В документа на Държавния департамент се казва, че бизнесменът и депутат Делян Пеевски редовно използва своя контрол над медиите, за да осигурява позитивно отразяване за определени политици и главния прокурор. В доклада се посочва, че "Юнайтед груп" има намерения да купува медиите на Пеевски, но до края на миналата година сделката не е била потвърдена. Докладът отбелязва полицейското насилие срещу протестиращи през 2020 г.. Конкретно са споменати случаите с Димитър Педев и журналиста Димитър Кенаров. Отбелязва се съдебното преследване срещу издателя на "Капитал" и "Дневник" Иво Прокопиев и случая с Полфриймън. Проф. Михаил Мирчев е посочен като пример за проява на антисемитизъм. Докладът критикува България, че не спазва правата на ЛГБТИ и не признава македонското малцинство, защитавано от партия ОМО "Илинден", а впечатлението, което оставя, е, че е писан от Българския хелзинкски комитет.

Вашингтон поставя правата на човека в центъра на външната си политика, защото те са от съществено значение за мира и стабилността. Тази година докладът обхваща 198 държави и територии. "Държавният департамент издава този възложен от Конгреса доклад всяка година през последните 45 години. Това е важна част от продължаващия диалог, който водим с нашите приятели и съюзници в стремежа ни да подобрим ситуацията с правата на човека във всички държави, да изградим свят, в който всички граждани са свободни, равни и овластени" гласи изявлението на Държавния департамент на САЩ.

ДОКЛАД ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА – БЪЛГАРИЯ, 2020 г.

Резюме

България е конституционна република, управлявана от свободно избрано еднокамарно Народно събрание. Държавното управление се осъществява от коалиционно правителство, ръководено от министър-председател. През 2017 г. са проведени избори за Народно събрание, като Централната избирателна комисия (ЦИК) не установи съществени изборни нередности. Международните и местните наблюдатели определиха изборите за Народно събрание, както и проведените през 2016 г. президентски избори, за свободни и честни като цяло, но посочиха някои недостатъци.

Министерството на вътрешните работи отговаря за правоприлагането, миграционните въпроси и граничния контрол. Държавна агенция „Национална сигурност“ е подотчетна на Министерския съвет и отговаря за разследването на корупция и организирана престъпност. Въоръжените сили отговарят за външната сигурност, но могат също така да подпомагат опазването на сигурността на границите. По време на извънредното положение поради пандемията от коронавирус въоръжените сили получиха правомощия да прилагат мерките и ограниченията, свързани с COVID-19, но не ги упражниха. Националната служба за охрана, подчинена на президента, отговаря за сигурността на държавници и високопоставени официални лица. Гражданските власти поддържаха ефективен контрол върху силите за сигурност.

От представители на силите за сигурност бяха извършени определени нарушения.

Съществените проблеми, свързани с правата на човека, обхванаха: насилствено отношение от страна на полицията; произволни арести; сериозни проблеми с независимостта на съдебната система; сериозни ограничения на правото на свободно изразяване, включително цензура на медиите, насилие и заплахи за упражняване на насилие срещу журналисти, както и корпоративен и политически натиск върху медиите; връщане на бежанци или търсещи убежище лица; тежки корупционни деяния; престъпления, свързани с насилие или заплахи за упражняване на насилие срещу роми; насилие срещу деца; престъпления, свързани с насилие или заплахи за упражняване на насилие срещу лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица (ЛГБТИ).

Макар че властите предприеха стъпки за наказателно преследване и налагане на наказание на длъжностните лица, извършили нарушения на правата на човека, действията на държавните органи бяха недостатъчни и се наблюдаваше проблем с безнаказаността.

Блинкън: Ще браним правата на хората и ще търсим отговорност

Американският държавен секретар Антъни Блинкън изрази съжаление във връзка със ситуацията с правата на човека, която "продължава да се развива в неблагоприятна посока", но обеща да ги защитава тези права "навсякъде" по света, включително в страните партньори на САЩ, предаде Франс прес.

"Ще използваме всички средства на нашата дипломация, за да защитаваме правата на човека и да търсим отговорност от тези, които ги нарушават", заяви Блинкън при представянето на годишния доклад на Държавния департамент за състоянието на правата на човека по света.

Той увери, че правителството на Джо Байдън ще се противопостави на "нарушенията на човешките права навсякъде, където това се случва, независимо дали отговорните за тях са противници или партньори".

Блинкън изтъкна в частност "геноцида, извършен срещу преобладаващо мюсюлманското малцинство уйгури" в китайския Синцзян-Уйгурски автономен район и репресиите на армията на Мианма срещу демонстранти, протестиращи срещу военния преврат на 1 февруари.

Държавният секретар заклейми още "арестуването на опозиционери" в Русия, "насилието срещу демонстрантите в Беларус, "издевателствата срещу жителите на Йемен", "зверствата" в етиопския щат Тигре и "екзекуциите, отвличанията и изтезанията, извършвани от сирийския режим".

Блинкън разкритикува бившото правителство на Доналд Тръмп, което беше наблегнало на определени "неотменими" права, като религиозната свобода, понякога в ущърб на правата на сексуалните малцинства и правото на аборт.

"Няма йерархия, която да прави определени права по-важни от други", заяви Блинкън.