"Какво имате предвид под „пресилена реакция“? Путин не заплашва да обстрелва Вашингтон с ядрено оръжие, или да превземе Брюксел, или да бомбардира Варшава. Но да реши проблема на Украйна в такава ситуация би било напълно резонно. Когато режимът в Киев започна да се подготвя за война преди няколко месеца, те мислеха, че това ще е повторение на 2015-а, ще нападнат Донбас, Донбас ще претърпи загуби, и тогава руската армия ще се намеси, за да предотврати поражението им. Те си го представят като ограничена война с добри шансове да си върнат Донбас. Но Москва даде индикации, че ще отговори на всяка непровокирана агресия, използвайки пълната си мощ, с което ще премаже украинската държава. С други думи, руската армия няма да спре в Донбас, а ще продължи към западната граница на Украйна, докато цялата страна не бъде освободена. Това ли е „пресилена реакция“? Определено не. Народът на Украйна ще бъде спасен от националистки, антируски режим, а народът на Русия ще бъде спасен от бази на НАТО по десния си фланг. Да се надяваме, че ЕС ще разбере това. Колкото до САЩ, руснаците вече са решили. САЩ са враг. В Русия имаше тектонични размествания и тези размествания са в резултат на умората на Русия от постоянните обиди на официален Вашингтон. САЩ биха искали да видят Донбас присъединен отново към Украйна, защото тогава ще бъдат възхвалявани като „могъщия защитник на една източноевропейска страна срещу Русия“. Но в този случай Русия би имала перманентна тлееща война на границата си. И в двата случая отношенията на Русия с Европа ще бъдат отровени и ЕС в крайна сметка ще започне да купува скъп течен газ от САЩ, вместо много по-евтиния руски газ. Решението на Русия да извърши пълномащабна атака срещу Украйна направи целия този план ирелевантен. Путин няма да позволи той да се случи. Украинците са гъвкави хора. В момента се подчиняват на антируския националистки наратив, но ако руската армия тръгне, украинците бързо ще си спомнят, че са били съоснователи на СССР, че са братя с руснаците и ще се отърсят от кошмарното националистко управление. Украинците са чудесен народ, но лесно се нагаждат към нови управници, били те германския Вермахт, полските земевладелци, националистите на Петлюра, или пък комунистите. Ще се нагодят и към партньорство с Русия. В отговор, руснаците ще прегърнат украинците, както са сторили през 1920-а и 1945 година". Майк Уитни разговаря с Израел Шамир.

- През последните четири години демократични лидери обвиняваха Русия в намеса в президентските избори през 2016 година. Сега демократите, които контролират всичките три стълба на управлението, иамт властта да рестартират външната политика на САЩ и да предприемат по-враждебен подход към Москва. Ще го направят ли обаче? В момента има грубо 40 хил. войници от САЩ-НАТО, струпани по протежение на руската граница и извършващи военни учения, докато дузини руски танкове, артилерия и приблизително 85 хил. войници са разположени на около 25 мили от украинската източна граница. И двете армии са в най-висока степен на бойна готовност, готови за всяка внезапна провокация. Ако украинската армия нападне рускоговорящия регион на Украйна, Донбас, Москва ще отговори подобаващо. И така, ще има ли бойни стълкновения в Украйна тази пролет и ако да – как Путин ще отговори на това? Ще ограничи ли обхвата на кампанията си в Донбас, или ще продължи напред към Киев?

– Ако руската армия пресече украинската граница, тя няма да спре в Донбас. Войната ще бъде кратка и Украйна ще бъде разделена на части. Но ще се случи ли това? Тотемът на Русия, мечката, е силно и миролюбиво животно, което не се гневи лесно, но веднъж провокирано, то не може да бъде спряно. Руските ръководители обикновено отговарят на този образ. Те не са авантюристи, а благоразумни и предпазливи. Путин, който е квинтесенциалният руски ръководител, няма склонност към риска. Той няма да започне война, която никога не е искал да започва, но ще действа решително, ако се наложи. Погледнете 2014-а, след украинския преврат: законният украински президент Янукович побегна към Русия и помоли Путин да му помогне да си върне властта. По това време украинската армия беше слаба и Русия можеше лесно да завземе страната, без да среща значителна съпротива. Но, изненадващо, Путин не даде заповед за превземане на Киев.

