Според християнското предание София била благочестива християнка, майка на три дъщери, които нарекла на основните християнски добродетели - Вяра, Надежда и Любов.

София и трите ѝ дъщери живели в Рим във време, когато християните били подложени на преследвания. Семейството не криело вярата си и открито я изповядвало.

Когато император Адриан научил за тях, наредил да бъдат доведени пред него. По преданието Вяра била на 12 години, Надежда - на 10, а Любов - на 9.

По пътя към двореца София и дъщерите ѝ се молели на Исус Христос да им даде сили да понесат предстоящите изпитания. Когато застанали пред императора, спокойствието им впечатлило всички.

Адриан повикал сестрите една след друга и ги убеждавал да се откажат от християнската си вяра и да принесат жертва на богинята Артемида. Те обаче отказали.

Тогава императорът заповядал да бъдат подложени на мъчения. Според преданието нито страданията, нито заплахите успели да променят вярата им.

След смъртта на момичетата телата им били предадени на тяхната майка. София ги погребала с почести на хълм извън Рим. Тя останала при гробовете им и след три дни, прекарани в молитви, починала.

Църквата почита София като мъченица, тъй като тя понесла духовните страдания от мъченията и смъртта на своите дъщери.

Според църковното предание мощите на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов се намират в Елзас, Франция, от VIII век.

На 17 септември имен ден имат Вяра, Верка, Надежда, Надя, Любов, Люба, Любен, Любомир, Любомира, Любомил, София и Софка.

17 септември е и празникът на столицата.