Патриарх Даниил се поклони на мощите на св. Йоан Рилски на празника в Рилския манастир в понеделник за честването на 555 години от връщането на чудотворните му мощи от Търново.

„Днешният празник има едно много силно послание към нас - кой е знаел за Рила планина преди да отиде там св. Иван Рилски, кой е мислел, че тази пустош, дива горска пустиня, може да процъфти и да даде такова светило за цялата вселена, и повече от 1000 години да се слави там Божието име и православни християни отвсякъде, но преди всичко от нашата българска земя, се събираме там. Действително там са съединени небето и земята, защото в това многоотрудено тяло на св. Иван Рилски, което простираше ръце към небето и измолваше Божията благодат, и още приживе под дара на чудотворство, който Господ му беше дал, идваха и се стичаха хора отвсякъде. Сега в неговите нетленни мощи почива Божията благодат и там са съединени действително небето и земята. И как Господ прослави свети Иван Рилски - не е по силите на човека, особено, след като си замине от този свят, да извърши всичко това, което св. Иван Рилски върши през тези повече от 1000 години", каза в проповедта си новият български патриарх Даниил на неговата първа патриаршеска литургия в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".

„Св. Иван Рилски се яви на своите ученици, заповяда им да вземат тялото му, да го занесат в София, от София в Унгария го носеха на ръце, след това във Велико Търново го носеха на ръце и когато България я сполетя тази беда, поради раздорите, неверието и караниците ни, и на царското семейство, и на народа след това, Бог допусна да се случи тази беда. Пак св. Иван Рилски ни събра, защото, братя и сестри, първата общобългарска институция, която се възстанови след падането на България под турско робство, това е Рилският манастир. Само 73 години, след като България беше опустошена, свети Иван Рилски събра най-напред да се възстанови манастира. Отидоха хора, съградиха отново манастира и през 1469 г. - 73 години след падането на Видинското царство, свети Иван Рилски се върна в своята обител", с тези думи се обърна към вярващите, дошли на неговата първа патриаршеска литургия, Негово Светейшество.

Патриархът каза още: „Ние считаме начало на Възраждането, на пробуждането, на съзнанието на народа, написването на „История славянобългарска", но да не забравяме, че там, в светата Рилска обител, беше онова дихание на молитвата, на общуването с Бога, което възкресява човешката душа и човешкото сърце, за да даде сили да се свърши и общата работа за пробуждането на народа и за освобождението на отечеството ни. Виждаме колко силно е това послание за всички нас - да не търсим земната слава, братя и сестри, която е преходна, която днес я има, а утре я няма. Да се доверим на славата, която Господ дава и никой друг не може да даде тази слава. И тя се дава за нашето покаяние, за нашето чистосърдечие, за нашата вярност към Бога, за нашето братолюбие, за нашето желание да следваме Христа, както той се смири, стана човек, уми краката на учениците си, прие поругание, рани, бичуване, смърт. Той, който е цар на царете, Господ на господарите, творец на небето и на земята, на всичко - видимо и невидимо. Затова нека не считаме за унижение, когато най-напред признаваме грешките си, каем се заради тази слава, която Господ дойде да ни донесе, да ни обогати с божеството си".

Патриарх Даниил пожела под покрова и по молитвите на св. Иван Рилски Господ да ни събира да бъдем едно, да мислим за това, което е горе на небето, а не за това, което е долу на земята. Ние сме временни човеци - днес ни има, а утре ни няма, а Господ пребъдва вечно, добави Негово Светейшество.

Той завърши с думите: „Наша цел и наша първостепенна задача е да пазим това единство на църквата, както Господ ни е заповядал това, и да се стараем да се въдворява Христовият мир в сърцата ни, и да вървим по пътя на спасението. Тогава да познаят всички човеци, че сме Христови ученици, тогава да повярват, че има по-важни неща от материалните придобивки и материалните ценности, които са обсебили съзнанието на съвременния човек, и не му дават да погледне към небето. Това, което най-много ни липсва днес е любовта, братя и сестри. Всеки търси своето, никой не търси Иисус Христовото. Всеки търси да устрои собствения си дом, тук на земята, а не се труди да устрои душевния си дом, да го приготви за вечното живелище на небесата. По молитвите на св. Иван Рилски Господ насочва нашите пътища, нашите стъпки, умове и желания, сърдечни намерения към нашето призвание и да процъфтява любовта и братолюбието, единството между нас и да се слави Божието име - во веки веков".

„Знаменателен е днешният ден, в който се празнува възвръщането на мощите на св. Йоан Рилски в Рилската света обител през 1469 г. Рилският манастир е първият български общонароден институт, който се възражда след падането на България под турско робство и мястото на св. Йоан Рилски сред нашите предци е изключително. Това ясно е показано и в неговия живот, и в цялата история на светеца, след като си е заминал от този свят. Знаменателно е как всичко и през такива превратности, които са преминали през държавата ни и които е изтърпяла Рилската света обител, тя винаги е възстановявана и много ясно се вижда подкрепата на светеца и неговото закрилничество. И действително св. Йоан Рилски е един общобългарски покровител, който от една страна се застъпва пред Божия престол за всички нас, а от друга страна ни показва какъв е пътят на всички нас”, каза патриарх Даниил в понеделник сутрин преди литургията.

https://glasove.com/