- Има много дълга история на използването на Украйна за дестабилизирането първо на Съветския съюз, а след това на Русия. Западните страни използваха и балтийските страни - Литва, Латвия, но това са по-малки страни, които може би са имали по-малко значение за СССР по онова време и затова усилията винаги са били насочени към Украйна, която, освен това, беше стратегическо място, тъй като Кримският полуостров всъщност контролира цялото Черно море. Спомнете си, че още през ХIХ век това е въпрос, който предизвика западната намеса срещу Русия. На практика Студената война започва още през 1945 г. Преди около две години бивш военен от СС дивизията “Галиция” (“Галичина”) беше аплодиран със ставане на крака от депутатите в канадския парламент. Има история на тези хора от СС дивизията “Галиция”, които през 1945 г. се предават на британците, но те, вместо да ги съдят за извършените военни престъпления, нелегално ги прехвърлят в Канада, за да ги използват по-късно за дестабилизирането на СССР от Украйна. Виждате, че още през 1945 г., току-що приключила Втората световна война, съюзниците вече са си поставили за цел дестабилизирането на СССР. Ще припомня, че този прословут боец, който беше в канадския парламент, каза, че не се е сражавал срещу Съветския съюз, а срещу руснаците. Днес го наричат русофобия, но винаги го е имало този страх от Русия, който подхранваше използването на последователите на Степан Бандера още от 50-те години.

- Мислите ли наистина, че унищожаването на два или три самолета в една военновъздушна база, ще предизвика рухването на политическата система в Русия? Много зле познават руснаците, ако смятат, че ще успеят да огънат една нация, която е готова или е била готова навремето да пожертва 27 млн. души, за да задържи целостта на своята територия и националната цялост. .Мисля, че тези операции произтичат от лоша преценка за населението и духа, който цари в Русия.

- Украинците се опитаха да постигнат успех чрез конвенционални методи, не успяха и проблемът е, че Украйна зависи напълно от западната помощ. За да поддържа интереса на западните страни, тя трябва да поддържа идеята, че може да постигне някакъв успех. Тоест създава илюзия за успех, защото когато елиминира руски генерал в предградието на Москва, или когато извършва атаки срещу военновъздушни бази, това създава илюзията, че Украйна може да направи нещо. Това няма абсолютно никакво влияние върху операциите на фронта. Не отблъсква дори с един милиметър руските войски в Украйна, но създава илюзията за успех. Това подхранва един елемент, който е централен, и той е, че от западна страна войната всъщност е война на наратива. Наративът е фундаментален, защото той позволява да се поддържат финансовите, военни, политически усилия в полза на Украйна. Ако днес разкажат какво се случва наистина на фронта, хората ще кажат “Но защо продължаваме да помагаме на Украйна? Всичко се срива”. Впрочем много хора си задават този въпрос, но не и главните медии, медиите от мейнстрийма, които продължават да работят по тази илюзия. С тези операции се подхранва наратива, казва Жак Бо, бивш полковник от швейцарската армия, специалист по разузнаване и тероризъм, автор на няколко книги, публикувани от "Макс Мило", сред който „Украйна между война и мир“ (''Ukraine entre guerre et paix''), „Операция Z“ ("Opération Z''), „Руското военно изкуство“ (''L'art de la guerre russe''), „Тайните войни в Украйна“ (''Guerres secrètes en Ukraine'').

5 май 2025 г.

- Добър ден, Жак Бо!

- Добър ден!

- Вие сте били член на швейцарското стратегическо разузнаване, бивш ръководител на доктрината за мирните операции на ООН. Сега сте в Париж - благодаря ви, че намерихте малко време за Френско-руски диалог (Dialogue Franco-Russe). Вие сте в Париж, защото издадохте книгата “Guerres secrètes en Ukraine” („Тайните войни в Украйна“), за която ще говорим. Думите ви в тази книга илюстрират точно обратното на онова, което се случи миналия уикенд, и мисля, че нашите слушатели биха искали да чуят малко повече за него. Във вашата книга има някои важни, основни сведения. Казвате, че по време на Студената война западните служби са имали за цел да дестабилизират Съветския съюз, тъй като са го смятали за истинска заплаха. Говорите за доклада на ЦРУ от 1957 г. от 280 страници, озаглавен „Факторът на съпротивата и операциите на специалните сили в Украйна“. Защо казвам това? Защото според мен показва украинското общество по онова време и сега. Да се насочим към сърцевината на вашата книга - тайните операции. Американците и британците са там от дълго време. Бихте ли ни казали малко повече за тези нелегални операции, провеждани от САЩ и британците? Може би има разлика в методите. И очевидно ще зададем въпроса: има ли връзка между британското разузнаване, американските и британските методи, и това, което се случи миналия уикенд?

