуматори. С или без посредничеството на държавите, които са отговорни за образованието, все по-голяма част от обществото се оставя да потъне в невежество, дори неграмотност. Една публично непровъзгласена плутокрация се настанява на мястото на демокрацията. Елитите съвсем очевидно вече пренебрегват гражданското общество и мнението на експерти, които са извън държавния репресивен апарат.

Можем да си обясним и актуалната ситуация в България в контекста на тази трилема. Понеже няма силна държавна власт, а липсва и доверие към държавните институции, гражданското общество все още не е съвсем обезличено и потиснато с евтини манипулации. Опитите да се въведе централизиран контрол трябва да се прекратят, специално в сферата на образованието и медицината трябва да се позволи на самите учебни заведения и клиники да разработят ефективни протоколи, същото се отнася и за общините. Този модел може дори да се наложи като най-ефективен на световно ниво, избягвайки вълни на гражданско неподчинение, на които сме вече свидетели в западния свят.

Вместо да се представят като филантропи, на милиардерите трябва да се наложат такива данъци, че да изпълняват дълга си към обществото и планетата. Това е дълг, а не благотворителност. С тази „благотворителност“ отгоре на всичко се оказва влияние върху международни институции като СЗО, които променят критерии и политики в интерес на тези „филантропи“. Бил Гейтс имаше в началото на пандемията под 90 милиарда, сега има над 150.

Да се обогатяваш по време на хуманитарна криза не е никаква филантропия, а гавра с човечеството.

Същото се отнася и до отказа на Бил Гейтс да дари патентите на ваксините, така че и по-бедните държави да могат сами да произвеждат ваксини. Претекстът за отказ беше жалък - нямало как да бъдат сигурни в качеството на производството в Индия. Индия от десетилетия е водеща във фармацевтичната индустрия, много от задължителните ваксини в Чили са произведени именно в Индия. В западната преса се защитават, от една страна, принципите на „креативния капитализъм“, които с такъв филантропичен жест явно биват подкопани.

https://www.stern.de/digital/online/bill-gates-wurde-mit-einer-harten-strategie-reich--jetzt-wendet-er-sie-auf-das-covid-vakzin-an-30537836.html

Но има и доста критични гласове, някои от които подчертават, че тези патенти са развити благодарение на нашите данъци, на гражданите данъкоплатци. Парафразирам: за ваксината на Biontech Министерство на науката в Германия е отпуснало 375 млн. евро, а Доналд Тръмп е разпределил около 10 млрд. долара на различни компании, за да разработят ваксина.

https://www.cicero.de/wirtschaft/patente-impfstoffe-corona-oeffentlich-finanziert-subventionen

Нека не влизаме в подобни трилеми, лишени от всякаква фантазия. В тази трилема кристализират волята за устойчиво експандиране на капитала, неумелите политики на държавниците да посредничат или балансират между техните избиратели и глобалистите. Недоволството и разочарованието на гражданите също расте именно на тази почва. Решително се дистанцирам от националистически идеи и решения. Те по същество не са хуманистични и нямат бъдеще. Бъдещето е в диалога, в организирането на гражданското общество и може би замяната на тази система на представителна демокрация с директна демокрация, която също е възможна благодарение на новите технологии и социални мрежи. Те трябва да са за свободен достъп на информация, не за следене и манипулация. Алгоритми може да съпровождат политиците, които трудно могат да се преборят с толкова бюрокрация, с четенето на проекти и взимането на решение. Последното решение трябва да взимат гражданите, които за тази цел трябва да бъдат максимално образовани.

Участие на политици в тайни срещи или други инициативи при закрити врата трябва да бъдат забранени конституционно.

В тази трилема трябва да има равновесие, диалог, механизми за взаимен контрол.

Една затъпяла и оскотяла маса от консуматори не може да бъде гражданско общество.

