Сега, когато дните на траур по блаженопочившия патриарх Неофит завършиха, настъпи време да зададем някои въпроси на Синода на Българската православна църква. Въпроси трудни и неудобни!

И първият от тях е: защо в центъра на българската столица, в българска катедрала, българският патриарх беше опят на чужд език, – на гръцки? Нямаме ли си свои, български архиереи, които да извършат последния прощален обред за починалия духовен отец на българския народ? Нямаме ли си свой собствен богослужебен език?

Напомням, че за последен път в историята гръцкият език е звучал в българските църкви в черните дни на двойното турско и фанариотско робство. Е, в такъв случай какво се случва с нас днес? Връщат ли се отново фанариотските времена?

Защо нашият Синод, с превит гръб, угодничи пред един чужд църковен глава, – пред “истанбулския папа”, както го наричат? Какво означават изявленията на Варненския владика Йоан – в момента наместник-председател на Синода и, значи, официален негов говорител, – че Фенер за България е “църква-майка”, а Българската православна църква е негова послушна “дъщеря”? Трябва ли да подхранваме по този начин неопапистките амбиции на Фенер и неговите претенции за “майчинство” спрямо нас?

Не, Ваше високопреосвещенство! Злобна мащеха, а не майка е бил винаги Фенер за българския народ. Да отворим ли българската история? След гибелта на българската държава фанариотите използват османското завоевание и турското иго над християните, за да осъществят своята програма на църковен империализъм. Те се държат не като защитници на християнската рая, а като предани слуги и агенти на поробителя. Търновската патриаршия е унищожена от тях веднага след падането на българската столица, Охридската архиепископия – през XVIII в. Така и последните останки на “дъщерята” – независимата Българска църква – са погълнати от алчната паст на “майката”. До турските аги, бейове и паши, които държат в ръцете си живота и имуществото на раята, застават еничарите в раса – фанариотските владици и свещеници, които искат да ни отнемат паметта, историята и езика, молитвата и богослужението на роден език, изгарят в пещите оцелелите от Средновековието български книги и се опитват да ни наложат чуждо национално и църковно самосъзнание. По-късно, през епохата на българското Възраждане, Фенер прави всичко, за да потисне и да смаже стремежите на българския народ към национална пробуда и освобождение. На “великия и свят” фанариотски събор в Истанбул през 1872 г. новосъздадената българска Екзархия е отлъчена от православието, а българите – жигосани като схизматици и отстъпници. И след Освобождението сме усещали в течение на дълги десетилетия жестоката отмъстителност на “майчицата”, която повече от 70 години не ни пуска в семейството на православните народи, проклина ни от амвона и се старае да ни изолира от нашите православни братя и сестри.

Да, християнската любов би трябвало да застане в края на краищата над всички тези неща, но трябва ли – от друга страна – да забравяме собствената си история, да предаваме и да тъпчем достойнството си на самостоятелна църква и народ? Едва ли Господ изисква от нас това!

След като по този странен – и срамен – начин превихме гръб, бяхме принудени да слушаме и как ни се карат от амвона. В словото си скандалният истанбулски патриарх – човекът, който създаде разкол в православието и раздели православните по целия свят – си позволи да упрекне (!) покойния патриарх Неофит в това, че не е изпратил българска църковна делегация на събора в Крит през 2016 г. Що за наглост е това – да държиш такъв тон на умрелия пред очите на милионите му духовни синове и дъщери? Да погазваш всички рамки на приличието и морала? Този човек се държи у нас така, сякаш сме му бащиния. И не е чудно, щом му позволяваме това!

И пак той имà нахалството да доведе със себе си лидера на украинските разколници Епифаний Думенко – един самозван митрополит, нежелан и неканен от никого у нас. Българските християни и българската общественост не са толкова наивни и глупави, за каквито ги смята патриарх Вартоломей. Ние много добре знаем кой е г-н Думенко и какво представлява той. Г-н Думенко не е просто безобиден самозванец, той е отговорен за гоненията срещу милиони православни християни от каноничната църква в Украйна. Днес те са подложени на преследвания, унижения, терор, бият ги, влачат ги по съдилища и затвори, отнемат със сила храмовете и манастирите им, изхвърляйки вярващите с ритници оттам. Всичко това вършат днес последователите на г-н Думенко и ръцете им вече се обагриха с кръв. Откъде накъде Думенко и думенковците ще присъстват официално на опелото на патриарха на Българската църква, която никога не ги е признавала и няма да ги признае? – това се питат днес в недоумение православните българи. Но изглежда, че патриарх Вартоломей смята, че “българските простаци” ще “преглътнат всичко”, без да кажат “гък”.

Очакваме от Светия Синод на БПЦ оценка и официално мнение за този срамен инцидент. Опелото на блаженопочившия патриарх български не е повод за поредните фанариотски хитрини и интриги, а катедралата “Св. Александър Невски” не е сцена за фанариотски представления.

Историята се повтаря, всичко се връща. Някога предците ни отхвърлиха турско-фанариотското иго и създадоха независимата българска църква и държава. Днес българската държавност е в упадък и лешоядите от миналото отново започнаха да кръжат над нас. Станахме пак големи приятели с Турция и фанариотите се появиха отново на нашия хоризонт. Докога? Докато си мълчим робски и безропотно и търпим всичко това!

Автор: Андрей Романов за "Гласове"

https://glasove.com/na-fokus/koy-razreshi-na-istanbulskiya-patriarh-vartolomey-da-opee-blazhenopochivshiya-neofit-na-gratski