- Има много дълга история на използването на Украйна - не само на Украйна, но особено на нея - за дестабилизирането първо на Съветския съюз, а след това на Русия. Западните страни използваха и балтийските страни - Литва, Латвия, но това са по-малки страни, които може би са имали по-малко значение за СССР по онова време и затова усилията винаги са били насочени към Украйна, която, освен това, беше стратегическо място, тъй като Кримският полуостров всъщност контролира цялото Черно море. Спомнете си, че още през ХIХ век това е въпрос, който предизвика западната намеса срещу Русия. На практика Студената война започва още през 1945 г. Преди около две години бивш военен от СС дивизията “Галиция” (“Галичина”) беше аплодиран със ставане на крака от депутатите в канадския парламент. Има история на тези хора от СС дивизията “Галиция”, които през 1945 г. се предават на британците, но те, вместо да ги съдят за извършените военни престъпления, нелегално ги прехвърлят в Канада, за да ги използват по-късно за дестабилизирането на СССР от Украйна. Виждате, че още през 1945 г., току-що приключила Втората световна война, съюзниците вече са си поставили за цел дестабилизирането на СССР. Ще припомня, че този прословут боец, който беше в канадския парламент, каза, че не се е сражавал срещу Съветския съюз, а срещу руснаците. Днес го наричат русофобия, но винаги го е имало този страх от Русия, който подхранваше използването на последователите на Степан Бандера още от 50-те години. А документът на ЦРУ, който споменахте, всъщност е планиращ документ, като идеята е следната: да се провокира партизанска война в Украйна и да се вкарат американски специални сили там, за да обучат бойците. ЦРУ направи това и във Виетнам. Типично, нали? Имаше огнища на съпротива или на антикомунистическа партизанска война и американските специални сили по онова време не бяха специализирани в използването на оръжия, а в създаването на движения на партизанска война. Това беше ролята им и във Виетнам, където американските специални сили, “зелените барети”, понякога дори нямаха оръжия, но за сметка на това обучаваха подразделения. Точно това искаха да направят американците в Украйна, а документът от 280 страници, който споменахте, планира или подготвя такива операции. За да се подготвят такива операции, трябва да се види на кое население, на кои социални групи могат да се опрат за разгръщането на партизанска война. Затова има социологически, обществен, топографски, географски, икономически анализ на цяла Украйна от гледна точка на пораждането на партизанска война. Това, което е изумително, и затова съм го включил в книгата си, е, че резултатът от този анализ все едно е написан вчера! Може само да сменим датата, защото в него откриваме абсолютно всички елементи.

В книгата си включих карти, а това, което ми даде идеята да го направя, беше една украинска медия - The New Voice of Ukraine, която през 2017 г. публикува картата на ЦРУ, сравнена с резултата от изборите през 2004 г. в Украйна. Вижда се, че американците са доловили враждебността към Съветския съюз още през 1957 г., направили са карта на тази враждебност и тя се припокрива точно с картата на изборните резултати от 2004 г. New Voice of Ukraine публикува тази карта и ми се стори интересно да продължа тази идея и да покажа, че всъщност десетилетия наред се работи върху първичен материал - Украйна, който не се е променил, остава си тази враждебност към Съветския съюз и Русия, следователно се преминава от политическа към квазиетническа или обществена борба. Това обяснява впрочем, че приетите санкции са не просто санкции срещу Русия или руската икономика, или срещу руските институции, а срещу индивиди, тъй като дори картини, като “Танцьорките” на Дега, която беше изложена в Националната галерия и се наричаше “Руски танцьорки”, беше прекръстена на “Украински танцьорки”, докато исторически това изобщо не е оправдано. Виждаме, че това е нещо, което отива отвъд политиката, то е нещо много по-дълбоко и много по-омразно. Разбираемо е, че има политическа ненавист, политическо съперничество и че това политическо съперничество се изразява в действия. Това мога да го разбира. Но ми е много трудно да разбера, когато това политическо съперничество се изразява в съперничество срещу хората, срещу индивидите. Според мен това е знак за морален и интелектуален упадък, който заслужава да се спрем на него. Накратко, малко сме далеч от книгата, но при все това забелязваме, че тази враждебност първо към Съветския съюз, след това към Русия, следваше точно определена последователност години наред и наистина не се промени. Основата продължава да е една и съща. Тези исторически събития, които припомняме, са забравени. Вие споменахте присъствието на американци и британци, но по време на Студената война имаше три сили, които се заеха с подхранването на украински бунт. Това продължи до 60-те години. То спря, повече или по-малко, в началото на 60-те години, след като Степан Бандера беше елиминиран от агент на КГБ в Германия.

