Д-р Петър Берон оставя голямо наследство от научни книги, от които за съжаление са преведени само малка част на български език. Създал е над 30 тома съчинения, два речника написани по време на следването му, докторската му дисертация и „Рибния буквар“, с който е известен у нас.

Неговата енциклопедичност е удивителна. Има обширни познания по физика, химия, астрономия, математика, биология, педагогика, медицина.

Името му като учен е познато на европейските научни среди още през 1850 г. На сесия на Кралската академия на науките в Лондон, състояла се на 20 юни същата година, акад. Джон Ли прави научно съобщение със заглавие „Причините на земния магнетизъм са доказани“. Тогава показва и научния труд на д-р Петър Берон „Системата на атмосферологията“, отпечатан в Париж през 1846 г. Тъкмо акад. Джон Ли посочва особените заслуги на българина за европейската наука. Три години по-късно Берон е поканен от Дружеството за природните науки в Атина, където представя доклад за състоянието на земята преди потопа. През 1859 г. на сесия на френското дружество по метеорология в Париж чете отново доклад върху метеорологията и причините за появата на нейните явления.

Едни от ранните книги на Берон, издадена през 1846 г. са „Система на атмосферологията“ и „Система на геологията“. Няколко години по-късно отпечатва „Славянска философия“ на немски език. Издава книга и върху потопа, свързана с неговите причини, действия и последствия. През следващите години отпечатва натурфилософското си съчинение „Произход на физическите и природните науки и на метафизическите и морални науки“. Съчинението е на френски език и представя натурфилософските идеи на българският енциклопедист. През 1858 г. публикува на немски език книгата си „Климатология“, а през следващата голям космографски атлас с обяснителен текст. Между многото му съчинения е обширен „Метеорологически атлас“, който е около 400 страници. Изображенията на атласа са нарисувани от големия български художник Николай Павлович. Художникът ни е оставил единствените два портрета на д-р Петър Берон.

Котленецът е един от българските енциклопедисти по време на Възраждането, който е имал стремеж да обгърне цялото човешко познание. Повлиян е от философските идеи на Аристотел. Най-голямото му съчинение е „Панепистемия“ в 7 тома, което започва да печата на френски език през 1861 г. В това свое произведение разглежда общата същност на природните явления и тяхната закономерна връзка. В Първите четири части на научния си труд той обединява под общото заглавие „Опростена физика“, а останалите три – под названието „Небесна физика“. „Панепистемията“ е сбор от науките, които обхващат всичко онова, което се извършва съгласно физическите закони в света, което е душата на нещата. За да стигне до откриването на тези закони, той изучава всички науки, използва философски и математически методи.

Системата си Берон разглежда като „единна наука“, защото обхваща всичко от физическия и духовния свят, Космоса и Микрокосмоса.

Ученият прекарва почти 25 г. от живота си в Париж и други европейски столици, където систематично изучава естествените науки и философия. За това свидетелства неговата „Панепистемия“ и познанието му в почти всички области на природните науки. Познава научните открития от онова време, достиженията на Нютон, Кеплер, Лаплас, Даламбер, Ойлер и др. имена в науката.

Делото му не е било популярно сред българските му съвременници, та чак до днес. Може би, защото е писано на старогръцки, латински, румънски, френски и немски език. Берон знае общо девет езика, но пише на пет. Единствено д-р Иван Селимински, Васил х. Стоянов – Берон, Николай Павлович, вероятно и Георги С. Раковски са познавали научното творчество на Петър Берон.

Той учи в Германия, но първите насоки в науката му дава древногръцката философия. С нея се запознава в школата на Константин Вардалахос, който завършил гръцко училище в Кайро. При него се запознава с философските идеи на Аристотел, ориентира се към естествените науки, основно физиката. С него учат и други българи - търновецът д-р Никола Пиколо, д-р Атанас Богориди, по-малкият брат на Стефан Богориди, после преподавател по старогръцки и един от първите български лекари защитил докторат.

Не случайно д-р Петър Берон се записва студент в Хайделбергския университет, но през зимния семестър на 1826-1827 г. напуска. Защо прекъсва следването си не е известно, но отива, за да учи медицина в Мюнхен. Тъкмо по време на това си следване слуша лекции при големия философ Шелинг. Лекциите му са били посешавани от много студенти, но и граждани. В съчиненията си Берон е повлиян тъкмо от философията на Шелинг, но е познавал добре и тази на Рене Декарт и френските енциклопедисти.

През юли 1831 г. защитава докторска дисертация по медицина в Мюнхен, която пише на латински език. Това е първият написан научен труд по акушерство и и гинекология от българин.

Котленецът работи като лекар в Букурещ, а после е назначен за окръжен лекар в Крайова. Напуска лекарската работа и се захваща с търговия заедно с племенника си Никола Христов х. Берон, който основно движи търговската дейност. За кратко време двамата натрупват пари и Берон оставя изцяло търговията на племенника си, с желание да се занимава с научната си работа.

През 40-те години си тръгва от Румъния, но периодично я посещава, защото там са неговите капитали и недвижимо имущество – къщи, ниви, имението „Скорила“. Посещава Берлин, Лондон, Прага и разни европейски градове. Прекарва почти 25 г. от живота си в Париж, където се занимава с научните си търсения, но не забравя родината си.

Щедър дарител е. Основава и поддържа училища в Котел, Елена, Шумен, Сливен, Ст. Загора, Търново, Русе, Търговище, Казанлък, Ямбол и др. български градове и села у нас. Помага на българи, за да учат в чужбина. Константин Фотинов го обявява за „боговдъхновен родолюбец“. Берон изпраща книги за библиотеките в страната.

Когато през 1824 г. в Брашов излиза „Рибен буквар“ той дарява екземпляри за българчетата. Докато работи над него е частен учител в дома на търговеца Антон Йованович. Берон преподава на децата му български и гръцки. „Рибен буквар“ всъщност заменя килийната система у нас с новата белланкастерска и дава нови пътища на обучение в българските училища. Берон предлага на българските деца малка енциклопедия и им дава елементарни естественонаучни познания. При съставяне на известната си книга използва напечатания през 1804 г. буквар „Еклогар“ на Дарварис, гръцки писател от началото на XIX век. Търговецът Антон Йованович дава парите за издаване на буквара. През тази година се навършват 200 г. от неговото издаване.

Макар, че образованието му започва от килийното училище в родния му Котел, където учи при поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански), Берон успява да достигне висотата на европейската наука.

Д-р Петър Берон е един от най-образованите българи от Възраждането ни. Дори в рамките на тогавашна Европа и е непростимо да не познаваме творчеството му. Време е то да бъде изцяло преведено на български език, за да можем справедливо да се гордеем с постиженията на учения и да оценим целия принос към научното и културното ни развитие.

Автор: Мирела Костадинова

https://epicenter.bg/article/Mirela-Kostadinova--Navarshvat-se-200-godini-ot-izdavaneto-na--Riben-bukvar--na-d-r-Petar-Beron/343757/11/105