България изведнъж разбра, че имало и домове на ужасите. Гледам и слушам представители на различни държавни структури, политици и журналисти да споделят мнението си по повод на изведнъж изникналите домове ва ужасите. И осъзнавам, че държавните структури са изпълнени с хора, които са ужасно неефективни за държавата ни. Дори бих казал, че те са и ужасно вредни.

Какви са фактите, които са ми известни от информация в медиите?

Няколко лица се възползват от безхаберието на представителите на различните власти и решават, че регистрирайки обекти по Закона за туризма, могат в последствие да възбудят и поддържат в определени лица заблуждение, че могат да им предложат възмездни социални услуги.

Лицата, които са въведени в това заблуждение, търпят имотни вреди, тъй като заплащат социални услуги, а в действителност не ги получават. И това е така, защото услугата, която те получават, не отговаря на стандартите за качеството на социални услуги. Има и такава наредба, която е действаща от 2022 г. Казано накратко - това кореспондира с текстовете за измама, които се намират в Наказателния кодекс.

На територията на една област има редица държавни структури, които със сигурност знаят за тези измами.

Но празнотите на нормативните ни актове практически не позволяват тези структури да пресекат този род измами. Единственото задължение на хората, работещи в тези структури, е да подадат сигнал до МВР или Прокуратурата за извършвано престъпление – измама. Но от казаното в медиите се оказва, че такива сигнали не са подавани.

И тук е въпросът - защо не са подавани?

Имайки предвид чл.205 от НПК, знаем, че гражданите и длъжностните лица са задължени да информират орган на досъдебното производство или друг държавен орган, когато узнаят за извършено престъпление. И ако за гражданите е казано, че те са обществено задължени, то за длъжностните лица липсва общественото задължение. Следователно става въпрос за служебно задължение.

И тук е разковничето на въпроса за домовете на ужасите – прокуратурата да установи кои длъжностни лица са имали информацията, че лица въвеждат други лица в заблуждение, че ще им предложат възмездна социална услуга.

И след като бъдат установени тези длъжностни лица, тогава е ред и на другия въпрос – дали не са осъществили престъпление по служба. Разбира се, едновременно с това трябва да се разследват и извършителите на измамата.

Познавайки държавните структури и информационния поток, който постъпва при тях за всяка една такава измама длъжностните лица, които имат такава информация, са от 20 до 100. Но от практиката по подобни случаи до днес става ясно, че прокуратурата никога не е образувала досъдебно производство срещу длъжностни лица, които не са изпълнили служебното си задължение да подадат сигнал за извършено престъпление. За това и винаги ще има хора, които ще се възползват от празнотите в нормативните актове и ще правят опити за печалба чрез въвеждане в заблуждение на други лица.

Медийната активност на социалния министър, както и на медицински надзор, си остава медийна. Какво и как да проверяват на обекти, които са регистрирани по закона за туризма? Ако социалният министър иска да бъде активен, то нека провери колко от социалните услуги, които се реализират в България, отговарят на стандартите за тяхното качество. А медицински надзор да провери качеството на здравните услуги, които са част от социалните. А медиите може да упражнят натиск за такива проверки.

Защо тази проверка е болезнено необходима? Защото повечето социални услуги се разкриха, преди да бъде приета Наредбата за качеството на социалните услуги.