- 1957 или 1959 г.?

- Това беше през 1959 г. или 1960 г., не си спомням точно (15 октомври 1959 г., бел. пр.). Впрочем агентът Сташински използва пистолет, който изстрелва газ и предизвиква сърдечна криза на Бандера. Това е бил много специален пистолет, изработен специално за тази операция. Това забавя операциите в Украйна, но до началото на 60-те години има редовни въздушни десанти на американци, британци и французи. Това са френските операции “Минос” (Minos). Имало е американски аеродинамични операции, британски операции. Трите операции се комбинират и в западните страни са обучени агенти, които се спускат с парашути заедно с техника, както това се прави по време на Втората световна война срещу германския окупатор. Същото нещо, което се вършели англичаните - спускания с парашут, извършвани от Управлението за специални операции (Special Operation Executive). Това е термин, който откриваме и днес, използван от британците, за да организират специални операции срещу Кримския мост, абсолютно същата терминология. Това е доста забавно - британците са останали в абсолютно същите схеми, които са използвали по време на Втората световна война, подхранвайки и въоръжавайки Съпротивата във Франция. Откриваме абсолютно същия тип операции. Много от операциите, провеждани във Франция впрочем, са били напълно безполезни. А същия феномен откриваме и днес. Днес или вчера беше тази атака срещу Кримския мост - британците са обсебени от Кримския мост. Докато технически, дори военно, е известно, че Кримският мост вече не се използва от руските въоръжени сили. Днес руснаците могат да си позволят да използват сухопътния мост, който е съставен от четирите области - по-точно трите области, не толкова Луганск, а Херсон, Запорожие и Донецк -, за да превозват и да снабдяват Крим. Те възстановиха пътната мрежа, която беше в абсолютно катастрофално състояние. Спомням си, че когато отидох в Одеса, украинската пътна мрежа беше катастрофална. Не можехме да караме с пълна скорост по пътищата, защото те бяха напълно неизползваеми. И това беше доста преди войната - през 2014 г. Така че руснаците възстановиха тази пътна и железопътната мрежа и нямат нужда от Кримския мост, който беше създаден за периода, когато Крим беше отделен от Русия - от 2014 до 2022 г. Известно е, че Кримският мост вече няма военна употреба, но продължава упоритото желанието да го разрушат, без да успяват. Това показва, че тези операции имат друго призвание, различно от това да бъдат ефективни или да подпомагат операциите на украинска територия. Както вие споменахте, операциите, извършени в Русия, атаките срещу пет военновъздушни бази в Русия, илюстрират същото намерение, т.е. че тези операции всъщност са пиар операции, целящи повече пропаганда, отколкото да постигнат оперативен и дори стратегически ефект.

- Казвате, че тези атаки са по-скоро инструмент за пропаганда и пиар. Но е имало някаква цел зад тях. Каква е тя?

