На последното заседание на Европейския съвет премиерите със знамената в цветовете на дъгата формираха фаланга. Те искаха да изяснят нещата: Съществува ли все още единството на ценностите? Дебатът беше зловещо подобен на този през юни 2015 г., който избухна заради мигрантската инвазия в Европа. И двата бяха морално трудни, политически важни и интелектуално красиви дебати, пише унгарският премиер Виктор Орбан в поредно свое есе от поредицата „Самиздат“, публикувано в понеделник на официалната му страница miniszterelnok.hu. Агенция „Фокус“ предава статията без редакторска намеса.

Орбан: Миграцията не е човешко право, както не е човешко право и сексуалното образование на детето

И в двата случая отговорът е един и същ: Няма единство на ценностите и следователно няма и политическо единство.

И в двата случая либералите изхождаха от предпоставката, че това са въпроси, на които има само един отговор, такъв в съответствие с либералната хегемония на мнението. Отговорът на нелибералните демократи беше, че съществуват различни отговори, в съответствие с плурализма на мненията, на които всяка държава и народ имат право и че само подходът за „единство в многообразието“ може да запази целостта на Европейския съюз.

Либералите вярват, че всеки има право да мигрира и да влезе на територията на Европейския съюз, дори ако не е директно от опасна страна, а през сигурна трета държава. Правото на миграция, казват те, по същество е човешко право.

В настоящия дебат за сексуалното образование на децата либералите заявяват, че на децата трябва да се предоставят публикации за повишаване на осведомеността, които могат да ги обучат за хетеросексуалност, хомосексуалност, изоставяне на биологичния им пол и операции за смяна на пола. Според либералите това е човешко право на детето, изборът на родителя не трябва да бъде изключителен и държавните институции имат роля, дори приоритет в това. Децата могат да бъдат обучавани без съгласието на родителите и без държавни ограничения.

Според нелибералните демократи сексуалното възпитание на децата е право на родителя и без тяхното съгласие нито държавата, нито политическите партии, нито неправителствените организации, нито активистите на дъгата могат да играят роля.

Страните на дъгата имат право да преминат отвъд бинарното социално устройство, основано на социалния ред мъж-жена и майка-баща. Някога и те бяха такива, но преминаха в друго измерение, умишлено и издигайки намеренията си до нивото на държавната политика.

Това право не може да бъде оспорено от друга държава, особено защото Германия е поела водещата роля. Дали е разумно да се демонстрира отново с капитанските ленти и нахлувания на терена със знаме в цветовете на дъгата по време на унгарския химн на футболния стадион в Мюнхен, не съм сигурен. Но съм сигурен, че зависи от германците да вземат решение за образованието на немските деца. Сигурен съм също, че само унгарците могат да вземат решение за обучението на унгарските деца, а със сигурност не германците, холандците или белгийците.

Дали е по-добре да живеем в двоичен или в свят на дъгата и защо е въпрос, по който и двете страни аргументират собственото си мнение. Всеки има своя собствена истина.

Но от гледна точка на закона, международното право, правото на ЕС и Хартата на основните права, правилната позиция не буди съмнение. Миграцията не е човешко право, както не е човешко право и сексуалното образование на детето. Няма такова човешко право. Вместо това има член 14 от Хартата на основните права относно правото на родителите да гарантират, че на детето им е осигурено подходящо възпитание. Ако искаме да задържим Европейския съюз, либералите трябва да зачитат правата на нелибералите. Единство в многообразието. Това е бъдещето.

Превод и редакция: Иван Христов, агенция "Фокус"