Единствено солидното образование и възможността за развитие (особено на жените) може да доведе до намаляване на раждаемостта. Обратното: необразовани хора, особено жени, без перспективи за развитие, се ограничават с размножаването като цел и смисъл на живота. Образованието е единственият път към по-добро бъдеще на планетата Земя: силно, образовано гражданско общество. Това е друга тема, което трябва да се обсъди критично, образованието също трябва да се преустрои, но без да се налагат хибридни форми с единствената цел отваряне на пазара за иновациите в областта на образователните технологии. Латинска Америка е един от континентите, в които образованието, и особено децата и учениците, беше най-силно ощетено.

И когато компании като "Майкрософт" се появяват като нови завоеватели но на виртуалното пространство, с програми като „reimagine the education“, с експерти, които ни призовават да не се връщаме към старите присъствени форми, можем само се запитаме критично какъв е техният интерес и кое всъщност е в интерес на децата и младежите. Трябва да се максимално образовани, за да защитаваме интересите си. Цивилизация, ориентирана около принципите на креативния капитализъм, на информацията и иновацията, а не около хуманистични идеи и ценности, е обречена. Да не забравяме, че либералните учения на Австрийската икономическа школа са силно обвързани с етиката и ценностите. Капитализмът, обратното на казаното от Боно, (вокалистът на U2, редовен посетител в Давос, предизвикващ вече и проблеми с фондацията си в Африка), не може да си позволи да е иморален.

Икономическите интереси, колкото и да са важни, не могат да стоят над хуманистичните. Това ще доведе до деформация на обществото, вълни от депресии, самоубийства, които вече са факт сред населението на Чили, особено сред младежите. Явна е нуждата от преосмисляне на много ценности, права и свободи, на позитивното им фиксиране в националните конституции и интернационалните харти, именно в контекста на този дигитален преврат.

Факт е, че гражданското общество и на Запад е потискано от десетилетия, от момента, в който глобализацията се разрасна. С това се обяснява в цитираните по-горе книги и избуяването на националистическите идеи в ЕС. Искам да припомня за масовите протести срещу войната в Ирак през 2003 г., организирани от гражданското общество. Най-тъжното е, че същото това общество, което беше игнорирано от политическите лидери, явно обслужващи интересите на крупните капиталисти в сферата на оръжейната и петролната промишленост, сега търпи последствията от кризата, разразила се благодарение на ИСИ, най-очевидните от които са терористичните акции срещу мирно население в Испания, Франция, Германия и в други държави. Гражданите, а не политиците или магнатите, са тези, които са изложени на терористични акции. Ние, гражданите, които не искахме война, сега търпим последствията от тази криза, приемайки бежанците от Близкия изток. Нито правителствата, нито крупните компании замесени с икономически интереси в тези конфликти, могат, а много дори не се и опитват да решат проблемите.

Особено важен е въпросът за образованието. Там се вижда най-добре, дали такива модели, спуснати отгоре,функционират или не. Образованието без съмнение трябва да се модернизира, но да се налага хибридна форма (blended learning, B-learning), без да се допитат до учители, родители и деца, дали изобщо се научава нещо, дали са щастливи, дали така си представят едно качествено образование, е абсурдно.

Автор: Мария Велева за "Гласове" от Чили

https://glasove.com/categories/na-fokus/news/novata-normalnost-v-chili

Мария Велева преподава немска култура в Столичния университет за образователни науки (Universidad Metropolitana de las Ciencias de Educación), Сантяго, Чили. Защитила е докторат по философия в Pontificia Universidad de Chile. Следва философия и теология (философия на религията) в Albert-Ludwigs-Universität Freiburg, има и магистратура по изкуствознание от същия германски университет. В продължение на две години е научен сътрудник в Internationale Akademie der Philosophie, Liechtenstein, кампус Чили) и се занимава с изследвания в областта на феноменологията на изкуството. Завършила е Националната художествена гимназия "Акад. Илия Петров" в София. Обича да рисуваа и да прави текстилни колажи. Член е на художествена асоциация в Барселона.

