Директивата за адекватни минимални заплати в Европейския съюз трябва да бъде транспонирана в българското законодателство, независимо от срока (15 ноември-бел.ред.), независимо от възможните санкции и от това, че България може да се „шмугне“ някак си.

Това коментира пред БНР-Радио София президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов.

Той отбеляза, че у нас сме направили първа крачка с вписването в Кодекса на труда, че минималната работна заплата (МРЗ) е в размер на 50% от средната за страната от предходната година. Но и тази крачка търпи много критики и забележки.

"По МРЗ никога у нас не е имало устойчива политика. Когато се е правело нещо, то е било на парче, в зависимост от временни политически настроения – допълни Манолов. – Държавата ни се хвалеше, че имаме висококвалифицирана работна ръка, ама едва ли не готова да работи за жълти стотинки. В сегашната политическа ситуация не вярвам МРЗ да е сред приоритетите на управляващите."

Според синдикалният президент, не е редно да се предлага и изчислява МРЗ според региона на страната, „защото е важното какво произвеждаш, а не къде. Хората от районите с определена по-малка МРЗ ще избягат“.

По останалите елементи на Директивата нищо не е направено.

Изостанали сме и по отношение на колективното трудово договаряне (КТД). То трябва да покрие 80% от компаниите, които отговарят на условията. Но КТД е пряко свързано със свободата на сдружаване, трябва в съответната фирма да функционира синдикална организация. У нас това се прави на различни нива – общинско, отраслово, ведомствено и т.н.

"Нямам притеснения от дигитализацията като заплаха за работните места, допълни Манолов. И все пак, в бъдеще най-ценен ще стане този труд, който не подлежи на дигитализация."