Годишната реч на Урсула фон дер Лайен пред Европейския парламент предизвика критики от почти всички страни на политическия спектър. Опонентите ѝ вдясно я обвиниха, че предлага повече регулации, централизация и скъпи европейски политики, докато левицата и Зелените определиха социалните и климатичните ѝ ангажименти като недостатъчни. Общият въпрос, останал след изказването, е откъде ще дойдат средствата и политическата подкрепа за дългия списък от нови инициативи.

Председателят на Европейската комисия обяви план за справяне с горещите вълни, климатичен застрахователен алианс, нов Европейски съвет за сигурност, механизъм за координиран отговор при хибридни заплахи, специален режим при внезапен миграционен натиск и закон за защита на децата в социалните мрежи. Най-изненадващо беше предложението Канада да стане първият асоцииран член на ЕС – статут, който в момента не съществува в европейските договори и чието съдържание тепърва трябва да бъде изяснявано.

Десницата атакува регулациите и миграционната политика

Лидерът на „Патриоти за Европа“ Жордан Бардела отправи една от най-острите критики. Според него фон дер Лайен представя дейността на Комисията като успех, докато европейците плащат все по-високи сметки за горива, отопление и основни стоки. Той противопостави Европа на регулациите и новите данъци на САЩ и Китай, които инвестират в собствената си индустрия.

Бардела обвини ЕС, че едновременно става по-скъп и осигурява все по-малко защита на гражданите си. Като пример той посочи миграционната криза в Сеута и поиска европейските средства да бъдат обвързвани с производство и работни места в Европа. Неговото послание беше, че Съюзът регулира и облага дейности, които вече трудно успява да запази на собствената си територия, пише The Guardian.

Критики към икономическите и климатичните приоритети на Комисията дойдоха и от Европейските консерватори и реформисти. Съпредседателят на групата Никола Прокачини заяви, че непосредственият проблем пред Европа не са въглеродните емисии, а недостигът на критични суровини. Според него прекомерният акцент върху декарбонизацията не намалява зависимостите, а принуждава европейската индустрия да купува необходимите материали от държави, които ЕС определя като свои геополитически съперници. Прокачини постави под въпрос и избора на Канада за първи потенциален асоцииран член. Той поиска обяснение защо подобно предложение не е отправено с предимство към Великобритания, която е европейска държава, бивш член на Съюза и един от най-важните му партньори в сигурността и търговията.

Разрив и сред съюзниците за Зелената сделка

Критика към част от политиките на Комисията дойде и от Европейската народна партия, към която принадлежи самата фон дер Лайен. Лидерът на ЕНП Манфред Вебер настоя за промяна на европейската схема за търговия с емисии и за отказ от планираната забрана на новите автомобили с двигатели с вътрешно горене.

Вебер призна климатичните промени за реален проблем, но отхвърли подхода, основан на забрани. Позицията му показва, че дори сред политическите съюзници на фон дер Лайен няма съгласие по едни от най-важните мерки на Зелената сделка. Част от ЕНП все по-открито настоява климатичните цели да бъдат съобразени с цената за индустрията, автомобилния сектор и домакинствата.

Левицата поиска данък върху извънредните печалби

От другата страна на политическия спектър критиката беше противоположна. Социалистите, Зелените и Левицата обвиниха председателя на Комисията, че говори за конкурентоспособност, но не предлага достатъчно конкретни мерки срещу растящите разходи за живот.

Лидерът на социалистите и демократите Ираче Гарсия Перес поиска извънредните печалби на енергийните компании да бъдат обложени, а събраните средства да се използват за подпомагане на домакинствата при плащането на ток, отопление, храна и горива. Според нея тежестта на енергийната криза не трябва да остава основно върху гражданите.

Още по-остра беше председателят на Левицата Манон Обри. Тя обвини фон дер Лайен, че е прекалено съсредоточена върху конкурентоспособността, докато цените на горивата и основните разходи продължават да растат. Обри също настоя за облагане на извънредните печалби на петролните компании и за ограничаване на цените. Френският евродепутат постави и въпроса с какъв демократичен мандат председателят на Комисията предлага създаването на нов Европейски съвет за сигурност и асоциираното членство на Канада. Така едно от най-видимите предложения в речта беше атакувано едновременно от консервативната и от лявата опозиция – макар и по различни причини.

Зелените обвиниха Комисията в бездействие

Зелените съсредоточиха критиките си върху реакцията на Комисията след летните горещини и пожари. Тери Райнтке обвини европейските институции, че не са направили достатъчно по време на климатичната криза и че постепенно отслабват вече приетите мерки по Зелената сделка.

Райнтке настоя бъдещият план за адаптация към климатичните промени да бъде подкрепен с конкретно финансиране, а не да остане поредната политическа декларация. Тя обяви, че Зелените ще поискат създаване на анкетна комисия, която да провери защо европейските институции не са успели да приложат пълноценно вече договорените климатични политики.

Големият въпрос: кой ще плати и как ще се изпълнят обещанията

Към политическите критики се прибави и по-общият въпрос за способността на Комисията да изпълнява собствените си обещания. Фабиан Цулег, главен изпълнителен директор и главен икономист на Европейския политически център, посочи, че в речта не липсват амбиции, но разстоянието между обявените цели и реалните резултати продължава да се увеличава. Според него Комисията вече има стотици инициативи в своята програма и добавянето на нови не може да бъде основната мярка за успех. Необходими са ограничен брой ясно определени цели, осигурени средства, работещи инструменти и предварително изградени политически коалиции за тяхното приемане.

Именно тук се намира и най-уязвимото място в речта на фон дер Лайен. Не е ясно какъв точно ще бъде статутът на Канада, какви правомощия ще има Европейският съвет за сигурност и как предложеният европейски механизъм, наподобяващ член 4 на НАТО, ще се вмести в действащите договори. Не беше представена и цялостна финансова рамка за новите отбранителни, социални и климатични инициативи.

Така една и съща реч беше критикувана едновременно за прекомерна европейска намеса и за липса на достатъчно решителни действия. Десните политически групи видяха в нея още централизация, разходи и регулации. Левицата и Зелените – недостатъчна защита на домакинствата и климата. Общото между тях е съмнението дали зад големите обещания този път ще последват конкретни решения, финансиране и изпълнение.