(Оригиналното заглавие е „Възроденият Иргун[1] от 1948 г.?“)

Емблема на Иргун. На картата са изобразени както Палестина, така и Трансйорданското емирство, за което Иргун претендира, че ще бъде бъдеща еврейска държава. Над картата е изписано съкращението „Етцел“, а отдолу – „рак ках“ („само така“).

„Не е ли време западните управляващи структури да вдигнат очи от съня си и да прочетат руните, които се проявяват навсякъде около тях?„

Знаците са там, за да ги прочетат всички: Западът – като умишлено пренебрегва тези ясни знаци – не може да се оплаква или да избегне последствията.

Не, „оловният слух“ не е някакво ново западно умопомрачение – уникален масов срив на здравия разум – който преживяваме. Това е нещо по-лошо: завръщане към догматична, авторитарна версия на истината, която , както се оплаква физикът дисидент Ерик Уайнстийн, е унищожила (на Запад) и истинската наука – игнорирайки и заглушавайки най-важните дисидентски гласове, като същевременно възнаграждава измамниците на науката.

Помислете: Министър-председателят Нетаняху се обърна към Конгреса на САЩ на 24 юли, като заяви в манихейски стил, че Западът е изправен пред „ос на злото“ (Иран и съюзници), към чието унищожаване трябва да се присъединят и САЩ. Това беше призив да се участва в цивилизационна война.

Поканата му беше отбелязана с 58 овации от американските законодатели.

Нетаняху се завърна у дома при катастрофа в общността на друзите на Голан. Осколки от ракета бяха ударили, убивайки и ранявайки много деца, играещи футбол (точните обстоятелства все още не са изяснени). Западната рационалност обаче е напълно способна да заключи, че, първо, Маждал Шамс се намира в окупирана Сирия; второ, че друзката общност там продължава да бъде преобладаващо сирийска (отхвърляща израелското гражданство) и до голяма степен просирийска. И че те не са нито евреи, нито израелци.

Западът обаче очевидно не може да направи още едно много очевидно заключение: Защо, по дяволите, „Хизбула“ би атакувала умишлено сирийска общност на сирийска земя, която до голяма степен симпатизира на Съпротивата?

Не би го направила. И все пак тези очевидни факти са напълно игнорирани от една рационалност, която, както предполага Уайнстийн, активно предпочита измамата пред истината. Говорителят Кърби заяви, че „Хизбула“ е нападнала деца в Северен Израел.

Министърът на отбраната на Израел многократно заявява: „Ние не искаме война“. Западните лидери папагалски повтарят същото: Никой не иска война. „Напълно сме уверени, че отговорът на Израел ще бъде сдържан и ограничен до военни цели“. Белият дом: „Според нас няма причина за някаква драматична ескалация в Южен Ливан и все още има време и пространство за дипломация“.

И така, какво се случва тогава? Две големи убийства: едното в Бейрут, а другото в Техеран (т.е. на гост на иранска суверенна територия). Западните лидери изразяват своята „загриженост“. Мишената на Хамас в Техеран, Исмаил Хания, както отбеляза катарският премиер, е бил основният преговарящ за заложниците в Газа.

Това също ще бъде пренебрегнато, въпреки че намерението на Нетаняху да вплете Хамас, Хизбула и Иран в една „ос на злото“ – като по този начин говори за тезата си за присъединяване към сесията на Конгреса – трябва да е очевидно дори за заслепения Вашингтон.

Припомнете си новото „уравнение“, което последва убийството на висш служител на КСИР в иранското консулство през април 2024 г.: Отсега нататък Иран ще отговаря директно – и то директно от Иран. Вашингтон твърди, че не иска война с Иран, но именно за последната изрично се застъпи Нетаняху. Дали законодателите не са разбрали какво иска да каже?

В продължение на почти десет месеца Израел не успява да стабилизира ситуацията по северната граница и да позволи завръщането на разселените израелци по домовете им. Дори ако ударът в Бейрут не доведе до по-широка война, възстановяването на стабилността по ливанската граница чрез преговори вече е недостижимо – както и сделката за заложниците в Газа. „Как може да успее посредничеството, когато едната страна убива преговарящия от другата страна“, отбеляза с огорчение катарският премиер Ал Тани.

Така че на Запад ще бъде „пренебрегнато“ и това, което се случи в Израел в същия ден, в който по-късно бяха извършени убийствата: Десните отмъстители се спуснаха от своите селища и щурмуваха две военни бази на ЦАХАЛ. Анархичните сцени на масово нахлуване, подстрекавани от няколко членове на управляващата коалиция, някои от които участваха в насилственото влизане, предизвикаха гневно осъждане от страна на министъра на отбраната Галант.

Нахлуванията бяха подкрепени от един министър и няколко членове на Кнесета, които се стремяха да освободят резервисти, заподозрени в тежко посегателство и насилствена содомия срещу палестински арестант. Според източник от службите за сигурност пострадалият задържан е бил откаран в болница с тежки наранявания, включително на интимна част от тялото, поради което не е могъл да ходи.

„Спектакълът, при който служители на военната полиция идват да арестуват най-добрите ни герои в Сде Тейман, не е нищо по-малко от срамно„, заяви Бен Гвир, чието министерство контролира Израелската полиция и Израелската затворническа служба, за щурма на поста на ЦАХАЛ.

И все пак по-широката картина, разказана от Йоси Мелман, е следната:

„Това, което се случва от страна на националистическата месианска десница с подкрепата, намигването или мълчанието на министрите и МК от десницата, е „пуч“. Младежите, които слизат от хълмовете на „Държавата Юда“, за да действат със същите насилствени методи – използвани срещу палестинците – (но сега) се използват срещу държавата Израел. МК Лимор Сон Хар-Малех (Otzma Yehudit) заяви: „Това е един от най-силните примери за „Израел“: „Народът на Израел ще се бори срещу враговете отвън и враговете, които се опитват да ни унищожат у дома“ [такива като генералния адвокат, който се опитва да разследва изтезанията, практикувани в Сде Тейман]. Концепцията за ножа в гърба и предателството у дома е ехо от гласовете в Германия след Втората световна война“.

Отново пренебрегвано, но не и в новините: Ситуацията в Sde Teiman е широко известна и за нея се казва, че е „по-ужасяваща от всичко, което сме чували за Абу Граиб и Гуантанамо„. В доклад на ООН подробно е описано как произволно задържаните палестинци са били подложени на изтезания и малтретиране. Въпреки това бдителните хора от селищата описват извършителите на аналното изнасилване като „герои“ – и заклеймяват разследващите от ЦАХАЛ като пета колона. Докладите сочат, че извършителите в Сде Тейман се ползват с високо ниво на защита.

Този разказ за системни изтезания последва предишни разкрития, че израелската армия е отбелязала десетки хиляди жители на Газа като заподозрени за убийство, използвайки система за насочване на изкуствен интелект, наречена Lavender, с малък човешки контрол и либерална политика за жертвите.

В същия дух министрите от десния кабинет отпразнуваха в сряда сутринта в социалните мрежи убийството на Исмаил Хания в Техеран, както: „Това е правилният начин да прочистим света от тази мръсотия“, написа в Туитър министърът на културното наследство Амичай Елияху, член на крайнодясната партия „Отма Йехудит“ на министъра на националната сигурност Итамар Бен Гвир:

Няма повече въображаеми споразумения за „мир“ и капитулация, няма повече милост за тези ходещи мъртъвци. Железният юмрук, който ще ги удари, е този, който ще донесе тишина и малко комфорт и ще укрепи способността ни да живеем в мир с тези, които търсят мир. Смъртта на Хания прави света малко по-добро място“.

Каква тогава е тази „истина“, която Западът пренебрегва и премълчава реалността, докато усилва измамите в своите разкази? Тя е, че Израел, който те предполагат, че разбират, сега е нещо съвсем различно. И че той има епистемология, която е в противоречие с механистичния рационализъм.

Есхатологична дясна секта сега има мнозинство в кабинета и разполага с отмъстителна милиция, готова да атакува военното ведомство и израелската държава. Никой не е арестуван за нападението и превземането на двете бази. Те не смеят.

Моше „Боги“ Яалон, бивш началник на Генералния щаб на ЦАХАЛ, който е бил и министър на отбраната на Израел, казва следното във видеоинтервю относно силите, които превземат Израел:

„Когато говорите за Смотрич и Бен Гвир: Те имат равин. Името му е Дов Лиор. Той е равинът на еврейския ъндърграунд, който възнамеряваше да взриви Купола на скалата – а преди това и автобусите в Ерусалим. Защо? За да се ускори „последната война“. Нима не ги чувате да говорят в смисъл на Последната война; или на концепцията на Смотрич за „подчинението“? Прочетете статията, която той публикува в „Шилох“ през 2017 г. На първо място, тази концепция почива на еврейското превъзходство: Майн Кампф в обратен ред“.

„Косата ми настръхва, когато казвам това – както го е казал той. Учил съм и съм израснал в дома на оцелели от Холокоста и „никога повече“. Това е Mein Kampf в обратен ред: Превъзходството на евреите: и затова [Смотрич] казва: „Жена ми няма да влезе в стая с арабин“. Това е идеологически обосновано. И след това всъщност това, към което се стреми – възможно най-скоро – е да се стигне до голяма война. Война на Гог и Магог. Как се разпалва огънят? С клане като това в Пещерата на патриарсите [1994 г.]? Барух Голдщайн е ученик на този равин. Бен Гвир е окачил снимката на Голдщайн [в дома си]“.

„Това е, което влиза в процеса на вземане на решения в израелското правителство“.

Равин Дов Лиор е описан от Нетаняху като „елитна единица, която ръководи Израел„, заради влиянието и контрола му върху силите на заселниците. Иргунът от 1948 г., който се опира в голяма степен на мизрахимите, се възражда?

Не е ли време западните управляващи структури да вдигнат очи от сънливостта си и да прочетат руните, които се проявяват навсякъде около тях? Някои сериозни играчи не мислят като вас, западняците; те се стремят към Гог и Магог (пророчеството, че „синовете на Израел“ ще победят в битката при Армагедон). Това е, което рискувате.

------------------------------------------------------------------------------------------

[1] „Иргун Цевай Леуми“ (на иврит:ארגון צבאי לאומי; Национална военна организация) е терористична организация на еврейски заселници-ционисти в Палестина. Отговорна за множество атентати и убийства. Създател на организацията е Владимир Жаботински. Основните противници на „Иргун“ са британската власт в Палестина и местното арабско население. Организацията носи отговорност за няколко терористични акта, най-значимият от които е атентатът от 22 юли 1946 г. в хотел „Цар Давид“ в Йерусалим.

Организацията е разпусната през 1948 г. като нейните членове и оръжието и се вливат в Цахал (Израелските отбранителни сили).

……………

Алистър Крук е бивш британски дипломат, основател и директор на базирания в Бейрут Conflicts Forum.

Източник - Strategic Culture Foundation

https://24may.bg/2024/08/15/%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%81%d1%82%d1%8a%d1%80-%d0%ba%d1%80%d1%83%d0%ba-%d1%83%d0%bc%d0%b8%d1%88%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%bf%d0%be%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b7%d0%b0/