Във вчерашните новинарски емисии първа новина се оказа не срещата в Саудитска Арабия между Сергей Лавров и Марко Рубио, на която ще се обсъждат глобални въпроси, а експресната среща в Париж, организирана от Макрон, на която са поканени само 7 от 27-те членки на ЕС.

Когато Байдън и неговата "woke"-русофобска групичка започнаха войната, като се опитаха да разширят НАТО точно до границите на Русия, европейските лидери веднага си нахлузиха тенджерите на главите, взеха дистанционното управление и химикала, за да подписват щедри чекове на безстрашния герой Зеленски.

Колониален рефлекс: господарят иска, слугите изпълняват.

Нещата обаче се объркаха хем на бойното, хем "шерифът" в Белия дом се смени. На Тръмп сега не му се занимава с Европа, докато преговаря с Путин. Тоест, към военното и политическо поражение, ЕС получава и бонус - унижение. Но това е добре. Просветените евролидери от години отказват всякакъв диалог с Русия и сега хленчат, че са изключени от преговорите. Ако политиката все още беше сериозно занимание, вместо да ходят в Париж, трябваше да си подадат оставките. Но кога е ставало така?!?

Войната с Русия беше и е абсурдно харакири за Европа. Русия е съсед, с когото Европа споделя вековна история, но също така е нашият най-ценен енергиен и стратегически партньор.

Войната в Украйна трябваше и можеше да бъде избегната, но "евролидерите", които днес се срещат в Париж, не се вслушаха в разума. Премиери, президенти, лобистки на военно-промишления комплекс и най-вече слугинските медии, които разпространяваха военна пропаганда от години, връщайки Европа в 20-и век, убеждаваха гражданите в полезността и дори необходимостта от война.

Три години с наистина достоен за Оскар Зеленски, хленчещ наоколо, три години с европейски лидери които го утешаваха с потупвания по рамото, прегръдки и подписване на огромни чекове, три години с медии, които виждаха, но отричаха случващото се на бойното поле и рисуваха Путин като чудовище, решено да стигне до Португалия. Напоследък дори НАТО започна да иска повече пари и нов военен манталитет. Срамни регургитации от миналия век. Сякаш разпадащият се колективен Запад няма стотици военни бази навсякъде.

Но изглежда, че да се гледаш в огледалото със смирение е синоним на поражение в Европа, а да си признаеш, че си сгрешил е научна фантастика. В Париж европейските лидери (не само 7-те, а всички) би трябвало да свалят тенджерите от главите си и да признаят, че са ни въвлекли в самоунищожителна война, че трябва незабавно да възстановят контактите с Русия и да поискат извинение за пропилените публични средства, веднага да възобновят жизненоважния път на дипломацията и мира и след това да посветят състрадателни думи на онези, които загубиха живота си на бойното поле. И да поемат отговорност за разпадащата и абсолютно нерелевантна Европа. Хубаво щеше да е и да започнат да отстъпват място за нови, автентично европейски поколения, способни да дадат нов старт.

Обаче, вместо да се погледнат в огледалото и може би дори да направят крачка назад, те ще погледнат право в камерите и ще вдигнат залозите. Съединените щати първо ни въвлякоха в саморазрушителна война и след това ни зарязаха - отлична възможност за най-войнолюбивите да ускорят създаването на обща армия и да увеличат военните разходи в името на демокрацията, нашата сигурност и очевидно не на мира.

Автор: Владислав Наков за "Гласове"

https://glasove.com/na-fokus/voynata-s-rusiya-beshe-i-e-absurdno-harakiri-za-evropa-byurokratite-ot-bryuksel-da-svalyat-tendzherite-ot-glavite-si-i-da-se-izvinyat