Пълният текст на мотивите за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., приет от 44-то Народно събрание на 20 март 2020 г.

Споделям необходимостта от бързо приемане на законодателни изменения в условия на извънредно положение, които да регламентират дейността на институциите в критични ситуации и да съхранят правата на гражданите. Призовах за цялостен подход, който да преодолее дефицитите в правната уредба, особено в условия, които изискват съвместните усилия на всички институции. Убеден съм, че усилията трябва да бъдат насочени не само към неотложните мерки и действия за предотвратяване на разпространението на коронавируса, но и към грижата, която законодателят полага за съхранение на потенциала на българската нация. Критерий за това са пропорционалните на заплахата ограничения при упражняването на правата на гражданите и техните организации, както и разумните условия, които се създават за поддържане на икономиката в готовност да се справи с неясните предизвикателства.

За кратките срокове, в които беше изработен и приет Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., той успя да обхване разнородни обществени отношения, да се фокусира към множество мерки в най-различен спектър, да измени множество други закони. Някои от мерките, обаче, променят трайно уредбата в други закони и ще бъдат прилагани не само в условията на извънредно положение, но и след неговата отмяна.

1. Не мога да подмина опасенията за свободата на словото, с които се свързват измененията в Наказателния кодекс, съдържащи се в § 3, т. 2, б. „а“ от приетия закон. Отстояването на високи стандарти за защита на основните права на гражданите, дори в условия на криза, е неизменно условие на демократичната и правовата държава, каквато е и нашата държава. С изменението на чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс се прибавя като съставомерно деяние предаването на „невярна информация за разпространението на заразна болест“. Този текст пряко засяга свободата на изразяване и на разпространение на информация, което налага някои уточнения от гледище на международните стандарти по правата на човека в условията на извънредно положение.

Конституционната уредба на извънредното положение отговаря на въпросите „кой“ и „кога“ е оправомощен да обяви извънредно положение, но оставя съществени въпроси за регулиране на законово равнище. Уредбата на мерките при извънредно положение следва да е съобразена с международните договори, по които Република България е страна. Релевантни норми и стандарти за обявяване на извънредно положение и за дерогация на основни права се съдържат преди всичко в Международния пакт за гражданските и политически права (МПГПП), Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), в практиката на Съда в Страсбург и редица международни документи с препоръчително значение, като Принципите от Сиракуза относно разпоредбите за ограничаване и дерогация в МПГПП и Парижките минимални стандарти относно нормите за правата на човека при извънредно положение. Венецианската комисия за демокрация чрез право сочи, че извънредните мерки и ограничения на права могат да се прилагат само временно и стриктно в рамките на периода, в който действа извънредното положение (Opinion 359/2005 on the protection of human rights in emergency situations).

В Резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа 1659 (2009) изрично се подчертава, че свободата на изразяване и публикуването на информация никога не трябва да се интерпретира като заплаха за националната сигурност, освен в изрично и ясно определени в закона случаи. Ограниченията трябва да са необходими в едно демократично общество с оглед защитата на легитимни интереси, свързани с националната сигурност, и да са пропорционални на опасността, за чието преодоляване са необходими извънредните мерки. Ограниченията трябва да са ясно и непротиворечиво формулирани и да не препятстват достъпа на гражданите до независимите медии.

Комитетът на министрите на Съвета на Европа е приел Насоки - Guidelines on protecting freedom of expression and information in times of crisis (приети на 26.09.2007 г.). В този документ изрично се посочва, че държавите не трябва да използват неясен и прекалено общ език и терминология, когато формулират ограничения за свободата на изразяване и на разпространение на информация по време на извънредни ситуации. Важен акцент, който се поставя в тези документи, е необходимостта от наказателни и административни санкции за длъжностните лица, които разпространяват невярна и заблуждаваща информация.

Предвид изискванията, които произтичат от МПГПП и ЕКПЧ, приетото от Народното събрание изменение в чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс следва да се определи като несъответстваща на правозащитните стандарти. Текстът „невярна информация за разпространението на заразна болест“ е общо и неясно формулиран. Липсва конкретен критерий за определяне на една информация като „невярна“. Не се държи сметка, че същността и особеностите на коронавируса и неговото разпространение все още са предмет на научна дискусия. Експертното и обществено разбиране за пандемията с COVID-19 се развива динамично и онова, което довчера се е смятало за вярно, може да бъде отречено от научните изследвания днес или утре.

Примери от последните седмици показват промяна в разбирането за пандемията и означава ли това, че е разпространявана „невярна информация“? Не, но от гледище на новата поправка в НК, ако това се случи сега, би било наказуемо, което е недопустимо. Тази неясна и обща формулировка дава широки дискреционни права на преценка на правоохранителните органи, което ще създаде т.нар. „смразяващ ефект" за свободата на изразяване и разпространение на информация. Експерти, журналисти, граждани под страх от наказателна отговорност за деяние, което е неясно формулирано в закона, ще си налагат автоцензура. Отварят се широко вратите и за сплашване и тормоз от страна на органите на властта.

Въпросната поправка в Наказателния кодекс нарушава изискването за стриктно временен характер на извънредните мерки и ограниченията на основни права – в гласувания текст не е посочено, че това ограничение се отнася само за периода на извънредното положение, както изрично е посочено в други разпоредби от приетия закон за извънредното положение, с които се изменят други закони.

Свободата на изразяване на мнение и информация са права с фундаментално значение в едно демократично общество и в правова държава. Като основно право свободата да се изразяват мнения е провъзгласена както в чл. 39, ал. 1 от Конституцията, така и в чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 10, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Както Конституционният съд е подчертал в тълкувателното си решение № 7 от 1996 г., изразяването на мнение е израз на свободата на убеждение и е преди всичко индивидуално право на личността, което Конституцията предоставя на "всеки". Всеки има право да търси, получава и разпространява информация (чл. 41 от Конституцията).

Налага се изводът, че възприетият законодателен подход с включване на неясния наказателен състав „невярна информация за разпространението на заразна болест" и съществено завишаване на санкцията не постига заложеното в заглавието на закона – мерките и действията на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Очаквам Народното събрание да проведе ново обсъждане и прецизиране, което в този случай е особено важно, за да се разсеят съмненията, че извънредното законодателство се използва като фасада за прокарване на неприемливи мерки, които ерозират доверието на българските граждани в европейските ценности.

2. С т. 1 на § 12а от приетия закон се създава нова т. 9 на чл. 1, ал. 2 на Закона за защита на потребителите, като към целите на закона се добавя и „право на защита от необосновано високи цени по време на извънредно положение и бедствия“. Споделям необходимостта от такава защита и смятам, че такива мерки трябва да има, но в приетия си вид законът не дава легална дефиниция на понятието „необосновано високи цени“. Липсва и нормативна основа за разграничаване на необосновано високите цени във време, когато не е обявено извънредно положение и когато е обявено такова. Няма и разграничение по отношение на стоките и услугите, чиито цени не следва да бъдат необосновано високи.

Подобен подход създава правна несигурност у задължените субекти, допуска субективност на преценката на контролните органи и създава предпоставки за административен произвол. С т. 2 на § 12а от приетия закон се създава нова Глава осма „а“ с чл. 177а и 177б в Закона за защита на потребителите. Алинея 1 на чл. 177б императивно задължава всички стопански субекти „да предоставят на населението предлаганите от тях стоки и услуги на цени равни на средноаритметичните цени на предлаганите от тях стоки и услуги през последните три месеца“ преди обявяването на извънредно положение или настъпването на бедствие по смисъла на Закона за защита при бедствия. Законът не държи сметка, че отделните стопански субекти имат и са имали в посочения 3-месечен референтен период собствена търговска, ценова и маркетингова политика, както и различни взаимоотношения с търговските си партньори. Редица дружества, регистрирани в България, са дъщерни или част от икономическа група с компании-майки, чието седалище е в друга държава-членка и прилагат цялостна стратегия за реализация на стоките или услугите, които предоставят в рамките на Съюза.

В приетата редакция чл. 177б, ал. 1 не се въвежда праг, а се предвижда фиксиране на всички цени в икономиката. Това е несъразмерно спрямо целите на закона за избягване на необосновано високи цени. Невъзможността цените да реагират на промените в международните пазари, разходите за производство и сезонните фактори може да доведат до дефицит на редица стоки. Създава се риск стоки, които са поскъпнали на международните пазари, включително животоспасяващи медикаменти въобще да не се внасят в България, ако фиксираните цени тук са по-ниски от разходите за внос. Това ще ограничи достъпа на домакинствата до редица стоки от първа необходимост, които не се произвеждат в България. Това нарушава и правилата за свободно движение на стоки в рамките на Единния европейски пазар.

Задълженията, въведени с чл. 177б, са скрепени с имуществена санкция в размер на 5% от оборота за предходната година (нов чл. чл. 225е). Размерът на тези санкции създават предпоставки редица търговци да преустановят превантивно част от дейността си, за да не се поставят в риск от налагане на санкции, плащането на които може да ги доведе до фалит, особено в период на извънредно положение, рязко влошена икономическа среда и липсата действащи стимули за преодоляване на икономическите последствия на пандемията.

Свободата на стопанска инициатива е прокламирана и в чл. 16 на Хартата на основните права на Европейския съюз. Според практиката на Съда на ЕС, правото на свободна стопанска инициатива включва свобода на договаряне и свобода на конкуренция. То може да бъде ограничавано „при спазване на принципа на пропорционалност“ и само доколкото ограниченията са „необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“ (чл. 52, пар. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз).

Текстовете на § 12а, т. 2 и 3 не кореспондират с чл. 19, ал. 1 на Конституцията, който е основно конституционно начало и съгласно който икономиката на България се основава на свободната стопанска инициатива. Може да възникнат пречки пред свободното движение на стоки и услуги в рамките на Европейския съюз и не се преодоляват опасенията за прекомерност и нарушение на принципа за пропорционалност.

Уважаеми народни представители,

Въз основа на изложените мотиви упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане разпоредбите на § 3, т. 2, б. „а“ и § 12а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., приет от 44-то Народно събрание на 20 март 2020 г.