Библиография:

3 priorities to shape the post-pandemic financial system. (s. f.-b). World Economic Forum. Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.weforum.org/agenda/2021/01/3-priorities-shape-post-pandemic-financial-system/

5 questions to ask now to shape blended learning of the future. (s. f.). World Economic Forum. Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.weforum.org/agenda/2021/05/5-questions-to-ask-now-to-shape-blended-learning-of-the-future/

172 countries & multiple candidate vaccines engaged in COVID-19 Vaccine Global Access Facility. (s. f.). CEPI. Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://cepi.net/news_cepi/172-countries-multiple-candidate-vaccines-engaged-in-covid-19-vaccine-global-access-facility/

2089/J (XXIV. GP)—Teilnahme am «Bilderberg-Treffen» vom 14. - 17. Mai, im Nafsika Astir Palace Hotel, in Vouliagmeni (in der Nähe von Athen), Griechenland. (s. f.). Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://www.parlament.gv.at/PAKT/VHG/XXIV/J/J_02089/index.shtml

Accenture, Microsoft team up on blockchain-based digital ID network. (2017, junio 19). Reuters. https://www.reuters.com/article/us-microsoft-accenture-digitalid-idUSKBN19A22B

Alliance, I. (s. f.). ID2020 Alliance launches inaugural pilots, welcomes new partners at annual Summit. Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://www.prnewswire.com/news-releases/id2020-alliance-launches-inaugural-pilots-welcomes-new-partners-at-annual-summit-300713089.html 5

Amazon.de: TrustWHO (German) ansehen | Prime Video. (s. f.). Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.amazon.de/TrustWHO-German-Lilian-Franck/dp/B088JDWZ22/ref=sr_1_1?__mk_de_DE=%C3%85M%C3%85%C5%BD%C3%95%C3%91&dchild=1&keywords=trustWHO%21&qid=1621972294&s=books&sr=1-1-catcorr

An Agenda for Leaders to Shape the Future of Education, Gender and Work. (s. f.). World Economic Forum. Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.weforum.org/whitepapers/realizing-human-potential-in-the-fourth-industrial-revolution/

BioNTech-Pfizer elige Argentina para probar vacuna contra covid. (2020, julio 10). Excélsior. https://www.excelsior.com.mx/global/biontech-pfizer-elige-argentina-para-probar-vacuna-contra-covid/1393273

Burt, | Chris. (2019, septiembre 20). ID2020 and partners launch program to provide digital ID with vaccines | Biometric Update. https://www.biometricupdate.com/201909/id2020-and-partners-launch-program-to-provide-digital-id-with-vaccines

China, the WHO and the power grab that fuelled a pandemic | News | The Sunday Times. (s. f.). Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.thetimes.co.uk/article/china-the-who-and-the-power-grab-that-fuelled-a-pandemic-3mt05m06n

CEPI Initiative Aims to Prepare Vaccines to Speed Up Global Response to Epidemics. (s. f.). World Economic Forum. Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://www.weforum.org/press/2017/01/cepi-initiative-aims-to-prepare-vaccines-to-speed-up-global-response-to-epidemics/

COVID-19 Solidarity Response Fund for WHO. (s. f.-a). Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://covid19responsefund.org/en/

COVID-19 Strategic Preparedness and Response Plan (SPRP 2021). (s. f.). Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://www.who.int/publications-detail-redirect/WHO-WHE-2021.02

David E. Martin testifies at the German Corona Inquiry Committee July 9th, 2021 | Dr. David E. Martin | Sitzung 60: Die Zeit ist kein flacher Kreis. (2021, agosto 8). Odysee. https://odysee.com/David-E.-Martin-testifies-at-the-German-Corona-Inquiry-Committee-July-9th--2021:1227a04edd82985a90fedb7a3a6192e02f556327

Dunsch, J. (2016). Gastgeber der Mächtigen: Klaus Schwab und das Weltwirtschaftsforum in Davos. FinanzBuch Verlag.

