В Евросъюза, в страните от НАТО вече открито се обсъжда въпросът за пряка война на алианса с Русия. В Германия военният министър говори за ускорена подготовка с хоризонт 2029 г. Наблюдава се поредица от преки и косвени действия в тази посока. Най-яркият знак е ескалацията на разностранна натовска активност в самата Украйна и в съседните ѝ страни.

„Имам много, много голям страх, че войната в Украйна ще бъде най-голямата катастрофа на XXI век, казва бившият главнокомандващ на НАТО Харалд Куят. И сочи факта, че разрешението за използване на западни оръжия на руска територия е взето против волята на украинското население. Военните люде едва след пенсионирането си понечват да кажат някоя явна истина.

В сряда президентът Владимир Путин намекна, че Русия може да доставя оръжие на трети страни, които биха могли да нанасят удари по цели на Запад. Това по повод намеренията да се разреши на Украйна да нанася удари със западни ракети в дълбочина по руска територия.

Сред най-гръмогласните поддръжници за даването на такова разрешение и пръв сред мераклиите за пореден западен поход срещу Русия е френският президент Макрон, френски войски иска да праща. Според френския философ Мишел Онфре той го играе краля Слънце Луи XIV, поставяйки се над народа. Според други Макрон си е харесал повече ролята на Наполеон.

Стари мераци са тези в европейските столици, особено в Париж, от които с велико удоволствие неведнъж се възползва Лондон. Историческите драми далеч не винаги се повтарят само като фарсове, нерядко биват и като трагедии.

През 1931 г. по повод обсадата на Варшава от руски войски във Френската палата на общините видни политици като маркиз дьо Лафайет, барон Ламарк, Моген и др. призовават за въоръжена намеса в руско-полските военни действия. Тогава - преди 193 г. ! – геният Пушкин пише „Към клеветниците на Русия“:

„Защо с проклятие заплашвате Русия? Какво ви разлюти? Че Литва се гневи?

Млъкнете: туй е спор между славяни-братя, домашен, дълъг спор, претеглен от съдбата,

и ред не е дошъл да го решите вий. Отдавна в дялба помежду си ние враждуваме без страх...

Затуй ли, че на смърт сразихме възседналия царствата кумир

и на Европа с кръв платихме и свобода, и чест, и мир?… “

Днес русичите враждуват със славяни-братя-украинци. И пак на запад в Европата напират с войски и топове да им решават спора. Възседналият царствата кумир е Наполен Бонапарт, за него намеква поетът. Който с огромна над 600-хилядна армия от почти цяла Европа през 1812 г. нахлува в Русия, влиза в Москва и я подпалва, но с едва 30 хиляди изпосталяли войници се връща в Париж.

През март 1814 г. руски войски начело с император Александър Първи тържествено влизат в Париж. Не го палят, не го грабят, само построяват голям мост. 40 г. по-късно френски войски бодро съпровождат британските по време на Кримската война.

След ВСВ лично Сталин настоява Франция да бъде включена в състава на страните-победители САЩ и Великобритания не са я виждали там поради крайно незначителното й участие в реални бойни действия срещу Германия. Напротив, доста активно французи са съучаствали на вермахта.

Париж пак е в първата редица на недоброжелателите на Русия, както и преди по време на Студената война. Дори мнозинството сред различните руски елити не разбират тази според тях черна неблагодарност. Не само на французите, на почти всички в Европа. А геният Пушкин го е обяснил преди почти два века:

„... Млъкнете вие, неразбрали опръсканите с кръв скрижали;

за вас семейната вражда не е позор, не е беда;

за вас са нищо Прага, Кремъл; безсмислено ви блазни вас

метежа, в който храбро мреме — с омраза гледате към нас.“

Такава е истината за Запада, мразят западняците не само Прага и Москва, също Белград и София, Букурещ и Скопие, дори Варшава, Братислава и Будапеща. Това, което искат за Украйна и населението и е глупашки да изгорят във войната с Русия и руснаците.

Затова наливат оръжия и пари на Киев и неукраинеца Зеленски, зареждат ги и с много други ценности за поддържане на войната. И пак и пак на западните европейци им се връща тъпкано. Всяка война в Европа задължително гони европейците към Америка. САЩ яко печелят от този сблъсък на Русия с НАТО, Европа яко губи капитали, ценни кадри, позиции по света.

Превземайки засега успешно пазарите на Русия и Китай в Евросъюза, САЩ същевременно и го съсипват. Вече виждаме т.нар. демокрация в нейния отблъскващ цинизъм. Всяка война е популярна в течение на първите 3-4 седмици, а те отдавна минаха, появиха се масовите протести. Войната от мъжете цеди кръв, от жените изстисква сълзи.

Политиците лъжат пред медиите и често сами вярват на лъжите си, гледайки се на екраните или четейки вестниците. Станаха неизбежни икономическият срив и смяната на елитите. Войната плаши хората. Средностатистическият човек не желае да е свободен, просто иска да е в безопасност. Проблемът с т. нар. червени линии е в това, че не се знае, коя ще се окаже последната. Войната не е лека авантюра, а е тежка заразна болест.

И преди 200 години, и преди 100, и преди 40 Русия се срива драматично поради пристъпите на техните елити за цивилизационен завой, конкретно за европеизация. Приобщаването към чужда култура води до разкъсване на връзките между „бащи и деца“ и в резултат те вече не са части от едно цяло, а обособени в атомизиращо се общество културни единици.

Противопоставящи се – едната като изостанала, другата имаща се за прогресивна, още пробудена. Разчленяването на националното тяло е особено опасно последствие от европеизацията. Народите престават да уважават самите себе си.

С цел заблатяване на умовете на масите се насаждат лъжливите Ония ценности.

Русия и Китай са цивилизационно различни от западняците, затова ги мразят, страстно желаят да ги унищожат или поне основно преформатират. Русия рязко тръгна да се пре-цивилизова и мощната й империя СССР се сгромоляса в срам и позор. Китай отказа и го виждаме като икономическа и донякъде политическа свърхсила.

Най-доброто отмъщение е да бъдеш различен от този, който ти е причинил раните.

Опитите за европеизация водят до скокообразни хаотични промени, нарушават нормалния ход на историческото развитие. Крахът след временен икономически ступор става неизбежен. Още преди 200 години мъдри хора в Петербург са доказвали, че на Русия „е нужна друга формула“, „друго цивилизационно начало“. Понякога не са били чути и държавата е патила лошо.

Пак Пушкин в същото стихотворение:

„И тъй, пратете ни, витии, надменните си синове,

ще им намери гроб Русия сред братските им гробове...“

Депутатът Толстой и други политици в Москва направо говорят за неизбежно избиване на всички чужди бойци или инструктори, дошли в Украйна. Бившият и настоящият президенти Медведев и Путин прозрачно намекват за употреба при нужда на ядрено оръжие.

Войната прави победителя глупав, а победения злобен, пише Ницше.

И на другите народи, що ни мразят от запад, е нужна друга формула – културна, политическа, икономическа. Своя, нито руска, нито китайска. Иначе ... дори мъртвата риба може да плува по течението.

Автор: Д-р Илия Илиев

trud.bg