Путин е непредсказуем. Той нареди превземането на Крим, въпреки препоръките на съветниците си. Това беше неочакван ход и подейства като магия. Също така, той помля Грузия, след като през 2008 г. Саакашвили превзе Южна Осетия. Това също беше изненадващ ход, който беше по-успешен, отколкото изобщо някой е очаквал. Ако украинците се опитат да си върнат Донбас, руската армия ще ги удари тежко и ще продължи към Киев. Присъствието на натовски войски няма да откаже Путин.

Колкото до демократите, те могат да подтикват Киев да нападне, но в този процес те в крайна сметка ще изгубят Украйна. Ако целта е да се отровят отношенията между Русия и Европа, те могат да се опитат, но ако си мислят, че руско-украинската война ще се проточи, грешат. И ако си мислят, че Путин няма да защити Донбас, те са направили сметката си доста зле.

Неотдавнашното обаждане на Байдън до Путин предполага, че администрацията е решила да не започва война, все пак. Непотвърдената информация за оттеглянето на два бойни кораба от Черно море съвпада с това предположение. Въпреки това, не можем да бъдем сигурни, докато Кремъл отказва да приеме предложението на Байдън за среща. Отговорът на Кремъл беше леден: „Ще разгледаме предложението“. Руснаците усещат, че предложението за среща на високо равнище може да е трик, целящ да спечели време за укрепване на позициите. Накратко: не можем да знаем със сигурност, как нещата ще се развият в бъдеще.

– Трудно ми е да разбера какво се опитва да постигне администрацията на Байдън, провокирайки война в Украйна. Превземането на Донбас ще принуди правителството да наложи скъпа, продължителна военна окупация, която ще предизвика яростната съпротива на рускоговорящото население, живещо в района. Каква полза има от това Вашингтон? Не мисля, че има някаква. Мисля, че истинската цел е Путин да бъде провокиран към пресилена реакция, с което да се докаже, че той представлява заплаха за цяла Европа. Единственият начин Вашингтон да убеди своите съюзници в ЕС, че не бива да се ангажират с важни бизнес транзакции (като "Северен Поток") с Москва, е да докаже, че Русия е „външна заплаха“ за тяхната обща сигурност. Съгласни ли сте с това, или смятате, че Вашингтон печели нещо друго от започването на война в Украйна?

– Какво имате предвид под „пресилена реакция“? Путин не заплашва да обстрелва Вашингтон с ядрено оръжие, или да превземе Брюксел, или да бомбардира Варшава. Но да реши проблема на Украйна в такава ситуация би било напълно резонно.

Когато режимът в Киев започна да се подготвя за война преди няколко месеца, те мислеха, че това ще е повторение на 2015-а, ще нападнат Донбас, Донбас ще претърпи загуби и тогава руската армия ще се намеси, за да предотврати поражението им. Те си го представят като ограничена война с добри шансове да си върнат Донбас. Но Москва даде индикации, че ще отговори на всяка непровокирана агресия, използвайки пълната си мощ, с което ще премаже украинската държава. С други думи, руската армия няма да спре в Донбас, а ще продължи към западната граница на Украйна, докато цялата страна не бъде освободена.

Това ли е „пресилена реакция“? Определено не. Народът на Украйна ще бъде спасен от националистки, антируски режим, а народът на Русия ще бъде спасен от бази на НАТО по десния си фланг. Да се надяваме, че ЕС ще разбере това. Колкото до САЩ, руснаците вече са решили. САЩ са враг. В Русия имаше тектонични размествания и тези размествания са в резултат на умората на Русия от постоянните обиди на официален Вашингтон.

САЩ биха искали да видят Донбас присъединен отново към Украйна, защото тогава ще бъдат възхвалявани като „могъщия защитник на една източноевропейска страна срещу Русия“. Но в този случай Русия би имала перманентна тлееща война на границата си. И в двата случая отношенията на Русия с Европа ще бъдат отровени и ЕС в крайна сметка ще започне да купува скъп течен газ от САЩ, вместо много по-евтиния руски газ.

Решението на Русия да извърши пълномащабна атака срещу Украйна направи целия този план ирелевантен. Путин няма да позволи той да се случи.

