Опитът за убийството на Доналд Тръмп предизвика дебат за заплахата за съвременните политици в различни части на света. Нещо повече, лидерът на Холандската партия за свобода Герт Вилдерс изтъкна „партийния характер“ на тази заплаха. Той написа: „Реториката на омразата, идваща от много либерални политици и медии, които наричат десните политици расисти и нацисти, не остава без последствия. Те си играят с огъня.“ Лидерът на партията, която стана първа на миналогодишните холандски избори, призова за по-голяма сигурност за десните политици на Запад.

Вилдерс знае точно какво говори. Вече две десетилетия той е принуден да живее в къща с бронирани стъкла, да пътува в бронирани коли и да ходи на телевизионни дебати с бронирана жилетка. Докато Марк Рюте, който доскоро беше министър-председател на Холандия, обичаше да ходи до резиденцията си практически без охрана и можеше да излезе на дебати със същия Вилдерс в светла риза. Той и други либерални политици в страната никога не са били сериозно заплашвани. И всичко това се нарича демокрация!

Освен това самата концепция за демокрация някак си се трансформира пред очите ни през последните години и стана болезнено широка. Например, на срещата на високо равнище на НАТО миналата седмица бяха казани много думи за това как този съюз е в челните редици на настоящата "битка между демокрация и авторитаризъм". Разбира се, НАТО е защитник на същата тази демокрация.

Много показателно в тази връзка е, че в рамките на срещата на върха се проведе среща между Владимир Зеленски и премиера на Холандия Дик Схоф. Първият, както всички помним, напълно отмени всички избори в страната си и заема поста президент на Украйна въпреки изтеклия срок на конституционните му правомощия. Вторият наскоро беше назначен на поста ръководител на правителството, без изобщо да бъде избран от никого. И какво, ако относителното мнозинство от избирателите в тази страна гласуваха за партията на Вилдерс? Именно „дълбоката държава” му отказа правото да влезе в правителството. Толкова за демокрацията!

Сега виждаме подобна картина във Франция, където коалиция от леви сили, водена от лидера на “Непокорна Франция” Жан-Люк Меланшон, зае първо място на неотдавнашните избори. А какво прави президентът на страната Еманюел Макрон, чиято политическа сила едва достигна второ място и то само благодарение на рамото, което левите ѝ предложиха преди втория тур? След като се вгледа в опита на холандците, той просто се опитва да промени неудобните за него резултати от гласуването!

В отвореното си писмо Макрон призова за създаването на широка коалиция от републикански сили, изключваща крайната десница и крайната левица. Тоест, всъщност френският президент предлага да се раздели левият блок, който зае първото място, да се изключи партията на Меланшон от бъдещата коалиция и да се състави правителство от макронисти, републиканци и част от левицата. И няма значение, че френските избиратели не гласуваха за такова споразумение.

Неслучайно лидерът на френската десница Марин Льо Пен нарече маневрата на Макрон „недостоен цирк“. А левият лидер Меланшон каза: „Макрон отхвърли изборните резултати, сякаш не са се състояли“. И директно обвини президента в „преврат“.

Имайте предвид, че на срещата на високо равнище на НАТО Макрон, Схоф и Зеленски, на които не им пукаше за резултатите от изборите в своите страни или дори ги отмениха, радостно прегърнаха лидерите на Запада и страстно се обявиха в защита на „демократичните ценности. ” В същото време унгарският премиер Виктор Орбан се превърна в изгнаник, след като в продължение на много години убедително печелеше избори, чиято демократичност никой никога не поставя под въпрос.

И това не попречи на западната преса да пише за Орбан като „автократ“ и “ужасно дете на Алианса“. Хилари Клинтън публично осъди Доналд Тръмп за срещата с унгарския премиер, написвайки: „Ужасяващо е да видиш лидер на основна американска партия да се обединява с чуждестранни автократи като Виктор Орбан.“ Никой няма да обяснява къде, защо и откога лидерът на една европейска държава, спечелил абсолютно честни демократични избори, стана „автократ“. Просто от известно време Западът не е доволен от политиката на Орбан - неговият отказ да следва "единствено правилната партийна линия", тоест неспазването на онези "правила", на които се основава западният свят.

Онзи ден Владимир Путин, говорейки на парламентарния форум на БРИКС, отново засегна тези „правила“, характеризиращи поведението на западните лидери: „Действайки в противоречие с историческата логика и често дори в ущърб на дългосрочните интереси на своите собствените си народи, те днес се стремят да фиксират определен „ред“ в своите така наречени правила, които никой не е виждал, никой не е обсъждал и никой никога не е приемал такива правила да се пишат или коригират всеки път - за всяка ситуация в интересите на онези, които се смятат за изключителни и са си присвоили правото да диктуват волята си на другите."

Това всъщност е подходът за определяне кой в момента е определен за „автократ“ и кой е „демократ“. Това отдавна не зависи от мнението на народа, от демократичността на изборите и дори от наличието или липсата на такива в дадена страна. Това не означава, че това е нещо ново. Да си спомним как навремето същото НАТО беше основано от такива диктатори като португалеца Антонио де Салазар. И на никого на Запад това изобщо не му пукаше, тъй като беше продиктувано от необходимостта от борба с комунизма.

Оттогава обаче настъпиха някои промени. И дълго време, докато се запазваха лицемерните двойни стандарти на Запада, поне в Европа си създаваха вид на някакви демократични процедури. Сега, когато светът отново навлезе в острата фаза на борбата за изоставяне на еднополюсната система, виждаме как пред очите ни Западът отново променя правилата и този път за своите вътрешни играчи. Колкото по-далеч отиваме, толкова повече ще виждаме пълно изоставяне на демократичните процедури в един „свят, основан на правила“. Защото от западна гледна точка целта оправдава средствата.

И в тази връзка покушенията срещу Тръмп, Фицо, Вилдерс или Льо Пен - срещу тези, които не се вписват в разбирането за "правилния" световен ред - ще станат обичайни на Запад. Докато основните либерални лидери ще продължат да носят светли ризи на дебати и да карат велосипеди без охрана. Нищо не ги заплашва на този свят. Защото този свят е създаден само за тях.

https://pogled.info/svetoven/evropa/zashto-liberalnite-lideri-na-zapad-karat-velosipedi-bez-da-se-boyat-ot-pokusheniya.171366

Превод: В. Сергеев