- Говорихме за историята на нелегалните операции срещу Русия. Вероятно в годините на Студената война е имало намерение за дестабилизиране, нещо съвсем конкретно - да се създаде политическа криза в Украйна, която беше една от републиките на Съветския съюз, така че да се дестабилизира цялата система. Това беше целта. Днес е малко по-различно. Сухопътната война, която днес се води на бойното поле в Украйна, не постига успех. И това е доста изненадващо, тъй като си представяха, че използвайки нелегални операции като мултиплициращ ефект, ще подкрепят сухопътните операции. Това обаче не се получава. Това ни връща към нещо, за което вече говорихме във вашия канал “Френско-руски диалог”, и то е, че войната, водена от Запада и Украйна, е преди всичко медийна война. Затова наративът е също толкова важен и затова е толкова защитен на Запад. Пак казвам, че цялата цел на тази война е да отслабят Русия - да я отслабят икономически - това беше ролята на санкциите, които не проработиха, да я отслабят политически, като я изолират, което също не проработи, защото руската дипломация е много активна през последните три години и успя да задуши тази изолация чрез БРИКС, ролята, която Русия изигра спрямо Иран, Китай и т.н. Русия далеч не е изолирана, но беше търсено това политическо отслабване, а освен това се предвиждаше отслабване на руската политическа система. Тоест руското управление да бъде поставено в затруднение, да изпадне в криза и именно за това служат тези операции. Не да отслабят реално руската военна мощ, защото дори да са били ударени 40 самолета, както твърди Зеленски, това е само една част от руския военен капацитет. А освен това те са много по-малко от 40, вероятно по-скоро около 12-13, като една част от тях могат да бъдат възстановени. Доколкото знам сега, от тези 12 самолета само пет са окончателно повредени. Всичко останало вероятно може да се възстанови. Но все пак това показва, че далеч не са атакували потенциала на руския капацитет. Очевидно поставиха акцента върху руските ядрени способности. Но тези ядрени способности не са свързани със самолетите. Те са свързани главно с ракетите, които изобщо не са били засегнати. Тоест украинците са засегнали само видимата част на айсберга и то само малка част от видимата част на айсберга. А всички операции, проведени досега, ми е трудно да нарека “терористични”, защото те бяха насочени срещу военни обекти. Но други операции - да си спомним “Крокус”, Татарски, г-жа Дугина и т.н. - това са терористични атентати и тези атентати изобщо не засягат военния капацитет на Русия. В книгата си сравних дискурса на Володимир Зеленски, за да обясня защо той прави тези атентати, и дискурса на “Ислямска държава” през 2015 г., която обясняваше защо извършва атентати във Франция. Ще забележите, че това е същата логика, т.е. да се атакува цивилното население, за да се обърне срещу правителството и така да се създаде политическа криза, която да доведе до промяна във вземането на решения или промяна в правителствената политика, което е същността на тероризма.

Може би трябва да обясня, че миналата неделя имаше две операции: операция “Паяжина” срещу петте военновъздушни бази, но и още една операция срещу железопътната мрежа в Брянска област. Тези две операции бяха проведени от различни институции. Операция “Паяжина” беше проведена от СБУ, украинската Служба за сигурност. Другата операция беше проведена от ГУР, Службата за военно разузнаване, еквивалент на ГРУ в Русия. Можем да дадем каквато дефиниция искаме, но лично аз не бих нарекъл първата операция терористична. Това е нелегална операция, специална операция срещу военен потенциал. Дори да нямаше ефект, тя си остава атака срещу военни цели - на война като на война. Атаката в Брянск повече се родее с тероризма, защото е насочена срещу гражданска инфраструктура, засегна гражданска инфраструктура, включително цивилни влакове и цивилни лица. Тоест тя има друго измерение и ръководителят на ГУР Кирило Буданов каза, че, да, те водят операции, които наричат асиметрични, но в западния речник “асиметрични” означава “терористични”. Впрочем това решение е било взето в началото на 2024 г. от самия Кирило Буданов на заседание, проведено в едно от помещенията на ЦРУ във Вашингтон, на което, констатирайки неуспеха на прословутата контраофанзива от 2023 г., както и че Украйна явно няма да възстанови териториалната си цялост, ще трябва да се премине към асиметрични мерки. Така го обясни самият Кирило Буданов. Следователно украинците приемат идеята да се премине към стратегия, която се родее с тероризма.

Тук се връщам към онова, което американците направиха през 1957 г. Вие самата казахте, че това е доклад от 280 страници, които изучават психологията на населението, какво може да се направи и т.н. Тероризмът може да има различни последици, в зависимост от типа население. Преди месец чествахте 80-ата годишнина от Победата и отбелязахте по този повод, че Русия, или СССР по онова време, е пожертвала живота на 27 млн. души. Днес, 80 г. по-късно, след като хората са убедени във валидността и необходимостта да се направи тази саможертва, мислите ли наистина, че унищожаването на два или три самолета в една военновъздушна база, ще предизвика рухването на политическата система в Русия? Мисля, че много зле познават руснаците, ако смятат, че ще успеят да огънат една нация, която е готова или е била готова навремето - не знам дали днес би била готова да пожертва 27 млн. души, но тя го направи и то, за да задържи целостта на своята територия и националната цялост. Мисля, че тези операции произтичат от лоша преценка за населението и духа, който цари в Русия. Забелязваме впрочем, че типично, когато се случи офанзивата в Курск, например, това увеличи популярността на Владимир Путин. Тоест нямаше обезкуражаващ ефект върху населението, а точно обратното - чувството, че трябва да се съпротивляват още повече.

