"Сагата за Скрипал, трагедията на Навални и сега чешкият фарс е проста, ненаходчива, дори груба обработка на гражданите и елитите на държавите от ЕС. Посланието е просто: Русия е зла, убиец, терорист. За елитите сигналът е още по-прост: не ни интересува дали вярвате или не. Но трябва да се държите така, сякаш вярвате. В противен случай ще се превърнете в съучастници на Русия, тоест онези, които помагат за преследването на опозиционери и спазващи закона западни граждани, както и организирането на диверсии в Европа. Страхувайте се от нея, избягвайте я, отказвайте да общувате, търгувате, взаимодействате, дори ако животът на вашите граждани, за които нямате достатъчно ваксини, зависи от това".

Кореспондентът на ТАСС в Брюкел Денис Дубровин разказва за чешкия спектакъл срещу Русия и ролята на други държави в него.

Разиграният от Чехия спектакъл, обвиняващ Русия за взривяването на стар склад с оръжия и боеприпаси в село Врбетица през 2014 г. и изгонването на руски дипломати по този повод, изглежда като евтин фарс. Изявлението на главния прокурор на страната, че Чешката република е обявила за издирване "недоотровителите от Солсбъри" Петров и Боширов е последното действие в театъра на абсурда.

Е, поне в тази приказка Боширов и Петров са се справили със задачата. Очевидно, защото са имали работа с обикновени експлозиви и още не са били започнали да използват най-новия свръхтоксичен руски военен агент, разработен преди 30 години в СССР, от който никой от тези, срещу които се твърди, че е използван, не е починал. Толкова секретен, че самите агенти не са се научили как да го използват правилно, но във всяка западна държава знаят как да го разпознаят и да лекуват „достойните хора“, засегнати от него. "Схема на поведение"

Цялата тази история беше рутинно подхваната от Брюксел. Външните министри на ЕС сериозно обсъдиха ситуацията на планираната месечна видеоконференция на Съвета на Европейския съюз, която така удобно се проведе ден след чешкото шоу. Те изразиха дълбока загриженост и солидарност с Чехия и най-важното - осъдиха „повтарящата се схема на деструктивното поведение на Русия“.

О, да, схемата е видима и то каква! През 2018 г. Русия "много вероятно е отровила" във Великобритания с "Новичок" бившия шпионин Сергей Скрипал (нищо, че той вече е бил в руски затвор, след което е заминал на Запад) и дъщеря му Юлия. Не до смърт, разбира се, и то точно в навечерието на Мондиала в Русия.

През 2020 г. отново с "Новичок" е бил отровен безобидният блогър Алексей Навални, който с подкрепата си от 1,5-2% успешно дискредитира несистемната опозиция в Русия в продължение на много години. И също без летален изход. Тъкмо по време на опита за преврат и Майдана в Беларус. Отново, нула доказателства, отново няма отговор на въпроса: защо?

И ето третият епизод през 2021 г. в Чешката република по аналогичен сценарий. Тук обаче има жертви. По-скоро имаше жертви - преди шест години и половина. Няма "Новичок", но лично са замесени Руслан Боширов и Александър Петров. Все още млади, пълни със сила и следователно, вероятно успешни.

Дайте да повярваме

Добре, нека се опитаме да повярваме, че точно шест години и половина по-късно чешките разследващи на експлозията в склад, за който се твърди, че е доставял оръжия на Украйна, най-накрая са решили да проверят участието на руските специални служби и веднага са открили всички доказателства за тяхното участие в този случай. Също така да повярваме, че както във всички предишни случаи, и сега доказателствата на западните господа са толкова тайни, че е невъзможно не само да се публикуват, но и да се покажат на Русия.

Разбира се, съвпадение е, че скандалът стана публично достояние, веднага след като страните от ЕС отказаха да наложат след САЩ нови санкции срещу Русия, измъквайки се само с изявление за подкрепа. Между другото, самият факт на подобно изявление свидетелства за това, че Вашингтон е поискал от европейските съюзници мерки срещу Руската федерация, тъй като при предишни администрации нито една американска санкция срещу Русия не беше придружена от изявления за подкрепа от Брюксел. Окей, съвпадение, случва се, вярваме.

