Депрофесионализацията е шокираща. В България това си личи особено силно. Липсата на професионални кадри се усеща във всички институции.

Около телевизионния дебат Тръмп-Байдън се вдигна ненужно голям шум. Днес светът се е променил чувствително. Той отдавна не е американоцентричен. Още по-малко е европоцентричен. Най-динамично се развиват държавите в Азия.

Колективният Запад бавно е обзет от необратим фадинг, тоест затихване.

Достатъчно е човек да се разходи в Западна Европа, за да установи, че пред погледа му стои бледо подобие на „райската градина“, за която говореше Жозеп Борел, бивш дипломат №1 на ЕС. Столицата на Евросъюза Брюксел все повече наподобява на шведския град Малмьо, който е трудно в момента да се отличи от град Тунис.

В отчайващо състояние се намират като цяло и европейските елити. Естествено, с малки изключения. Но тенденцията е негативна.

Депрофесионализацията е шокираща.

В България това си личи особено силно. Липсата на професионални кадри се усеща във всички институции. Животът доказа, че фалшивите харвардски и оксфордски етикети, и западното образование не могат да заменят професионалните умения, които липсват на водещи български управленци.

През последните години се нагледахме на фалшиви герои. Най-свежият пример е новия кмет на София! Васил Терзиев като CV имаше лъскав имидж. С машинното електорално „ала-бала“ седна на кметския стол. Е, и?

Тези дни той сподели, че има усещане за нови кметски избори. Не е свикнало момчето да работи, а и няма необходимите умения. Иска му се да избяга от тежките отговорности на столичен градоначалник. Достатъчно е да се разходите с кола по софийските улици и ще ви се доплаче. Дупка до дупка. Столицата е придобила вид на Бойчиновци, Монтанско.

Но и на най-високо държавно ниво пейзажът е аналогичен. Политическият кабинет на сегашния президент не може да се сравни с този на президента Първанов. Разликата е от небето до земята. Миналата година присъствах в президентството на награждаването на аржентинския посланик в София Н. Пр. Алфредо Атанасов с орден „Стара планина“ от Румен Радев.

Срещу поканените от аржентинеца гости се строиха в редица хората на президента. Като ги гледах, съжалих за пореден път нашата татковина. Президентът, Гълъб Донев и началникът на президентския протокол бяха безупречно облечени. Но... останалите приличаха на продавачи от тезгяхите на битака в Малашевци.

Мъжете даже не се сетиха да си закопчеят саката и да застанат мирно, докато свиреше българският национален химн. Срещу мен стоеше младеж без вратовръзка и облечен като за планински пикник в Бистрица. Въпросният преди близо половин година беше облечен по същия начин на приема в резиденцията на индийския посланик в София. Същите измачкани, износени и напълно неподходящи панталони. Същото сако, извадено като от възглавница. Никога не си е лъскал и обувките. Но явно, че шефовете му не му правят забележки...

Водевилният президентски телевизионен дебат в САЩ между двамата възрастни мъже ще даде легендиран повод поне единият да бъде подменен на финалната права. Джо Байдън е абсолютен аналог на късния Брежнев и Черненко. В тази редица спокойно може да се строи и престарелият и болен Андропов.

Управленческата деградация на САЩ ускори упадъка на глобалния хегемон. Този процес безмилостно като съдбата доведе американските васали до същата управленческа немощ. Защото господарите подбират своето огледално отражение във васалните териториии.

България в това отношение е дидактичен пример. От глобалните и регионални фактори единствено по-различни са британците. Те все още подбират в държави, в които имат специален интерес, сравнително по-интелигентни агенти за влияние.

Европейските избори показаха, че меката сила на англосаксонския свят е деградирала значително не само в Западна, но и в Източна Европа. Европейският обслужващ и сервилен елит показа, че не отговаря на новите изисквания, породени от затихващата мощ на глобалния хегемон.

Англосаксонското ядро е много по-пъргаво от своите геополитически конкуренти. В това отношение руснаци и китайци има какво да се учат от своите бивши „партньори“.

Защото те продължават по инерция да се въртят в един и същи кадрови кръг с изминал срок на годност.

Руската и китайската мека сила в България приличат на поведението и походката на Джо Байдън. Пристъпват като лунатици в неизвестна посока и се „здрависват“ подобно на Сънливия Джо с въздуха. Това е неизбежно. Тъй като само с наследството от времената на СССР през XXI век няма как да имаш впечатляващи успехи.

След Евроизборите се усети, че повява нов вятър в метрополията, който най-вероятно ще се превърне в кадрова буря по периферията на Pax Americana. Инсталираните компрадорски управленски елити в подмандатните територии вече не вършат работа поради своята професионална деградация и ненаситен и придобил отвратителни размери консумеризъм.