- Като анексирането на Крим през 2015 г.

- Анексирането на Крим е малко по-различно, това е друго нещо. Анексирането на Крим има исторически основания, тъй като ще ви припомня, че Крим поиска да се присъедини към Москва преди Украйна да бъде независима! И всъщност Украйна анексира Крим през 1994-1995 г., премахвайки Кримската конституция и сваляйки с военни средства президента на Крим. Всъщност през 2014 г. народът на Крим се възползва от възможността, която съществуваше в цяла Южна Украйна, не само в Донбас, за да възстанови съществуващото положение преди Украйна да си присвои Крим. Така че ситуацията е малко по-различна, а референдумът, който беше проведен през 2014 г., на практика е същият, като референдумът от 20 януари 1991 г. Ще ви припомня, че Украйна стана независима през декември 1991 г., а Крим обяви независимостта си въз основа на референдум, проведен през януари 1991 г. Той обяви своята независимост през 1992 г., т.е. няколко седмици, след като Украйна обяви независимостта си. Впрочем това беше въпросът на референдума през 1991 г.: Искате ли да зависите от Москва или да продължите да зависите от Киев? Кримчани искаха да зависят от Москва, което всъщност възстановиха през 2014 г. Проблемът е, че днешните модерни историци премахват тази част от историята - за тях историята трябва да започне от 2014 г. и забравят всичко, което се е случило преди това. Но така или иначе, Крим е нещо по-различно. Това е народ, който иска да възстанови правата, които е имал преди това.

- Да се върнем към вашата книга и към техническите въпроси. Вие казвате, че Украйна е била превърната в гигантска лаборатория за новите американски технологии. Цитирам - това е важно според мен - “западните страни доставиха широка гама продукти, за да изпробват употребата на изкуствения интелект, обогатявайки работата на разузнаването. Технологичната полза от този ход обаче невинаги е синоним на успех ”. Къде се крие истинската слабост на тази стратегия?

- Проблемът е следният и впрочем самият Зеленски се оплака от него и вероятно с основание. Западните страни доставиха технологии на Украйна, но проблемът е, че когато поставите една технология на бойното поле, е трудно да я интегрирате в това, което вече съществува, да поставите тази технология в здрава връзка. Това обяснявам от самото начало и по-конкретно в книгата ми “Руското военно изкуство (L’Art de la guerre russe). Силата на Русия е, че запази здрава връзка във всички области, т.е. връзка между използваните технологии, между различните типове войски, доктринална връзка между използваните подразделения, но също така здрава връзка на целия театър на военните действия. Тоест Русия вижда бойното поле почти като живо тяло, където всичко играе роля и всичко има влияние върхо останалото, като дърво с клони. Всеки лист е част от едно и също дърво, няма независими листа. Докато начинът, по който украинците водят тази война - те добавят технологии тук и там и западните страни използваха Украйна, за да изпробват технологии, без да ги е грижа дали тези технологии са добре интегрирани в доктриналната цялост. Говори се за технологии с изкуствен интелект, които са били използвани на оперативно разузнавателно ниво, но не можаха да бъдат интегрирани с други технологии.