Duthel, H. (2015). Weltwirtschafts & Finanzcrash 2015 -I: «Die Welt-Wall-Street-Spieler-Regierungen» (1.a ed.). Books on Demand.

European spies sought lessons from dictators’ brutal ‘Operation Condor’. (2019, abril 16). The Guardian. http://www.theguardian.com/world/2019/apr/15/operation-condor-european-spies-dictators-cia-documents

Event 201, a pandemic exercise to illustrate preparedness efforts. Even 201. Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.centerforhealthsecurity.org/event201/

Event 201 videos including discussions and a highlights reel. (s. f.-a). Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.centerforhealthsecurity.org/event201/videos.html

Festival de Innovación y Futuro UC: Innovar, emprender y colaborar—Pontificia Universidad Católica de Chile. (2021, junio 29). https://www.uc.cl/noticias/festival-de-innovaccion-y-futuro-uc-innovar-emprender-y-colaborar/

Film: «Die WHO - Im Griff der Lobbyisten?» (s. f.). ARTE Info. Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://info.arte.tv/de/film-die-who-im-griff-der-lobbyisten

Fname_158734.pdf. (s. f.). Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://www.parlament.gv.at/PAKT/VHG/XXIV/J/J_02089/fname_158734.pdf

Gavi, the Vaccine Alliance. (s. f.). Recuperado 3 de agosto de 2021, de https://www.gavi.org/

GPMB. (s. f.). Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://apps.who.int/gpmb/about.html

Global leaders to shape the Davos Agenda ahead of ‘crucial year to rebuild trust’. (s. f.). World Economic Forum. Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.weforum.org/press/2020/11/global-leaders-to-shape-the-davos-agenda-ahead-of-crucial-year-to-rebuild-trust-094a371ff1/

Good Health Pass Collaborative; A Safe Path to Global Reopening. (s. f.). Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://goodhealthpass.org//

Heinz-Christian Strache, Biografie. (s. f.). Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://www.parlament.gv.at/WWER/PAD_35518/index.shtml 6

ID2020 | Digital Identity Alliance. (s. f.). ID2020. Recuperado 2 de agosto de 2021, de http://id2020.org/

ID2020 | Manifesto. (s. f.). ID2020. Recuperado 2 de agosto de 2021, de http://id2020.org/manifesto

ID2020, held at the United Nations, features ‘lots and lots of Blockchain’ » Brave New Coin. (s. f.). Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://bravenewcoin.com/insights/id2020-held-at-the-united-nations-features-lots-and-lots-of-blockchain

Hidalgo, C. (2017). El triunfo de la información: La evolución del orden, de los átomos a las economías. DEBATE.

ID2020 holds Inaugural Summit at the United Nations—ID2020. (2018, noviembre 7). https://web.archive.org/web/20181107014813/https://id2020.org/news/2016summit

ID2020 Summit 2016 | United Nations Office for Partnerships. (2016, 05). https://www.un.org/partnerships/news/id2020-summit-2016

ID2020 / «Summit Sessions» Webinar Series. (2020). ID2020. Recuperado 2 de agosto de 2021, de http://id2020.org/summit/2020-id2020-summit-sessions-webinar-series

Imfname_158720.pdf. (s. f.-b). Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.parlament.gv.at/PAKT/VHG/XXIV/J/J_02089/imfname_158720.pdf

Inclusión Digital, un proyecto país—La Tercera. (s. f.). Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.latercera.com/laboratoriodecontenidos/noticia/inclusion-digital-un-proyecto-pais/DDXPVDGOERDADILEP7FPLW2H5I/

Italian court jails 24 over South American Operation Condor. (2019, julio 8). The Guardian. http://www.theguardian.com/world/2019/jul/08/italian-court-jails-24-over-south-american-operation-condor

