Управителният съвет на Българското дипломатическо дружество излезе с остро и безкомпромисно изявление относно назначаването на Надежда Нейнски за служебен министър на външните работи. Припомняйки масовите чистки от края на 90-те години, известни като „проветряването“ на МВнР, дипломатите от кариерата алармират за опасност от нови професионални гафове, политическа репартизация и финансови щети за държавата. Документът разкрива неподозирани детайли от близкото минало – от дезертирането по казуса с медиците ни в Либия до „Лoвечгейт“ – и поставя под въпрос легитимността на кадровите промени по време на служебен кабинет.

ИЗЯВЛЕНИЕ на Управителния съвет на Българското дипломатическо дружество

В качеството си на стабилна структура на гражданското общество и хранител на паметта на българската дипломатическа служба, бихме желали да споделим съображения във връзка с назначаването на новия служебен министър на външните работи, предизвикани от наш непосредствен опит от събитията в конкретния период от развитието на министерството при същия ръководител – Надежда Нейнски (тогава Михайлова).

Напомняме, че още през 1992 година бе нанесен сериозен удар върху дипломатическата служба след като Стоян Ганев уволни около 200 дипломати. Годините след неговата смяна бяха използвани за преодоляване на последствията от това деяние. След парламентарните избори през 1997 г., правителството на Иван Костов с външен министър Надежда Михайлова осъществи нов, още по-голям погром над българската дипломация. Ето някои факти от втория погром, които помагат да се разберат по-добре основанията за нашата днешна загриженост.

Предприетите масови съкращения бяха първоначално аргументирани с нуждата от икономия на бюджетни средства и рационализиране на разходите, предвид въвеждането на валутен борд (сега се лансира нова „мотивация“ - липсата на редовен бюджет в условията на прощъпулник в еврозоната). На практика, целта беше парите от бюджета да останат, но теренът да бъде разчистен за свои хора. Михайлова се зае да „проветри“ Външно, както тя с гордост се изрази. За целта бяха назначени съответно мотивирани лица, които се проваляха едно след друго поради професионална недостатъчност, създавайки пътьом непоправима бъркотия от трудово-правни казуси. Заредиха се скандални и безразборни уволнения на доказани специалисти в търсене на места за верни активисти и „братовчеди“. Независимо от опитите на ръководството на външно да укрие от тях информация, докладчиците на ПАСЕ Аткинсън и Гелерод, провеждащи мониторинга върху България, нарекоха това „лов на вещици“, което беше отразено в специална резолюция на асамблеята.

През 1998 г. МВнР премина към срочни трудови договори – революционно нововъведение в международна дипломатическа и административна практика. Изтичането на техния срок бе използвано като законно основание за уволнение на още десетки дипломати. Безкрайното протакане на делата срещу МВнР прехвърли финансовата тежест от тяхната загуба върху следващото правителство. Държавата бе вкарана в грешни разходи. И досега официално не е ясен размерът на материалните щети за българския данъкоплатец, причинени от незаконните уволнения, но журналисти ги изчислиха на 400 млн. лева.

Формално-юридическият подход не дава обаче представа за цялото мракобесие на водената политика. Дипломатите не бяха просто уволнявани. Те трябваше да бъдат унизени, обществено заклеймени, лишени от възможности за реализация и изява, да бъдат превърнати в професионални и обществени аутсайдери. По наши изчисления, през 90-те години на миналия век бяха изхвърлени на улицата под една или друга форма над 600 висококвалифицирани дипломатически кадри. Подобно „прочистване“ и унижаване на дипломатическата служба, с малки изключения, не е имало никъде в Централна и Източна Европа. От тях, на „сметката“ на Надежда Михайлова, в периода 1997-2000 година, са над 300 дипломати от средния и висок ешелон, със стаж в дипломацията между 10 и 20 години и нагоре. Покрусата от обезкръвяването на дипломатическата служба и, което е по-важно, от разбиването на множество лични съдби, няма как да бъда преодоляна от техните семейства и близки.

Същевременно, течеше процес на репартизация на дипломатическата служба. В противоречие със закона за деполитизация, в МВнР и мисиите навън бяха назначавани активисти на управляващата партия, които не криеха партийната си обвързаност. Много от тях бяха без образование, качества и опит, необходими за дипломатическа дейност. Рязко спадна процентът на кариерните дипломати в посолствата и централното ведомство. Паралелно с уволненията и политическите назначения, се развихри стихията на шуро-баджанащината. Процесът на навлизане на „братовчеди“, деца и съпруги на партийни функционери не подмина дипломатическата служба. За разработването на закон за дипломатическата служба, което нееднократно предлагаше БДД, въобще не можеше да се мисли.