Разбира се, просто така са се подредили звездите, че шпионските данни бяха публично оповестени два дни преди посещението в Русия на заместник министър-председателя на Чешката република, за да обсъдят доставките на "Спутник V".

Несъмнено е съвпадение, че при този скандал "Росатом" беше незабавно изключен от търга за разширяване на атомната електроцентрала „Дуковани“ в Чешката република, в който сега ще останат само компании от САЩ, Франция и Южна Корея. Ние отново вярваме.

И, разбира се, беше съвпадение, че и тук са действали руски агенти "007" и "008", които след това отидоха в Солсбъри под същите имена. Ъ-ъ, вярваме ли отново?

Маркетинг на руското зло

За адекватния руски читател самата дума „Новичок“ в устата на европейските политици в обвиненията по случая "Навални" се превърна в знак, че това е измама, постановка. А "изплуващите" Петров и Боширов също са знак, само че още по-ярък, направо крещящ за фалшификат. Неслучайно официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова нарече цялата тази история „карикатура“.

Да, Русия няма да повярва на това. Но не е и нужно. Този информационен изстрел не е насочен към руснаците. Целта му е западна публика. И тук той напълно попадна в целта.

Сагата за Скрипал, трагедията на Навални и сега чешкият фарс е проста, ненаходчива, дори груба обработка на гражданите и елитите на държавите от ЕС. Посланието е просто: Русия е зла, убиец, терорист. За елитите сигналът е още по-прост: не ни интересува дали вярвате или не. Но трябва да се държите така, сякаш вярвате. В противен случай ще се превърнете в съучастници на Русия, тоест онези, които помагат за преследването на опозиционери и спазващи закона западни граждани, както и организирането на диверсии в Европа. Страхувайте се от нея, избягвайте я, отказвайте да общувате, търгувате, взаимодействате, дори ако животът на вашите граждани, за които нямате достатъчно ваксини, зависи от това.

Обединете се около демокрацията, либералните ценности и американския „град на хълма“ - само там са вашите истински приятели и оттам трябва да приемете помощ и подкрепа, дори ако това е скъпо и ще трябва да почакате.

Думите „Новичок“, „Петров“, „Боширов“ са просто добре разработена, лесно разпознаваема марка в медиите. Казваме „Новичок“ - имаме предвид Русия, казваме Петров или Боширов, имаме предвид Путин.

Правдоподобността на историята може да бъде пожертвана в името на закона на маркетинга и рекламата. Западните медии и политолози са все по-склонни да гледат на своята аудитория като на хора, които не са способни да анализират, възприемайки само рефлексивно думите-тагове, разпръснати из информационния поток. Думи, които са заредени с ярко отрицателно емоционално съдържание и имат цвят. "Новичок" е отровно жълт или ярко оранжев, Петров/Боширов е черен и червен и т.н.

Информационната война се гради на емоции и усещания, а не на мисли и анализ. Затова историята може да бъде толкова несъстоятелна, колкото искате, няма значение. Важни са само нейният ритъм, текстура, окраска и броят на гласовете, които я разгласяват, за предпочитане с ярки епитети.

Основните принципи на пропагандата от д-р Гьобелс: "Колкото по-чудовищна е лъжата, толкова по-охотно ще повярват в нея. Интелектуалността е най-лошият враг на пропагандата. Безкрайно повтаряйте пропагандното бърборене: невъзможно е да не му се поддадете, когато в него вярват все повече и повече хора". Той имаше и други афоризми. И ако се вгледате внимателно, всички те продължават да работят в съвременната западна информационна машина.

Образът на врага

Така се създава образа на врага. При това не в лицето на ръководството на Русия, както обичат да повтарят "говорещите глави" в Брюксел и Вашингтон. Не, врагът за жителите на Европа е всеки един от нас. Цяла Русия като държава и като цивилизация трябва да се превърне в това.

И коя държава в света е способна да подхвърли фалшиви „разузнавателни“ данни на Чехия и същевременно да настоява за незабавни действия на държавно ниво? И да направи същото с Германия? Струва ми се, че това определено е дело на САЩ. И не само американската държава, но точно онази „демократична“ корпоративна глобалистическа Америка, онази дълбока държава, която доведе Джо Байдън в Белия дом и сега се стреми с всички средства да си върне убягващото световно господство.

