ПРЕЗИДЕНТИТЕ НА САЩ И РУСИЯ СРЕЩУ ЗАПАДНИТЕ МЕДИИ

Третата среща между Владимир Путин и Доналд Тръмп премина гладко и без сюрпризи. В коментарите си за продължилите почти час и половина разговори, Вашингтон фокусира вниманието си върху теми като Иран, Сирия, Венецуела и Украйна. Подчертан беше консенсусът около мнението, че „подобряването на отношенията е в интерес и на двете страни, и в интерес на целия свят“. На свой ред Москва акцентира особено върху факта, че в центъра на обсъждането е бил въпросът за стратегическата стабилност.

Всъщност най-интересното се случи в хода на откритата част от мероприятието, което стана повод журналистите да вдигнат невъобразим шум, а след това и да откажат да напуснат залата, въпреки молбите на службата по протокола.

Става дума за въпроса на една американска журналистка, която запита Тръмп следното: „Планира ли американският президент в разговора си с Путин да постави въпроса за намесата на Русия в американските избори“? В отговор на въпроса й, Тръмп, без да губи и секунда време, се обърна към руския си колега и два пъти му повтори: „Моля Ви, не се намесвайте в изборите“, като го заплаши с пръст. При това, по лицата и на двамата президенти се четеше явен присмех, което придаде на сцената откровено подигравателен характер.

Жестът беше толкова красноречив, че не оставяше никаква възможност за тълкуване или интерпретации. Си Ен Ен веднага съобщи за „несериозното предупреждение“ на Тръмп към Путин. Вестник "Лос Анджелис Таймс" охарактеризира станалото не като „твърд упрек“, а като „саркастична шега между двама приятели“. Агенция Асошиейтед прес пък писа, че „американският президент се усмихна и след това весело повтори молбата си“.

Този епизод, без съмнение, ще бъде използван за поредното обвинение към Доналд Тръмп от страна на неговите вътрешно-политически опоненти и критици, които го упрекват във всички възможни грехове. Наистина, Тръмп едва ли може да разчита на някакъв позитивен ефект за себе си от тази сценка. Впрочем, може би затова американският лидер така демонстративно „протроли“, както е прието да се казва, своите съперници и се надсмя над поредния им опит да експлоатират темата за заговора между Тръмп и Кремъл.

Той вече излезе победител от тази вътрешно-американска история, която се проточи повече от две години и половина и сега всички усилия за нейното продължаване вредят не толкова на Тръмп, колкото на нейните инициатори.

Но най-важното и мащабно последствие от тази случка е по-нататъшната загуба на ключовите позиции на световните медии и на имиджа им като „четвърта власт“. За последните години глобалните мейнстрийм медии понесоха тежки репутационни щети. Техните изстъпления в борбата с Тръмп станаха важна, но далеч не единствената знакова промяна на ориентацията им в този процес. Нелицеприятната смяна на посоката от световната преса, много често и много явно, под формата на пропаганда, лицемерие и просто откровени лъжи, сега вече не може да се скрие от очите на аудиторията.

Буквално преди два дни специалния докладчик на ООН по въпросите за изтезанията Нилс Мелцер съобщи, че водещи печатни издания като "Гардиън", "Таймс", "Файненшъл таймс", "Сидни Монитор", "Аустралиън тайм", "Телеграф", "Ню Йорк Таймс", "Вашингтон пост", "Ройтерс" и "Нюзуик" са отказали да публикуват неговите констатации по делото на Джулиан Асанж. Или най-общо казано "пълният комплект", както самият той се изрази.

Големият брой подобни инциденти и скандали логично влече след себе си негативни последствия, като спад на общественото уважение и доверие както към самите медии, така и към техните „обективни“ източници на информация.

Но въпросът на американската журналистка към Тръмп показа още една страна на започналите в световните медии деградационни процеси. Журналистиката може да бъде съмнителна по качество, идеологически пристрастна и предубедена. Но тя е длъжна да върви в крак с времето и, по възможност, даже да го изпреварва. От нея се очаква да задава дневния ред и посоката на обществените дискусии. В това е нейният смисъл и предназначение. Упоритото предъвкване от американските и глобални медии на остарялата, загубила всякаква жизненост и втръснала тема „за руската намеса в изборите“ и връзката между Тръмп и Кремъл, ни кара да си зададем въпроса за професионалната адекватност на изданията, които продължават да експлоатират темата за борбата с „неправилния“ президент.

Практически неприкритата гавра на Тръмп с „молбата“ му към Путин може да бъде оценена и като увереност в това, че демонстрацията на професионална безпомощност от неговите медиа-опоненти съответства на реалното положение в техния лагер. Те вече не държат в ръцете си козове, които да използват против него, в резултат на което само влошават собственото си положение, като упорно пускат в ход отдавна отработени, слаби и отегчаващи публиката прийоми.

Западната преса губи пред очите ни статута си на влиятелна политическа сила, с която трябва да се съобразяват и опасяват политиците и държавниците в целия свят.

Превод: Никола Стефанов

Източник: ria.ru