Денят на труда и на международната работническа солидарност (известен като Ден на труда и Първи май) се отбелязва ежегодно на 1 май.

На тази дата много страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение и търсенето на повече държавна защита за работещите по света; това е и ден на международното работническо движение и на левите движения.

Историята на празника се свързва с работническото движение през 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.

Началото се поставя на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне 4 души. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива полицай и 6 други са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани 7 анархисти, впоследствие оправдани като невинни.

През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир". Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците".

Денят на труда е сред официалните празници в Република България

В България първият опит за честването на деня е през 1890 г. по инициатива на Типографското дружество. Първите масови манифестации са през 1893 г. в София, Пловдив и Видин.

За първи път Денят на труда и на международната работническа солидарност е обявен за официален празник през 1939 г., а от 1945 г. се чества всяка година. С Кодекса на труда на България, приет от 8-ото Народно събрание на 21 март 1986 г., 1 май е обявен за официален празник в България, като се е отбелязвал на 1 и 2 май.

Съгласно Закона за изменение на Кодекса на труда, приет от 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г., Денят на труда и на международната работническа солидарност се чества само на 1 май.

Правото на труд е основно човешко право, признато от ООН с Всеобщата декларация за правата на човека. На този ден си припомняме и правата за равно възнаграждение за равен труд, справедливо възнаграждение, съответстващо на човешкото достойнство, на здравословни и безопасни условия на труд, на почивка и периодичен платен отпуск, както и на синдикална защита.