Един от най-хубавите празници, свързани с пролетта, е Баба Марта.

Традициите повеляват в деня на Баба Марта всеки да подари на близките си специален амулет, наречен мартеница.

Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено. Според народното поверие този цвят има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.

Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце. Те се изработват специално за този ден, когато според българския народ започва новата стопанска година.

Мартениците са символ на здраве, дълголетие и плодородие, но по тях също може и да се гадае. Според стари български поверия, девойките могат да съдят по нея за бъдещия им съпруг. Когато видят първия щъркел, лястовица или цъфнало плодно дръвче, те трябва да оставят мартеницата под камък. Точно след половин година, когато слънцето се завърти по посока есен-зима, проверяват дали по нея има мравки или не. Ако по нея са полепнали мравки, то техният избраник ще бъде беден.

В народната представа на българите Баба Марта е жена. Тя е с променлив характер и затова и времето през месеца е променливо. Когато Баба Марта е ядосана времето е студено, а когато се смее - топло и ласкаво. За да омилостивят Баба Марта, преди изгрев слънце жените изнасят на двора нещо червено - дреха, пояс, прежда, и го оставят на стряхата или на плодно дърво за девет дни. Вярва се, че червеното ще „разсмее Марта“ и времето ще бъде хубаво.