През май 2022 г. западните страни виждат, че украинската армия е в лошо състояние, защото всъщност руската армия винаги е владеела полето за операции. През май-юни 2022 г. Зеленски каза, тъй като нямаше повече оръжия: “Отсега нататък ние зависим напълно от западните страни”. В този момент Западът дойде с помощ в разузнаването, тази прословута “Task Force Dragon” (Оперативна група “Дракон”), която е базирана във Висбаден, Германия, която захранваше украинското разузнаване със сателитна информация. Тоест американците предоставят разузнавателна информация и аз самият имах през 2022 г. достъп до тази информация - имаше огромно количество информация за руските позиции. На практика всяко артилерийско оръдие можеше да бъде локализирано на картата. Това е впечатляващо. И всеки ден имаше хиляди такива странници с данни, които стигаха до украинците. Но ето, че украинците нямаха повече оръжия, за да поразят всички тези цели. В този момент западните страни започнаха да доставят “Хаймарс”, М-77, оръдия “Сезар” и т.н. Но когато тези оръдия пристигнаха и украинците започнаха да ги използват, руснаците вече бяха открили противомерки срещу тези Хаймарси и т.н. На практика в края на 2022 г. Хаймарсите вече не представляваха проблем за руснаците, защото те първо успяха да се сдобият с такива, както и с оръдия “Сезар”, успяха да ги изучат из основи, да ги анализират и да видят как да ги победят. Поради това, когато украинците получиха оръжия, тези оръжия вече бяха остарели и всъщност украинците не можаха да използват напълно оръжията и разузнавателната информация. Това показва нарушената връзка, несъответствието между нещата. Няма техническа или тактическа свързаност, поради това западните усилия и начина на воюване на украинците никога не бяха напълно ефикасни. Не искам да кажа, че не е имало загуби, имаше унищожени руски танкове и т.н., но те не успяха да използват пълния потенциал на тези оръжия, именно защото всичко идваше по малко, опитваха се да натрупат техника и се получава нещо несвързано, което не позволява да се опрат на ефикасна оперативна доктрина.

- Казвате, че всички тези операции, особено операцията от миналия уикенд, но и другите операции срещу цивилното население или срещу украинската опозиция, не са засилили позициите на Украйна на фронта. Какво се надяват да постигнат с тези операции и колко време може да продължи това?

- За да отговоря на вашия въпрос, ще взема обратния пример. Тук говорим за тайни операции в множествено число, т.е. има тайна война, която е водена от руснаците, но и тайни войни, водени от украинците. В перспективата на руснаците, те виждат войната като едно цяло с различни елементи. Те я виждат по холистичен начин и специалните операции идват в подкрепа на сухопътните операции. Тоест не правите специални операции на Южния полюс или в Латинска Америка, а ги правите, за да улесните работата на конвенционалните сили. Това е начинът, по който воюва Русия. Украинците се опитаха да постигнат успех чрез конвенционални методи, не успяха и проблемът е, че Украйна зависи напълно от западната помощ. За да поддържа интереса на западните страни, тя трябва да поддържа идеята, че може да постигне някакъв успех. Тоест създава илюзия за успех, защото когато елиминира руски генерал в предградието на Москва, или когато извършва атаки срещу военновъздушни бази, това създава илюзията, че Украйна може да направи нещо. Това няма абсолютно никакво влияние върху операциите на фронта. Не отблъсква дори с един милиметър руските войски в Украйна, но създава илюзията за успех. Това подхранва един елемент, който е централен, и той е, че от западна страна войната всъщност е война на наратива. Наративът е фундаментален, защото той позволява да се поддържат финансовите, военни, политически усилия в полза на Украйна. Ако днес разкажат какво се случва наистина на фронта, хората ще кажат “Но защо продължаваме да помагаме на Украйна? Всичко се срива”. Впрочем много хора си задават този въпрос, но не и главните медии, медиите от мейнстрийма, които продължават да работят по тази илюзия. С тези операции се подхранва наратива.

- И тъй като говорите за наратива, това е истинска война на манипулацията. Бих искала да цитирам вашия пример с кибератаките срещу френски болници, тъй като в един момент, преди няколко седмици, всички мейнстрийм медии - France Info, BFMTV, масово препредадоха тази информация. Мисля, че това беше след изявлението на президента Макрон. И тук ще ви цитирам: “Нашите служби най-често са неспособни да определят кой е в основата на атаката. Схемите на атаката носят сигнатури, които позволяват груба и много приблизителна идентификация”.

- Зад въпроса, който поставяте, има друг, има истински проблем. Както знаете, аз идвам от разузнаването, и проблемът е, че днес има тенденция разузнаването да се използва не за да информира вземането на решения, а за да “поръчителства” на наратива. Според мен това е значителна опасност на Запад, защото аз самият бях обучен професионално с идеята, че разузнавателните служби дават еталон за информация - дава се информация, не се гледа дали фактите ще се използва за това или онова. От това следва, че на разузнавателните служби по принцип може да се има доверие - когато кажат, че това е синьо, значи е синьо. Днес разузнавателните служби се използват, за да кажат, че синьото е зелено. Тоест опитват се да поръчителстват или да създадат доверие в един наратив, а политическото решение е взето преди да се види информацията. Това първо.