Украинците са гъвкави хора. В момента се подчиняват на антируския националистки наратив, но ако руската армия тръгне, украинците бързо ще си спомнят, че са били съоснователи на СССР, че са братя с руснаците и ще се отърсят от кошмарното националистическо управление. Украинците са чудесен народ, но лесно се нагаждат към нови управници, били те германският Вермахт, полските земевладелци, националистите на Петлюра, или пък комунистите. Ще се нагодят и към партньорство с Русия. В отговор, руснаците ще прегърнат украинците, както са сторили през 1920-а и 1945 година.

– Руската армия няма да се затрудни да завземе Киев, но оставането ѝ в столицата може да се окаже друго нещо впоследствие. Да кажем, че руските войски се разположат в Киев, за да поддържат мира, докато се установи временно правителство, което да проведе свободни избори. Какъв ще бъде отговорът на САЩ? Какъв ще бъде отговорът на НАТО? Как ще бъде описана тази маневра в западните медии? Дали ще бъде определена като „освобождаване“ или като „окупация от безскрупулни имперски сили“? Ще помогне ли това, или ще попречи на отношенията между Москва и нейните партньори по света и по-специално Германия, където "Северен Поток-2" все още се изгражда? И няма ли такъв сценарий да позволи на разузнавателните агенции на САЩ да въоръжат, обучат и финансират разнородни групи от крайнодесни екстремисти, които да провеждат безкрайни набези срещу руските войски в Киев? Това в интерес ли е на Русия? Защо Путин би се поставил в същата ситуация, в която САЩ се поставиха в Афганистан, където слабовъоръжени военни банди направиха управлението невъзможно и принудиха САЩ да си съберат багажа и да напуснат след 20 години? Това ли иска Путин?

– Сравнението с Афганистан е абсурдно. Украйна е част от Русия, която стана независима в момента, в който Съветският съюз се разпадна. Украинците са един вид руснаци. Те имат една и съща религия, един и същ език, една и съща култура и една и съща история. Да, ЦРУ се опита да въоръжи украински набези след Втората световна война, но със слаб успех. Можете да сравните завземането на Киев със завземане на Атланта от Шърман.

Украинската независимост и сепарация може би не могат да бъдат поправени веднага, но вместо в една голяма тромава държава, Украйна може да бъде трансформирана в няколко кохерентни независими единици. Западна Украйна е вероятно да се присъедини към Полша като независима или полунезависима държава. Източна и Южна Украйна могат да станат полунезависими под руски чадър, или да се присъединят към Руската федерация. А историческата Украйна около Полтава може да се опита да върви по свой път. Аз мисля, че украинците ще бъдат щастливи да се обединят отново с тяхната държава-майка, или поне да се сприятелят с Москва. Няма да има нужда да се разполагат руски войски в Киев или където и да е. Има достатъчно украинци, които да управляват и да контролират положението и да се справят с останалите крайни националисти.

Какъв ще бъде отговорът на САЩ и НАТО? Как ще бъде определена подобна маневра в западните медии? Може би по същия начин, както при завземането на Крим. Те ще бъдат гневни, нещастни, ядосани. Проблемът е, че те вече са. Те вече наложиха санкции на Русия и върнаха Желязната завеса. Те вече направиха всичко, предшестващо военен конфликт. Русия е толкова отегчена от всичко това, че не се вълнува от нов набор от санкции.

Аз съм убеден, че Русия няма да започне война в Украйна, но ако Киев го направи, руската армия ще свали режима, точно както САЩ свалиха режимите в Афганистан, Ирак и редица други страни. И всеки опит да се разположат военни бази на САЩ или НАТО в Украйна ще бъде несъмнено разглеждан като casus belli (лат. - повод за война, б.пр.).

Руснаците мислят, че голяма война е неизбежна, така че може би е по-добре Украйна да бъде поставена под контрола на Москва преди тази война да избухне. САЩ са враг. Това е чувството в Русия. Ако САЩ искат да променят тази нагласа, добре е да действат бързо.

– Вашингтон има ли действителен интерес към Украйна, или тя е просто терен за неговата война с Русия?

– Вашингтон би искал да инициира слабоинтензивна война между Украйна и Русия, продължителна война, която да изцеди ресурса и да убие армията на Русия. Война, която да отклони вниманието на Русия от други горещи точки, като Сирия или Либия. По този начин САЩ подготвят почвата за още по-голяма конфронтация с Русия в бъдеще.