Великобритания също участва в тази игра, понякога дори по-ревностно. И тя има поне три дълбоки причини за това. Първо, специалната англосаксонска връзка с Америка - кръвно братство, така да се каже. На второ място, историческата традиция на манипулиране на други народи и разиграването им в собствена полза. И накрая, трето, завистта на велика държава и метрополия, която завинаги е загубил своята империя.

Русия е победител

СССР през миналия век се оказа по-успешен и по-богат от Великобритания, като цивилизация и геополитическа система. Понастоящем Русия демонстрира значително по-голяма ефективност, жизнеспособност и устойчивост пред многобройните кризи, отколкото САЩ.

Именно така се възприема Русия на Запад. Това предизвика и ожесточението на съвременната информационна война срещу Руската федерация, каквото не познаваше дори Студената война. Западът чувства, че губи и се опитва да направи отчаяни усилия, докато все още има сила и ресурси.

Откровените разговори със западни политици, дипломати, експерти и служители потвърждават това. В техните очи Русия е по-успешен, силен, прозорлив и твърд конкурент. Забележете каква жестока шега играе на англосаксонския свят собствената му психология. Великобритания или САЩ, бидейки в положението на силните, ще направят всичко, за да стъпчат и най-важното да ограбят врага - историята е пълна с примери. Те просто не могат да си представят, че Русия няма да направи същото с тях.

Истинската цел

И основният страх на Вашингтон и Лондон в тази ситуация е загубата на техните държави-"съюзници", както ги наричат. Или миньони, съдейки по начина, по който се отнасят с тях. Паника заради намаляването на сферата им на влияние, тъй като това е тяхната ресурсна база във всички смисли. Именно в това се заключава логиката на антируските изблици на информационна война през последните години.

Нейната цел не е да разцепи руското общество, а да сплоти срещу Русия (след това срещу Китай и всички останали, които посочи господарят) всички младши партньори на САЩ. Да изгради нова желязна завеса, стена от страх и омраза, която ще пази „свободния западен свят“ от всички останали. Зад тази ограда англосаксонците възнамеряват да се прегрупират, да съберат сили (за сметка на „партньорите“, останали при тях) и отново да тръгнат да завладяват света.

Впрочем, ако някой не знае, терминът "желязна завеса" не е измислен през миналия век от СССР и Сталин, както обичаха да казват късните съветски дисиденти. Негов автор е един от най-големите британски политици - Уинстън Чърчил. Той изрази тезата за Желязната завеса (Iron Curtain), разделяща съветската зона в Източна Европа и американско-британската зона в Западна Европа в речта си във Фултън през март 1946 г. Същата тази, която стана действителното обявяване на Студената война от Британската империя на нейния съюзник в антихитлеристката коалиция - Съветския съюз.

Това също си струва да се помни - Студената война не е разпалена от СССР или дори от Съединените щати, тя бе започната от Великобритания, тогава все още Британската империя. Тя беше и първата ѝ жертва, губейки завинаги световното си лидерство, което пое основният й съюзник в антисъветската коалиция - САЩ.

Контраатака

Как да отговорим на информационните атаки? Как да спечелим войната за умовете?

С истина. Обучение. Анализ. Развитие на адекватност, отговорност и критично мислене на всеки човек. Както в Русия, така и в чужбина.

Западната пропаганда, която все повече се разминава с реалността, рано или късно става забележима, в съзнанието настъпва прелом, започва отхвърляне, в този момент човек е готов да приеме почти всяка алтернативна реалност.

Според мен Русия трябва да запази и развие своя собствена картина за света, като избягва всякакво механично заемане на западни културни артефакти и клишета.

В Русия вече започна преоценка на визията на западния свят, която твърде дълго и твърде много в миналото се възприемаше като пример за подражание. Колкото по-пълна и дълбока става тази преоценка, толкова по-добре.

Автор: Денис Дубровин, ТАСС

Превод: "Гласове"

https://glasove.com/categories/komentari/news/cheshkiyat-spektakl