По-ясно казано, клептокрацията овладя кадрово напълно държавните институции. Допълнително джендъризмът разпространи своята неприлична миризма по властовите върхове. В крайна сметка дебилизацията категорично победи сред създадените in vitro псевдоелити.

Затова става съвсем очевидно, че предстои кадрова „буря“ в Европа. Във Великобритания Риши Сунак приключи своята политическа кариера. Предстоят парламентарни избори.

Във Франция галският титан на мисълта, Макрон, изведен в орбита от Ротшилд и с бретонска проекция, се провали. И хвърли пешкира на ринга. Марин льо Пен чака своя звезден час. Тя се преформатира тотално, застана на антируски позиции и влезе в конфликт в Алтернатива за Германия.

В G-7 като изключим Джорджия Мелони, премиер на Италия, всички „звезди“ до един са куци патета. Европа тръгна надясно, а англичаните подобно на своя ляв волан тръгнаха наляво. На острова изгрява отново звездата на лейбъристите.

След като демократите в САЩ се изложиха пред целия свят с деменцията на Джо Байдън, получиха основателен аргумент да се разделят с трогателно немощния възрастен човек, който има право да лети на всеки самолет от американските ВВС с позивна Air Force One. Глобалистката Deepstate се активизира и се очакват кадрови турбуленции в подмандатните територии на Pax Americana.

Отделно Путин и Си Дзинпин също пуснаха кадровата пароструйка в Русия и Китай. И двамата започнаха със своите военни министерства. Си Дзинпин е решителен и не губи време. Владимир Путин също се захвана с Министерството на отбраната на РФ, но е по-инертен и това носи негативи за Русия и лично за него.

Кадровите турбуленции няма да отминат и България. Младоевропейците на Балканите ще бъдат ударени сериозно заради професионалната им непригодност да служат ефикасно на евроатлантическата геостратегия в региона. Като цяло те се провалиха с гръм и трясък.

Пронизителните писъци и крясъци за лоялност към НАТО и ЕС вече трудно могат да компенсират менталната нефелност на псевдоелитите. Справка: Кирил Петков и неговото обкръжение. Пищен бразилски карнавал на неадекватни и крадливи некадърници!

Изпитана технология на англосаксонците за елиминиране на неудобни и провалили се управленци е инструментът наречен „борба с корупцията“. В периода 2013-2018 г. изгря звездата на никому неизвестната прокурорка Лаура от Румъния. В цитирания период тя зачисти ръководството на румънската Социалдемократическа партия (СДП). Оглавявайки Националното антикорупционно управление. Лаура Кьовеши изхвърли заради корупция множество румънски политици с неправилна геополитическа ориентация. Най-вече сред СДП, която е наследник на румънската комунистическа партия.

Лаура Кьовеши проведе румънски вариант на италианската операция „Чисти ръце“. Румънката стана национален и европейски герой, наследник на прокурора Антонио ди Пиетро в Италия от 90-те. За добре свършена работа Кьовеши бе наградена с позицията главен прокурор на ЕС.

И целия шум затихна. Тя напълно се загуби сред добре платената евробюрокрация. На 22 юни Лаура се появи на мача Белгия-Италия от Европейското първенство по футбол. Евентуалното връщане на прокурорката в Румъния отговаря на интересите на глобалистите и евробюрократите. Тя е специалист по румънските политици с неправилна геополитическа ориентация. Вътрешнополитическата обстановка в северната ни съседка предвещава кадрови промени. На корупционната мушка са взети на прицел премиерът Марчел Чолаку, кметът на Букурещ Никушор Дан, че даже и президентът Клаус Йоханис.

С нарастването на геополитическото противопоставяне в света и у нас също се забелязват някои косвени признаци, че в България предстои да бъде използвана същата технология, „борба с корупцията“, която дава повод при настъпилите нови обстоятелства да бъдат елиминирани неудобни и малоумни политици.

Не е случаен ходът на американския посланик в София. Той даде едно мощно щатско рамо на временния главен прокурор Борислав Сарафов. След като нашият главен направи една „дълга командировка“ в САЩ. Така че в обозримо бъдеще Боби Сарафов се очаква вероятно да влезе в ролята на Лаура Кьовеши.

От друга страна, кадровите чистки в ДПС стават обясними и на фона на това, че върви тотално евроатлантическо хомогенизиране на управленския компрадорски псевдоелит.

Христо Иванов си подаде оставката. Атанас Атанасов е на течение. Истиват му краката. Но както се казва, най-лошото тепърва предстои за нашите тотално провалили се евроатлантически кадри във висшата администрация.

Не изключвайте телевизора! Ще бъде интересно.