Думата, която неволно идва на ум пред това грандиозно фиаско, е упадък. Какво остава от Франция във Франция и от Европа в Европа? Какво се случи със Стария континент? Това пита френският философ и член на Френската академия Ален Финкелкрот, потресен от "грандиозното фиаско", каквото според него е била церемонията по откриването на Олимпийските игри в Париж.

- Чрез церемонията по откриването на олимпиадата “възвърнахме гордостта на тази страна, не за нейната идентичност, а за политическия ѝ проект: да вървим напред с движещата се История”, заяви Патрик Бушерон, архитект на церемонията, по “Франс Ентер”. Споделяте ли неговия ентусиазъм? Смятате ли, че тя имаше идеологическо измерение?

- Много съм впечатлен от церемонията по откриването. Наистина ми се струваше невъзможно да се направи нещо по-лошо, т.е. едновременно по-непристойно и по-конформистко от Евровизия. Лъгал съм се: невъзможното не е постфренско. “Грандиозна церемония, която разби всички кодове”, гласеше заглавието на “Либерасион”. Нека си го кажем направо: това беше гротесков спектакъл, който, от драг кралиците до “Imagine” и от прославата на женското общество до обезглавяването на Мария-Антоанета (една от най-славните страници в нашата история), благочестиво разгръщаше всички стереотипи на епохата. За едно нещо Патрик Бушерон има право: френският гений блестеше със своето отсъствие. Не говоря за величие. Не ме интересува величието! Не, между ужасната хореография на Лейди Гага и мъчителният ексхибиционизъм на Филип Катрин, къде бяха вкусът, изяществото, лекотата, изтънчеността, елегантността, самата красота?

Красотата вече не съществува. Сега е времето на борба срещу всяка форма на дискриминация. Дори имахме право на тройка. Хомофоб е онзи, който мисли нещо лошо за това! и защо модното ревю трябваше да е толкова агресивно грозно? Тома Жоли и Патрик Бушерон се хвалят с трансгресивната си дързост, докато те са ревностни слуги на доктрината. Нацията, решително обърната към бъдещето, поверява на историци задачата да пропилеят нейното наследство. “Колеж дьо Франс” дълго време беше знатно място на свободната мисъл, а се превърна в бастион на идеологията.

- Певицата Ая Накамура, която излиза от Френската академия, придружена от републиканската гвардия… какво мислите вие като академик за това?

- По дяволите формите, тържествеността, непреклонността! Републиканската гвардия безсрамно се присъедини към “Туземците на Републиката”. Самите библиотеки бяха подновени. Вече не изследваме нежността с “Беренис” или “Една любов на Суан”, а с “Обикновена страст”. Ани Ерно замени Пруст, а Хурия Бутелджа - Емил Зола. Думата, която неволно идва на ум пред това грандиозно фиаско, е упадък. Какво остава от Франция във Франция и от Европа в Европа? Какво се случи със Стария континент?

Разнообразието на света е радостно погълнато от голямото планетарно смесване. И вече не спортисти от всички страни дефилираха пред очите на възхитената публика, а малки речни корабчета с превъзбудени моряци. Потопът, който тогава се стовари върху Града на светлината, не може да е друго, освен божествено наказание. Поне за нещо нещастието е полезно: след тази апокалиптична вечер станах вярващ.

- Критикувайки тази церемония, не рискувате ли да ви сметнат за изостанал и консервативен “фашо̀”?

- Да нададеш неблагозвучен глас в този голям екзалтиран концерт означава да поемеш риска да те възприемат като стар мърморко за идентичността. Като син на имигранти не мога да се примиря със загрозяването и унижаването на това, което ми е толкова скъпо на сърцето.

Автор: Йожени Бастие

Източник: "Фигаро"

Превод от френски: Галя Дачкова