АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

ГЛЕДНА ТОЧКА

Гледна точка
16.07.2019 / 09:32

ЦЕНЗУРАТА В ГЕРМАНИЯ ДОСТИГА ОРУЕЛОВСКИ МАЩАБИ*

Прехвалената „свобода на словото” на Запад вече не съществува. Най-малко, представителите на най-дисциплинираната нация на ЕС, германците, масово се оплакват от това. В този смисъл днес те се чувстват още по-зле, отколкото в дните на ГДР - теми, които наистина ги интересуват, не могат да се обсъждат публично. Какви са тези теми и как либералната цензура работи в Германия?

Според данните от допитване на Института за социални изследвания в Аленсбах, Германия, само 18% от германците смятат, че могат свободно да изразят мислите си публично в своята страна. Представителите на най-дисциплинираната нация от Европейския съюз започнаха да се разочароват от мита за западната свобода на словото.

От края на Втората световна война жителите на Федерална република Германия живеят в процес на непрекъснато форматиране на съзнанието. Всичко започна с покаянието за зверствата на фашистите – което беше правилно. Само че през следващите десетилетия политиката „плащай и се кай“ доведе до тотална диктатура на крайнолевия идеологически дневен ред. Днес във ФРГ действат най-жестоките в цяла Европа закони, ограничаващи свободата на словото. Включително затвор за отрицание на Холокоста (или за съмнения в неговите мащаби), както и наказателно преследване за неполиткоректни изказвания в социалните мрежи.

Огромна част от великото културно наследство на Германия беше спасена от фашистите, но не успя да преживее режима на политкоректността. В днешно време е неприлично за един интелигентен германец да се увлича по музиката на Вагнер или да хвали съчиненията на Ницше. Абсолютно некоректно изглежда и творчеството на създателя на немския литературен език Мартин Лутер. Не са пожалени от режима на съвременната толерантност дори Гьоте и Томас Ман.

Едновременно с това от обществения живот се изхвърля всичко, което може, макар и бегло, да напомни за светлите страници от историята на Германия. Празници като Октоберфест са превърнати в развлечения за туристи, а на мода сред германците са евтините източни ресторанти. Неприлично е да се увличаш по историята на страната си. Подозрително – да ходиш по музеи. Що се отнася до традицията да се обличат народни носии по празници – това се смята за страшна отживелица, присъща само на „цървулите“ от баварските и австрийските села.

Колкото и да е парадоксално, този нарастващ списък с ограничения през годините се представяше в западните медии като образец за свобода и демокрация. Особено във времената, когато населението на Източна Германия, по подразбиране, изнемогваше под игото на „тоталитаризма“.

След падането на Берлинската стена жителите на ГДР с изумление откриха, че в новата им родина ограниченията пред свободното изразяване са едва ли не повече, отколкото по времето на социализма. При това правилата на политкоректността се оказаха много по-сложни и неразбираеми, отколкото дървената идеология на компартията в ГДР. Но да се обсъжда открито техният смисъл и целесъобразност би значело да те изхвърлят от „приличното“ общество.

Самото обговаряне на този когнитивен дисонанс дълго време се смяташе също за неприлично. Така че мащабното проучване на Института за социални изследвания в Аленсбах си е направо пробив. То стана обект на напоителни коментари във всички водещи немски издания. Според данните на социолозите „близо две трети от гражданите на Германия признават, че се налага да проявяват особена предпазливост, когато се изказват публично – пред хора или в социалните мрежи – по определени теми, тъй като съществуват голям брой неписани правила за това кои мнения се смятат за допустими и кои – за неприемливи“

Интересен е списъкът на забранените теми, съставен от участниците в допитването. Той се променя от година на година и непрекъснато расте. Начело на този списък са разсъжденията на тема ислям и мюсюлмани. 71 процента от участниците в допитването заявяват, че им се налага да са много предпазливи в изказванията си за мигрантите. Най-безопасно е да се обсъждат промените в климата – за това може да се говори смело както пред хората, така и „в кухнята“.

Сред новите табута е и немският патриотизъм.

