Европа трябва да възстанови отношенията си с Русия, без да чака Тръмп, твърди бившият френски външен минисър Юбер Ведрин в интервю за “Фигаро”. Той приветства инициативата на президента Еманюел Макрон да посрещне Владимир Путин в лятната си резиденция, преди срещата на върха на Г-7 в Биариц. Подновяването на диалога с Москва е от голямо значение за Франция и Европа, смята той.

- На 19 август Еманюел Макрон посрещна Владимир Путин в Брегансон преди срещата на Г-7 в Биариц. Как анализирате този жест?

- Това е много полезен опит възможно най-бързо да бъдат извадени Франция и Европа от безизходицата, от безплодната позиционна война, провеждана от години, със споделена вина и от двете страни, особено през третия мандат на Владимир Путин, която доведе до стратегически абсурд: имаме по-лоши отношения с днешна Русия, отколкото със СССР през последните три десетилетия от съществуването му! Това не е в наш интерес.

Струва ми се много оправдан опитът да започнем различен процес, дори и да не трябва да очакваме от тази среща незабавни промени. Датата, избрана от Еманюел Макрон за този жест, е много подходяща: той посреща Владимир Путин точно преди срещата на върха на Г-7 в Биариц, която ще председателства. Г-7 бе станала Г-8, но Русия беше изключена през 2014 г. след анексията на Крим. Всичко това можеше да се реши по друг начин. Американското желание НАТО да се разшири към Украйна беше злополучно, но трябва да гледаме към бъдещето.

- Някои говорят за “снизходителност” на френския президент към един автократ…

- Подобно говорене не води до нищо. Западът е обзет от такава арогантност от тридесет години насам, от такава надменност в налагането на своите ценности на останалия свят, че трябва отново да си обясняваме елементарните неща в международните отношения: да се срещнеш, не означава да одобряваш; да дискутираш, не означава да легимираш; да поддържаш отношения с една страна, не означава да бъдете “приятели”. Това означава просто да следваш своите интереси.

Очевидно Франция трябва да поддържа отношения с лидерите на всички сили, особено, когато е заложен решаващият въпрос за сигурността на Европа, докато основните споразумения за съкращаване на въоръженията, сключени в края на Студената война от Рейгън, после от Буш и Горбачов, едно след друго са изоставени и все още с нищо не са заменени.

Тази среща възмущава само малки групички, затворени в поведение на антируски кръстоносен поход. Те не предлагат никакво конкретно решение на геополитическите проблеми и се задоволяват с безрезултатни и безплодни морални пози.

- “Либералната идея е остаряла”, заяви Путин пред “Файненшъл Таймс”. Какво мислите за това изявление?

- От началото на третия си мандат Владимир Путин обича провокациите, които са доста популярни в родината му. През първите си два мандата той протегна ръка към Запада, който направи грешката да не му отговори истински. Дори Кисинджър смята така! Путин далеч не е единственият, който оспорва западната либерална хегемония. Други са го теоретизирали преди него, особено няколко азиатски мислители на геополитиката. Те дори смятат, подобно на сингапуреца Кишор Махбубани, че живеем в края на западното “отклонение”. Аз самият предпочитам да говоря за край на западния “монопол” над силата и ценностите.

От друга страна, нямаше да сме толкова обидени и огорчени от изявленията на Путин, ако западните демокрации не бяха оспорвани отвътре от популизма, който е вторичен продукт от загубата на доверие на народите в елитите, провели глобализацията и европейската интеграция. С Путин или без него, трябва сами да намерим отговори на това предизвикателство.

- Няколкостотин противници на Путин бяха арестувани по време на демонстрациите, призоваващи за свободни избори. Не е ли това знак за тревожно втвърдяване?

- Западът си създаде илюзии за бърза демократизация на Русия, илюзии, сравними с тези, които имаха американците за влизането на Китай в СТО през 2000 г., което според тях автоматично щяло да доведе до либерална демокрация. Но това не се случи: вместо да се превърнат в скандинавски демократи, руснаците си останаха… руснаци. Затова им се сърдим. Това не е нито демократичен режим като нас, нито диктатура като преди. Част от западното обществено мнение умира от яд, но това е така: ние няма да променим Русия, тя сама ще еволюира, със свой ритъм и по свой начин.

Ние сбъркахме много: време е да се върнем към по-реалистична политика, като същевременно пожелаем публично по-добро зачитане на изборните и демократични правила. Това не би трябвало да попречи на силен диалог с Владимир Путин по всички тези въпроси и теми на разногласие или тревога, точно обратното. Но за това трябва да има редовен диалог.

- Как именно трябва да се развиват отношенията между Европа и Русия? Ще има ли Франция по-специална роля?

- Справедливата цел, формулирана неколкократно от Еманюел Макрон, е “да върнем Русия в Европа” и, следователно, да поправим непоследователната западна политика от последните години, която тласна Русия към Китай. Нашето отношение трябва да бъде взискателно и бдително, без да бъде отмъстително и прозелитско. Трябва да установим или възстановим добри отношения в конвенционалната, ядрената, космическата и цифровата военна сфера. Но също така трябва отново да станем прагматици, защото винаги ще имаме съседски отношения с Русия. И, следователно, да говорим, обсъждаме, преговаряме, да правим предложения.

Спешният въпрос е за сигурността: тръгвайки почти от нулата, трябва да установим политика на контрол над въоръженията и балансираното разоръжаване. Мисля, че имаме много други области на сътрудничество: борбата срещу ислямисткия тероризъм, но и екологизирането на нашите икономики, главният залог на ХХI век. Макрон се опитва и е прав. Ако успее да започне този процес, ще го последват други европейци и това може да има по-широк ефект. Трябва да възстановим отношенията си с Русия, без да чакаме Тръмп, който, ако бъде преизбран, ще придаде нова динамика между САЩ и Русия, без да отчита интересите на Европа.

Превод от френски: Галя Дачкова

http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/yuber-vedrin-absurdno-e-da-imame-po-loshi-otnosheniya-s-dneshna-rusiya-otkolkoto-sys-sssr