Мобилният телефон на Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите и член на подкомисията по отбрана на Европейския парламент (ЕП), е бил обект на сериозна хакерска атака. Все още се очакват изводите от проверките какъв софтуер е бил използван. Опитът да се проникне в телефона й е от края на октомври 2023 г. Следите от хакерската атака са открити при проверка, която тя е инициирала в IT службата на Европейския парламент. Евродепутатите често използват услугите на тази служба.

Информацията беше съобщена от авторитетното брюкселско издание „Политико“. Подслушван е и телефонът на председателката на подкомисията по отбрана Натали Лоазо („Обнови Европа“, Франция), както и на служител в администрацията. Използваният софтуер е „Пегас“. Председателката Натали Лоазо е посъветвала всички членове на подкомисията да проверят телефоните си.

„Като цяло [подслушването] е нещо, което става все по-популярно като инструмент за получаване на нелегитимна информация“, каза Елена Йончева пред „Политико“.

Софтуерът, с който е възможно да се подслушват и проследяват мобилни устройства и компютри, не е предназначен за използване от частни лица и компании. Разработването му, в общия случай, е в подкрепа на държавните институции в борбата им срещу заплахите за националната сигурност. Използването му срещу политици, журналисти или активисти е не само злоупотреба, но и вероятно престъпление.

В подкомисията по отбрана на Европейския парламент се обсъждат изключително чувствителни теми, които често имат пресечни точки с въпроси, свързани със сигурността, с горещи международни конфликти и геополитически въпроси. Изслушват се представители на висшето ръководство на НАТО, министри на отбраната на държави членки, ръководители на мисии на ЕС в трети държави и др. Заради естеството на въпросите, не рядко заседанията са при закрити врата.

„За мен не е изненада, моите позиции и работа, и като журналист, и като евродепутат са публични. След скандала с подслушванията на политици със софтуера „Пегас“ от преди няколко години, темата е актуална в европейските институции, но става все по-очевидно, че това е тенденция, която няма как да бъде спряна. Въпреки това смятам, че е важно да се установи контрол и да бъдат затворени всички възможни вратички за използването на подобни методи - било то от управляващи спрямо опозиция, от трети страни или частни структури. А всички те разполагат с проследяващи технологии от доста време”, коментира още Елена Йончева, която по професия е журналист и има многобройни репортажи и документални филми от конфликтни райони по света.

Като докладчик от името на социалистите и демократите по европейския Акт за свободата на медиите тя настояваше и успя да убеди колегите си в Европейския парламент да ограничат използването на шпионски софтуер срещу журналисти. Предложението на Европейската комисия това да е възможно с оправданието – в случай на заплаха за националната сигурност, беше отхвърлено, тъй като на практика представляваше широко отворена врата за заобикалянето на защитата на медиите.

„Това беше и една от най-тежките битки, които проведохме в преговорите по европейския медиен акт. Редица държави членки, като Франция например, настояваха до последно за абсолютна свобода на подслушване и следене на журналисти в случай на „заплаха за националната сигурност“. Националната сигурност, разбира се, е от първостепенно значение, но не може да бъде използвана като извинение за установяване на пълен контрол и достъп до личния живот не само на журналистите, но и на всички граждани”, каза още Елена Йончева. Тя допълни, че в конкретния регламент за медиите са въведени предпазни мерки срещу подслушване - да се използва като последна възможна разследваща мярка, да бъде предварително одобрена от съда и хората, подложени на подобни похвати да бъдат уведомени.

През 2021 г. консорциум от разследващи журналисти „Забранени истории“ получи наградата на ЕС на името на убитата журналистка Дафне Галиция за материала си „Пегас: Новото глобално оръжие за заглушаване на журналисти“. В него беше представена информация за безпрецедентното изтичане на данни за близо 50 000 телефонни номера на хора в повече от 50 държави по света, подслушвани от клиентите на компанията NSO Group от години. Тази злоупотреба със софтуер, наречен „Пегас“ се е случвала от 2016 г. В списъка на потърпевшите бяха близо 180 журналисти от Унгария, Франция, Мароко, Мексико, Индия и др. Сред потенциалните жертви бяха и правозащитници, представители на академичните среди, предприемачи, адвокати, лекари, профсъюзни лидери, дипломати, политици и дори държавни глави.

Елена Йончева не е първият евродепутат, срещу когото се използва софтуер за подслушване. През 2022 г. беше установено, че лидерът на опозицията в Гърция Никос Андрулакис е проследяван с подобна програма - Predator.

„Подслушванията на политици, журналисти, хора от бизнеса, за съжаление вече не са изненада за никого и като че ли свикнахме с мисълта, че термина „личен разговор“ не съществува, когато той се провежда по телефона, през онлайн платформа и т.н. Необходими са обаче конкретни инвестиции за защита от подслушване, както и ясни гаранции от предлагащите подобни инструменти, че ще бъдат използвани само за защита на националната сигурност на съответните държави”, коментира Елена Йончева.

Евродепутат от групата на „Зелените“, с когото журналистът от „Политико“ е разговарял, е съобщил, че е възможно темата за злоупотребата с шпионски софтуер да бъде обект на дебат в пленарната зала в Страсбург следващата седмица.