През този период, ръководството на МВнР избягваше всякакъв диалог с БДД по важни въпроси на българската външна политика, по които предлагахме съдействие и сътрудничество, включително за облекчаване на съдбата на българските медици в Либия, либерализацията на визовия режим с ЕС, присъединяването към НАТО, ситуацията в Косово и Югоизточна Европа, търсенето на компесанции за загубите от санкциите и др. Вместо това, Надежда Михайлова обяви „твърд курс“ спрямо Либия и дезертира от решаването на проблема (а нейният премиер произнесе възмутителната фраза „ами ако са виновни“). Докато другите държави своевременно изтеглиха своите медици от Либия, по нареждане на министър Надежда Михайлова, България изтегли своя посланик и част от дипломатическия състав на посолството в Триполи, с което лиши арестуваните медицински сестри от адекватна защита. Последващото решаване на проблема костваше на страната години и разходи изразяващи се в милиони в т.ч. и опрощаването на либийския дълг. Министърът допусна ненужно обтягане на отношенията със съседите, а от дискусията около предоставянето на българското въздушно пространство при бомбардирането на бивша Югославия съвсем се скри, издигна тезата за „дедраматизиране“ на визовия въпрос, а правителството на Иван Костов прие решение той да бъде свален от дневния ред на разговорите с ЕС, позволено беше безропотно да ни бъдат поставяни условия по отношение на АЕЦ. Само за периода 1997-1999 г., дипломатите от БДД преброиха 36 професионали гафа на МВнР, някои от тях скандални и от политическа гледна точка. Като цяло, много полети, малко резултати! От провеждане на активна външна политика външно министерство беше приведено в режим на активна пиар-кампания на външния министър, като самата тя сътвори класиката „Ловечгейт“.

Не само предложенията ни за среща и покани за участие в наши прояви останаха без отговор. Членовете на дружеството не бяха допускани до сградата на министерството, а контактите на негови служители с тях бяха забранени. Нещо повече, членове на политическия кабинет на Надежда Михайлова заплашваха кадрови дипломати с уволнение, ако станат членове на БДД. Чужди дипломати у нас бяха съветвани да прекъснат контактите си с дружеството. Някои от заместник-министрите, говорителят на министъра и двама-трима началници на управления провеждаха пропагандна дейност срещу ръководството и дейността на БДД. Върхът беше отмяната, през април 2000 г., на цял публичен конкурс за постъпване в МВнР поради подаването на документи от членове на БДД за участие в него.

Въз основа на описаното по-горе, а то далеч не изчерпва миналия вътрешен и международен управленски актив на министър Надежда Михайлова, както и с твърдото намерение да следи внимателно и информира обществеността за действията на днешния министър Надежда Нейнски, с цел да не се допускат опасни рецидиви от нейна страна, Българското дипломатическо дружество специално обръща внимание още на този етап върху следните потенциални опасности:

Бърза промяна на действащи законови и, основно, подзаконови нормативни разпоредби и вътрешни правила, с цел създаване на подходяща юридическа база за прокарване на желани структурни, щатни, кадрови и други размествания в МВнР.

Подмяна на членовете на професионалните органи и звена, отговарящи за кариерното развитие и осъществяването на ротацията на служителите, с цел назначаване в министерството и изпращане на външни хора в българските представителства зад граница.

Отзоваване на кариерни дипломати, представяне на външни кандидатури и изпращане на нови посланици и генерални консули на свободни или предстоящи за овакантяване места в чужбина.

Последното е особено недопустимо в условията на служебно правителство, но и нерядко практикувано, включително и от един стар/нов ръководител на ведомството. Подобни решения трябва да се оставят на редовното правителство, което ще трябва да провежда външната политика на страната. Това следва да бъде строго съблюдавано от държавните властови фактори, които са назначили настоящия министър и които са отговорни за спазването на законността в тази сфера.

БДД изразява надежда, че МВнР при служеното ръководство ще се откаже от импровизации във външната и кадрова политика и ще се съсредоточи върху изпълнението на своята главна задача – организацията на парламентарните избори зад граница.

Надяваме се също, новоназначените министър и членове на неговия екип да не бъдат възнаградени с посланически постове за добре свършена разрушителна работа!

https://pogled.info/bulgarski/sluzheben-ministar-s-tezhko-nasledstvo-bdd-preduprezhdava-za-opasni-retsidivi-vav-vanshno.190018