Kolev, S. (2021, marzo 28). The Ordoliberal Quest for a Privilege-Free Order. ProMarket. https://promarket.org/2021/03/28/ordoliberal-privilege-free-order-walter-eucken-franz-bohm-germany/

M•CAM | About Us. (s. f.). Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.m-cam.com/about-us/

Microsoft Among Those Pitching Blockchain at U.N. Summit To End Identity Crisis—Redmondmag.com. (s. f.). Redmondmag. Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://redmondmag.com/blogs/the-schwartz-report/2016/05/microsoft-among-those-pitching-blockchain.aspx

Nations, U. (s. f.). Join the Conversation. United Nations; United Nations. Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://www.un.org/en/un75/join-conversation

Operation Condor: The cold war conspiracy that terrorised South America. (2020, septiembre 3). The Guardian. http://www.theguardian.com/news/2020/sep/03/operation-condor-the-illegal-state-network-that-terrorised-south-america

Parlamentarische Materialien. (s. f.). Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.parlament.gv.at/PAKT/VHG/XXIV/J/J_02089/fnameorig_158734.html

Patente für Corona-Impfstoffe—Was öffentlich finanziert wird, sollte auch öffentlich zugänglich sein. (s. f.). Cicero Online. Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.cicero.de/wirtschaft/patente-impfstoffe-corona-oeffentlich-finanziert-subventionen

real life TV. (2018, marzo 14). Die WHO - Im Griff der Lobbyisten—Doku HD.

Rodrik, D. (2012). The Globalization Paradox: Why Global Markets, States, and Democracy Can’t Coexist. Oxford University Press. 7

Schwab, K. (2016). Die Vierte Industrielle Revolution (P. Pyka & T. Schmidt, Trads.; 6.a ed.). Pantheon Verlag.

Schwab, K. (2019). Die Zukunft der Vierten Industriellen Revolution: Wie wir den digitalen Wandel gemeinsam gestalten (P. Pyka, Trad.; Deutsche Erstausgabe Edition). Deutsche Verlags-Anstalt.

Schwab, K., & Malleret, T. (2020). COVID-19: The Great Reset. ISBN Agentur Schweiz.

Search. (s. f.). World Economic Forum. Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.weforum.org/search/

Seine knallharte Strategie machte Bill Gates reich, jetzt wendet er sie auf das Covid-Vakzin an. (s. f.). stern.de. Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.stern.de/digital/online/bill-gates-wurde-mit-einer-harten-strategie-reich--jetzt-wendet-er-sie-auf-das-covid-vakzin-an-30537836.html

THE 17 GOALS | Sustainable Development. (s. f.). Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://sdgs.un.org/goals

This is how to empower the workforce to shape the future of work. (s. f.). World Economic Forum. Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.weforum.org/agenda/2020/10/the-future-of-work-is-the-future-of-people-this-is-how-to-shape-a-human-centred-jobs-reset/

TrustWHO - Documentary on World Health Organization. (s. f.). Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.bitchute.com/video/kEn3iVabHtao/

UN Digital Solutions Centre – Agile Solutions for a Modern UN System. (s. f.). Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://www.un-dsc.org/

WEF_Shaping_the_Future_of_Education_Gender_and_Work_2P_140916.pdf. (s. f.). Recuperado 8 de septiembre de 2021, de http://www3.weforum.org/docs/WEF_Shaping_the_Future_of_Education_Gender_and_Work_2P_140916.pdf

World Economic Forum. (s. f.). Livestream. Recuperado 8 de septiembre de 2021, de http://livestream.com/wef

Zuboff, S. (2016, marzo 5). Überwachungskapitalismus: Wie wir Googles Sklaven wurden. FAZ.NET. https://www.faz.net/aktuell/feuilleton/debatten/die-digital-debatte/shoshana-zuboff-googles-ueberwachungskapitalismus-14101816.html