Путин е приел разпадането на СССР. Той не се опитва да възстанови Съветската империя, нито пък е специално заинтересован от Украйна. На два пъти е позволявал на неприятелите на Русия да вземат Украйна: през 2004-а и през 2014 година. Той е показал, че предпочита да има с Украйна възможно най-малко общо. Адвокат по образование, Путин има правно мислене. Той намира, че Минските споразумения са достатъчно добро решение за всички засегнати страни. (Минското споразумение иска да „федерализира“ Украйна.) Той не очакваше Киев просто да игнорира споразуменията, но точно това се случи. Сега той е между чука и наковалнята. Той не е склонен да анексира никоя част от Украйна, но може да бъде принуден да го направи, рано или късно.

През последните няколко седмици руско-американските отношения се влошиха значително. Русия е дълбоко засегната от последните развития и няма да се върне отново „към обичайните дела“. Навлязохме в непознати води и няма начин да се предвиди какво ще се случи.

– Никой в САЩ няма полза от конфликт с Русия, всъщност военен конфликт с Москва поставя сериозна и може би екзистенциална заплаха както за руснаците, така и за американците. И все пак натискът за война продължава да набира скорост, най-вече защото американската военна мощ – с цялата си милионна армия и високотехнологично въоръжение – е в ръцете на външнополитическия естаблишмънт, решен да контролира огромните ресурси и потенциал за растеж на Централна Азия, независимо от жертвите и разрушенията, които тази стратегия несъмнено ще причини. Най-голямата пречка за този план е Русия, поради което – след разпадането на Съветския съюз – САЩ и НАТО положиха всички усилия да обградят Русия, разположиха ракетни бази по границите ѝ, водят враждебни военни учения в нейния периметър, въоръжават и обучават въоръжени ислямски екстремисти в нейните провинции (Чечня). След избирането на Байдън за президент, очаквам враждебните актове срещу Русия да станат отново интензивни както в Украйна, така и в Сирия. Байдън вече показа, че ще направи всичко, което му бъде казано да направи от външнополитическия „Борг“, което означава, че война с Русия може да се окаже неизбежна. Съгласни ли сте с този анализ?

– Има сили, които искат да контролират и управляват човечеството. Тези сили използват САЩ като своя бухалка. Свързаната с Тръмп част от американския елит иска САЩ да бъдат основните облагодетелствани от процеса. Свързаната с Байдън част от американския елит е по-глобално ориентирана. Русия е готова да се нагоди към някои от техните искания (ваксини, климат), с цел да се избегне крайна конфронтация. От друга страна, ние не знаем изцяло какво всъщност искат тези елити. И защо е тази припряност? Защо е тази липса на загриженост за американския народ, или за руснаците, или за европейците? Може би Давос е новият център на властта и те просто са разстроени от неподчинението на Путин?

Това, което можем да кажем със сигурност, е че империалистите винаги се стремят към световна хегемония. Независима Русия представлява предизвикателство пред този план. Може би западните елити мислят, че могат да доведат Русия до пълно подчинение чрез ескалация и военна заплаха? Може би това, което наблюдаваме в Украйна е опит Русия да бъде пречупена в подчинение? Опасността е, че могат да тласнат нещата твърде далеч и да започнат война, която нито могат да управляват, нито да удържат. Путин помни съдбата на Саддам и Кадафи. Той няма да вдигне ръце и да се предаде. Той няма да се предаде или да се откаже.

На моите американски читатели ще кажа, че САЩ са много силни и че народът на САЩ може да има чудесен живот и без световна хегемония, всъщност хегемонията изобщо не е в техен интерес. Това, към което трябва да се стремят, е силна национална политика, която се грижи за американския народ и избягва пагубни външни войни.

Източник: The UNZ Review, Автор: Майк Уитни

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

https://glasove.com/categories/intervyuta/news/fokus-ukrayna-ne-draznete-mechkata

Израел Шамир е автор по теми от международните отношения, радикален политически мислител, изследовател на Библията и юдаизма. Неговите коментари по съвременни въпроси са публикувани в Unz Review и на собствените му сайтове www.israelshamir.net и www.israelshamir.com. Книгите му "Галилейски цветя", "Кабала на властта", "Господари на дискурса" са налични в Амазон. Шамир е дисидент по времето на СССР (роден е в Новосибирск), както и в Израел, където се е обявявал за пълни права на палестинците. Той е и глобален дисидент, който призовава за демонтиране на Новия световен ред и американската империя.