КС РЕШАВА ПОД НАТИСК - АКО ХВЪРЛИ В КОША ПРОМЕНИТЕ В КОНСТИТУЦИЯТА, РАДЕВ ОТНОВО ЩЕ РЕДИ КАБИНЕТ
Ако КС излезе с решение до края на юли или в първата седмица на август, то следващият служебен кабинет е възможно да бъде реден от президента, категорични са юристи.
Конституционният съд решава под натиск - ако хвърли в коша промените в Конституцията, президентът Радев отново ще реди кабинет.
Ако КС обяви промените в основния закон за нищожни или противоконституционни, президентът отново ще получи контрол върху изпълнителната власт, като посочи служебен премиер и си назначи съответните министри.
Ако КС излезе с решение до края на юли или в първата седмица на август, то следващият служебен кабинет е възможно да бъде реден от президента.
Конституционните промени са пред провал, коментираха пред “Труд news” юристи. Те разкриха, че служебното правителство е разделило гласовете в Конституционния съд (КС) при предварителното обсъждане на 6/6.
Решено било двете групи да обсъдят мотивите си и тепърва да се оформи окончателна позиция. Очакванията са до края на седмицата да има решение.
Ако се съди по темпото, с което върви процедурата по връчването на мандатите за правителство, както и посоченият от президента ориентировъчен срок за следващите избори, решението на КС може да се появи тъкмо навреме за съставянето на ново служебно правителство.
“Ако това не се случи в следващите дни, ще е по-добре решението да излезе през месец септември или октомври”, коментира пред “Труд news” преподавателят по конституционно право в СУ проф. Пламен Киров.
Конституционният съд обсъжда два въпроса.
Първият е дали гласуването на съответните законодателни текстове миналата година е станало при спазване на парламентарната процедура.
Вторият въпрос е далеч по-значим, но и по-труден за постигане на консенсус - дали обикновеното Народно събрание е превишило правомощията си, променяйки драстично баланса на властите.
Именно решението по втория въпрос може да се използва от някои конституционни съдии да прикрият своята субективна позиция към реформата.
В началото на януари президентът Румен Радев атакува пред КС конституционната промяна. Радев твърди, че реформата представлява "брутално" посегателство върху президентските правомощия и че такава промяна може да бъде гласувана само от Велико народно събрание.
Конституционните промени доведоха до това служебният премиер да се избира от ограничен предварително зададен списък от хора на определени държавни длъжности, а не по личната преценка на президента.
Освен това парламентът продължава да работи и след назначаването на служебен кабинет, за да има контрол върху изпълнителната власт.
Според доц. Наталия Киселова един от начините да се разреши проблемът с разделянето на гласовете в КС е Десислава Атанасова да си направи отвод. “Би било добре да не участва в окончателното гласуване.
Причините са две и първата е, че е била вносител на законопроекта за промени в Конституцията и като съвносител е участвала и в последвалите промени. Втората причина е, че не може едно и също лице да бъде в две качества - като вносител и като лице, упражняващо контрол за конституционност”, коментира доц. Киселова.
Магистрати бяха категорични, че след като досега Атанасова не си е направила отвод, това означава, че няма и да го направи. Според тях по-вероятно било един от лагера, подкрепящ промените в частта за служебното правителство, да “прескочи” при противниците. Така гласовете ще са 7/5. А най-лесният мотив за трансформация на мнението било, че промените допускат двойно гражданство за депутати и министри.
Пред “Труд news” юристи коментираха, че вече има натиск върху членове на КС, чиито мандати изтичат през ноември, да не променят мнението си. Според тях се отправяли примамливи оферти за бъдещи постове, ако гласуват за оцеляване на промените в основния закон, които отнеха от президента пълния контрол върху служебния кабинет.
Ако КС излезе с решение до края на юли или в първата седмица на август, то следващият служебен кабинет е възможно да бъде реден от президента, категорични са юристи.
Ако КС обяви промените в основния закон за нищожни или противоконституционни, президентът отново ще получи контрол върху изпълнителната власт, като посочи служебен премиер и си назначи съответните министри.