41 процента от участниците са на мнение, че това е „чувствителен въпрос“, който е по-добре да бъде избягван по време на разговори. През 1996 г. на това мнение са били само 16 процента от анкетираните. „...Нараства страхът у гражданите, че ако се държат като патриоти, ще ги таксуват като крайнодесни“, - обясняват социолозите – "Едновременно с това, една трета от интервюираните смятат, че политиците не трябва да засягат темата за националната гордост в Германия, в противен случай рискуват да се превърнат в мишена за яростни нападки“.

Допитването е повод за участниците да изразят силното си раздразнение от т.нар. новговор. Две трети от анкетираните намират за неуместни новите термини, с които се обозначават забранени понятия. Най-голямо възмущение у немците предизвиква изразът „хора с миграционно минало“, който се употребява вместо „мигранти“. Срещу него недоволстват две трети от анкетираните.

Изследването регистрира впечатляващият и все по- задълбочаващ се разрив между това, което може да се говори „в кухнята“ и това, което е за пред публика. Само 18 процента от германците вярват, че могат да се изразяват свободно пред хора. 59 процента практикуват свободата на словото само в частни разговори с близки и роднини.

Дискусията за свободата на словото се изостри особено след приемането в Германия на закон, регулиращ изказванията в социалните мрежи. С него интернет-платфорите се задължават да премахват „оскърбителните изказвания“, в противен случай ги заплашват многомилионни глоби.

Първата жертва на новия закон, който действа от 1 януари 2018 г., стана членът на партията „Алтернатива за Германия“ Беатрикс фон Щорк. Тя се изказа не особено ласкаво в Туитър по адрес на кьолнската полиция, допуснала „масови изнасилвания от варварски мюсюлмански орди в новогодишната нощ“. Профилът й моментално беше блокиран.

Следващите пострадали се оказаха либералните комици, осмиващи в постовете и туитовете си антимюсюлманските фобии и пародиращи изказванията на национално загрижените германци. Модераторите, не разбирайки отсенките на тънкия им хумор, блокираха и техните профили. Днес в Германия се закриват по няколко хиляди акаунта месечно.

Сериозен принос в борбата със свободата на словото имаше и законът за защита на младежта. Самото му приемане си е класическа цензура, напомняща времената на късния съветски Главлит. Законът удари най-вече немския хип-хоп.

Всеки може да запише и пусне песен без каквато и да е предварителна цензура. Но при първата подадена жалба от потребител, свързана с текста или музиката, се намесва федералният департамент по медиите, отговарящ за вредните влияния върху младежта.

Той прикачва на песента определен възрастов рейтинг. Неполткоректните композиции попадат в списък „А“, а „най-опасните“ – в списък „Б“. На непълнолетните е забранено да купуват музика от тези списъци.

Пресата на политкоректността започва да дразни дори най-законопослушната нация в Европа. Половината германци недоволстват от „завишения контрол върху поведението и изказванията на гражданите“. 57 процента от гражданите изразяват раздразнение от „постоянните указания какво имат право да говорят или да правят“.

Сред населението на бившата Източна Германия недоволството е още по-силно. Източните немци приемат болезнено парадоксалността на своето положение. Едва избавили се от социалистическата цензура, те попадат в царство на нови забрани, които постоянно се менят, нарастват и изяждат цялото пространство за свободно себеизразяване.

„Страшно ме дразни, че трябва да се замислям над всяка дума, за да не си навлека критики“, жалва се възрастният проповедник и правозащитник Тео Леман, прекарал по-голяма част от живота си в ГДР. „Това вреди на свободното общуване и вселява страх в обществото. Никой не смее да се изкаже откровено, за да не изпаден от мейнстрийма. Иначе ще го обяват, без всякакви дискусии, за нацист и фашист“.

В западните, в това число и в немските, медии Русия често се представя като царството на тоталната цензура. В действителност обаче двусмислието в страните на „еталонната“ демокрация вече достига оруеловски размери. „Кухненската“ свобода на словото, съчетана с публично лицемерие, започва да възмущава дори привикналите на всичко германци.

http://www.glasove.com/categories/skandalyt/news/cenzurata-v-germaniya-dostiga-oruelovski-mashtabi

Превод: Гласове

*Заглавието е на реакцията

Източник: https://vz.ru/world/2019/7/9/986317.html

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев