И досега източноевропейски държави имаха отговорни ресори в ЕК. Що се отнася до България, се говори за политически цайтнот по отношение на българската кандидатура. Проблемът е, че това е далеч от една осмислена държавна политика. Изборът на български комисар винаги е бил свързан със запълването на квоти и поддържане на баланси.

Това коментира в интервю пред БНР дипломатът и бивш външен министър на България Любомир Кючуков, сега директор на Института по икономика и външна политика.

"Именно, защото става въпрос за политика и държавни интерес следва да бъде процес, а не конюнктурен акт. Възможността да бъде даден ресор означава да се направи предварителен подбор и работа между другите държави членки за подкрепа. Сега гледаме прехвърляне на отговорността върху едно несъставено правителство", каза дипломатът.

Той обясни, че преди да се говори за съдържателна външна политика на ЕС, задължително трябва да се направи уточнение, необходимо да се избегнат грешни тълкувания.

"Външната политика на ЕС е обща, но не е общностна. Външната политика е прерогатив на националните политики на държавите. Провежда се обща външна политика на ЕС, но при съгласие държавите членки. Задължителното им съгласие означава, че всяка една от тях може самостоятелно да блокира отделни решения – има право на вето", допълни Кючуков.

Той посочи, че "през последните години рязко се засилил натиска, най-вече от водещите страни членки за премахване на ветото и въвеждане на квалифицирано мнозинство".

"Има изключения в Лисабонския договор – за външна политика и фискална, защото е трудно да си представим уеднаквяването на данъците. В България е 10% плоския данък, а в скандинавските страни около 50%", посочи Любомир Кючуков.

Той обясни, че „натискът се засили след войната в Украйна заради позициите на Унгария, която получи отстъпки по други въпроси“.

"Войната в Газа стопира тези усилия, защото страните в ЕС и НАТО са дълбоко разделени и общата позиция се оказа невъзможна. Единствената формулировка по темата се свежда до „беше обсъждан въпросът“, а на срещата на върха на НАТО във Вашингтон, Алиансът не намери възможно дори да спомене войната в Близкия Изток. Ако съществуваше това правило, би поставило сериозен въпрос пред ЕС, например за признаването на държавата Палестина. До момента 16 страни от ЕС не са я признали.

Той коментира, че това е показателно колко е сложно формирането на общи позиции в ЕС.

"България беше срещу квалифицираното мнозинство, защото от наша страна е за запазване на единодушие само за разширяването на ЕС. Разширяването се очертава като важен проблем и това беше в речта на Урсула фон дер Лайен. Но след евроизборите имаме доста сериозно променени баланси. Първо в ЕП и второ, което е по-важно в Съвета на ЕС, където се взимат решенията, защото това което наричаме дясна вълна на национално ниво се оказа по-силно отколкото на общоевропейско", коментира дипломатът.

Мнението му за САЩ е, че американското президентство присъства в политиката на ЕС, а не обратно. Според него отвъд океана имат вътрешни кризи – разделение на американското общество. Но американската външна политика е национална.

"Целта на външната политика на САЩ винаги ще е глобалното лидерство. Тръмп и Байдън могат да сменят инструментариума, но целта остава същата", убеден е Любомир Кючуков.