Преди няколко години “Уикилийкс” разкри пакет от софтуер, създаден от ЦРУ, наречен Vault 7, в който имаше софтуер, позволяващ изпращането на вируси, имитирайки всички условия, сякаш те са създадени от руснак, иранец или китаец. Софтуерът е бил създаден на руски, китайски, ирански, мисля, че и арабски, имаше още един-два езика. Когато получите вирус, вие можете да определите дали е бил създаден с руска клавиатура, или китайска, или френска, защото клавиатурата има сигнатура и на практика целият процес по създаване носи специфични сигнатури - например, времето, часовата зона. Този софтуер, създаден от ЦРУ, позволява да се симулират всички условия. Тоест, ако го направите в Париж, например, се създава впечатлението, че е създаден в Иркутск или Москва, и този софтуер е на разположение. Очевидно престъпниците, които го използват, за да искат откуп или рекет, не го правят, казвайки “аз съм на тази или онази улица в Париж”. Те използват софтуер, който позволява да скрият произхода си. Рискът е да се предизвикат конфликтни ситуации. Може да се предизвика война, само като кажем “това са го направили руснаците”. Представете си, например, че в Парижкото предградие е извършена атака срещу критична френска военна инсталация и кажат “това са руснаците”. Според законодателството в НАТО, но и в Европейския съюз, или другаде, тази атака може да бъде casus belli (повод за война). Когато една ракета падне върху военна инсталация, вие знаете откъде идва тази ракета - знаете точно откъде е тръгнала, колко време ѝ е било нужно и къде е пристигнала. При вируса или кибератака това става много сложно и така много лесно могат да се припишат престъпления на някой друг и това става много опасно.

Поинтересувах се за случая с френските болници, който беше споменат от Еманюел Макрон в речта му от 5 март. Още преди това винаги казваха, че са го направили руснаците. Не е много ясно защо - както казах, руските тайни операциии винаги имат цел, която е свързана с конфликта, който водят. Това не са операции просто, за да си доставят удоволствието да правят операции. Зададох си въпроса дали това наистина е така, защото през 2016-2017 г., когато беше “Russiagate” срещу Тръмп, групите, които бяха обвинени, че са повлияли за избирането на Тръмп, в действителност бяха украински групи. Това беше открито впоследствие. Очевидно никой не говореше за това, защото идеята беше, че са руснаци. Помислих си, че същото е било и с болниците. Проверих и наистина “Европол” направи разследване и се оказа, че тези, които са го извършили и бяха арестувани за това, са украинци и поляци. Тоест много далеч от руснаците. Именно тук става едновременно перверзно, нечестно и опасно, най-вече от страна на президента на републиката, да излиза с такива обвинения, които имат влияние върху политиката на национална сигурност. Нека смятат, че Русия не трябва да е в Украйна и т.н. Но когато започнат да отправят такива обвинения, човек се пита защо Франция не е в пряка война с Русия. Тоест те оправдават евентуално състояние на война с Русия и това е изключително опасно. Дори съм изненадан, че няма дебат във Франция - това засяга и други страни - за начина, по който се хвърля такава информация. Спомнете си, че същото нещо беше със “Северен поток” - някои казаха “това е военен акт”. Това означава, че са били готови на практика да влязат в състояние на война срещу Русия заради “Северен поток”. Слава Богу, не отидоха по-далеч или може би трябваше да го направят, но в този момент НАТО щеше да се окаже във война срещу Украйна, тъй като днес Украйна е обвинявана, че го е извършила. Не знам дали е вярно, но тези обвинения или показват лекомислието на нашето политическо ръководство, или че нашето политическо ръководство е напълно ирелевантно, тъй като това, което говорят, са лъжи.

- Знам, че не сте нежен към журналистите от мейнстрийма, които са отговорни за лъжите. Вие казвате в няколко свои книги, че Западът систематично дезинформира за Русия, докато Русия се задоволява да изважда това наяве.

- Точно така е. От самото начало на конфликта виждаме, че Русия изтъква своите положителни места. Буквално точно това се нарича пропаганда от латинското propaganda est, или по-точно propaganda sunt - това, което заслужава да бъде разпространено. Тоест това, което заслужава да бъде разпространено, е онова, което изтъква достойнствата ви. Когато правите реклама на ски курорт, всъщност вие правите пропаганда - показвате най-хубавите снимки, най-хубавите хижи и т.н., и, казано технически, това е пропаганда. Това, което правят западните страни, е дезинформация. Тоест разказват ви неща, които са неверни. В книгата си цитирам TV5 Monde, който направи предаване с една изследователка - вече не помня от коя френска институция или мозъчен тръст - за руската дезинформация. Там се говореше за подводните кабели, които били прекъснати в Балтийско море, или северно от Великобритания, бяха споменати цяла серия събития. Взех всяко едно от тези събития и се опитах да проверя всяко едно от твърденията на TV5 Monde. Всичко беше невярно. А по-лошото е, че не само, че всички твърдения бяха неверни, но в деня на предаването се знаеше, че тази информация е невярна. Винаги внимавам с датите, когато правя подобни сравнения, защото след това е много лесно да кажат “те са се объркали”, което не е непременно лъжа. Лъжа е, когато знаете, че това, което казвате, е невярно. И точно това прави TV5 Monde, т.е. известно е, че това, което твърди по време на предаването, е невярно. Това е нещо, което отива отвъд манипулацията, това е дезинформация.

- Тоест има манипулация, дезинформация, но и война за влияние.

- Това е една цялост. “Война за влияние” е общото название на всичко това, т.е. вие се опитвате да повлияете на мненията.

- Бихте ли казали една дума за Integrity Initiative и съществуващия френски център? Те са в основата на войната за влияние.

- Напълно! Това е организация, която беше създадена от британското министерство на външните работи. Идеята на Integrity Initiative е да се бори срещу руската дезинформация, да се поставят ограничения пред информацията. Има много хора, които правят връзка между тази Integrity Initiative и британските разузнавателни служби, тъй като британските разузнавателни служби са част от министерството на външните работи, за разлика от други разузнавателни служби. В други страни те са свързани по-скоро с министерството на отбраната или директно с президента или министър-председателя. Във Великобритания MI6, Secret Intelligence Service, е свързана с външното министерство и именно те ръководят всички тези програми, които целят да канализират информацията, да направят така, че информацията да остане в рамките на официалния наратив. Има институции, които дават информация, излъчват информация, а след това има такива, които идват, за да коригират изстрела, ако ми позволите този израз, т.е. които връщат лошата информация обратно в руслото. Това са фактчекърите. Conspiracy Watch е част от тази група, а документите, на които се опирам, са документи, които изтекоха през 2016 г. от хакерската група The Anonymous (“Анонимните”). Тук поставям акцента върху Франция, защото сме във Франция, но в действителност има други организации, на практика във всички страни ги има. Британците създадоха тази мрежа около Integrity Initiative, включително в институции като Европейския съюз, НАТО и т.н., за да създадат буквално матрица за влияние. Това означава, че институциите, които работят в рамките на тази Integrity Initiative, не са напълно независими - все пак те работят за един господар с точно определена цел. Може да видите почти навсякъде, че повечето от всички съществуващи фактчекъри са свързани с групи, които съществуват институционално - ЕС има няколко такива, НАТО също, и тяхната цел да отстраняват “паразитната” информация и да канализират правилната информация.

Виждаме много ясно това в случая с украинския конфликт. Тези институции бяха създадени за този конфликт още от 2014 г., има ги почти навсякъде в Европа, включително в НАТО със стратегическата информация - StratCom. Не е изненада, че тези институции са базирани в балтийските страни. Когато погледнете документите, анализите на фактчекинга, ще видите имена, които звучат литовски, латвийски. Тук има нещо смущаващо, защото се дава власт на институции, които в действителност нямат истинска интелектуална независимост, а работят за някаква институция с политическа цел. Идеята за фактчекъра е за човек, който се основава на фактите и проверява фактите. Самото име го показва - fact checker. Но в действителност не е така. Всъщност фактчекърът има политически подход, политическа интерпретация. Буквално мога да напиша книга за фактчекинга в Европейския съюз.

Когато четете фактчекърите, в действителност често те са съгласни с руснаците. Ще дам един напълно въображаем пример: Руснаците заявяват, че са унищожили 500 щурмови танка. Тогава идва фактчекърът и казва “Всъщност това не са щурмови танкове. Това са атакуващи танкове”. Но те не оспорват числата. И ако прочетете внимателно тези фактчекъри, ще забележите, че понякога им е трудно да противоречат на информацията, която често идва от руски медии - Спутник, РТ и други. Те се затрудняват да атакуват самия факт и атакуват периферията на факта. Те казват “Не, това са атакуващи танкове, не са щурмови, зн