На 10 февруари 1879 г. в Сливен излиза от печат брой първи на вестник „Българско знаме” – „вестник за политика и книжевност” – почти година след подписването на мирния договор между двете воюващи империи – Русия и Турция и съвсем наскоро след злополучния за цялата българска нация Берлински конгрес. За Южна България, за Сливен и сливенци Освобождението като политическа реалност се „отменя” до септември 1885 г. Те остават в пределите на определената като нарицание от граф П.А.Шувалов „недоволна България”. Макар и във видоизменена ситуация, новият печатан орган е задължен, /при това се справя впечатляващо добре/, да бъде естествен продължител на възрожденските традиции, съответстващи все още на моралните конструкти в един патриархален свят, но вече съобразно настъпилите промени в тогавашните обществени потребности.

За краткото време на съществуванието си, това издание успява да намери своето място и да покаже доколко е неоспорима истината, че борбата за осъществяване на националното единство представлява доказано продължение на българския възрожденски процес./1/ Без възможност за изчерпателност, седмичникът става трибуна на най-радикално настроените кръгове в Сливен и губернията, респектира със своята последователност, убедителност и достоверност при отразяване на най-съществените проблеми. Дистанциран категорично от позицията на пасивно съзерцание, редакционният екип „воюва” чрез познатите до Освобождението методи – със силата на информацията, на убежденията, в името на аналогична доосвобожденска цел – извоюване на окончателната независимост от властта на Султана и обединяването на българските етнически територии.

Неоценимо е значението за град като Сливен да има свое актуално издание, още по-важното е, че с „правенето” на вестника се заема екип от доказано интелигентни и авторитетни личности – д-р Георги В. Миркович, д-р Начо Н. Планински и Добри П. Минков. Макар и с неголям журналистически опит, те са известни със своята ерудиция и високо за времето си образование – първите двама са медици, а последният защитава докторат по право в Брюкселския университет, по късно става един от съзидателите на българската правосъдна система, висш магистрат. Впрочем, още като ученик в Робът колеж в Цариград, Добри Минков изпраща своите дописки до „Дейли нюз”, свързани с обстановката в Сливен по време на Освободителната война. Издател на вестника е д-р Георги Миркович, а редактор – Добри Минков. Не ще да е пресилено да се каже, че това са представители на един интелектуален и патриотичен елит, формиран в последните десетилетия преди Освобождението и поставен в активна позиция, веднага щом става ясно, че принудително влиза в действие дипломатическата постановка за „така наречената Източна Румелия”.

Особено важно е, че при подготовката, още при изграждане концепцията на вестника, заедно с тримата е Петко Рачов Славейков. Няма съмнение относно заслугите на Славейков по идейното, редакционното, та дори по техническото създаване на в. ”Българско знаме”. Обстоятелството, че този бележит българин е в Сливен, макар за няколко месеца - като сътрудник в канцеларията на руския губернатор, му дава възможност да създаде своя „екип” и да реализира един ценен замисъл. С неговото съдействие в града е пренесена техниката от Цариград, закупена от обявената в несъстоятелност печатница на П. Карапетров. Заедно с нея пристигат словослагателят Иван Дочков и редакторът Генко Голчев. Затова съвсем не е случайно, че наред с основните си политически задачи, вестникът обявява: „…колкото за разните новини, толкова и за развитието на книжевността, решава са дето от днес да са издава вестник в Сливенската Губерния под название „Българско знаме"! А в официалното „Обявление” по този повод, в брой 1, издателят д-р Г. Миркович заявява: „Журналистиката е била в всичките епохи и между всичките просветени народности първата точка, чрез която те си са осветявали – било то за тяхното развитие и техният напредок, било то за тяхното предпазвание от някои гибелни следствия; с едно слово – тя е огледалото, чрез което народите, като са водят, са стремят толкова към развитието си и благоденствието си, колкото и към защитата на своите общи интереси.” Появата на сливенския вестник е събитие не само за града, но и за младата българска журналистика в Южна България. Пловдивският вестник „Марица” веднага отбелязва това: „С благодарение видяхме първий брой на „Българско знаме”, вестник, който начена да се издава в Сливен. Желаем добра сполука на наший побратим!”

Сред сътрудниците на вестника са учители, духовници от цялата тогавашна Сливенска губерния, дейци на Сливенския и Ямболския апелативен и окръжен съд: Васил Вичев, Панайот Минков – дългогодишен председател на сливенската градска община, Иван Минтов и др. С претенциите на хора, запознати в задоволителна степен с принципите на политическата история, философия, социология, създателите на вестника могат да си позволят характерния за цялото издание критичен тон към откровено антинародните прояви на европейските правителства, достигнали връх с решенията в Берлин през юли 1878 г.

Водещите редакционни статии още в първите броеве на в. ”Българско знаме” определят основната политическа линия на вестника – либерален, с определена проруска насоченост, с претенции за прецизност и правдивост. За авторите му, а без съмнение и за читателите му, решенията на Великите сили на европейския конгрес в Берлин през месец юли 1878 г. са плод на „изкуствени комбинации”, „несъгласни с естеството на обстоятелствата”. Те са определени обективно като „дела, които са срам за цивилизацията” до степен, „щото человек поченва да се сумнява, че европейската дипломация… вместо да отива напред и да са осъвършенствува според общийт закон на развитието, тя назаднева и губи значението си като изкуство!”. Неслучайно вниманието с тревога е насочено към работата на международната комисия в Пловдив, с ясното съзнание, че на този етап европейските комисари са само безличен инструмент за политиката на своите правителства. Особено безкомпромисно е отношението на вестника към съществуването на „най-нелепо наречената Източна Румелия” – „тази част от общото ни Отечество, която биде произволно отцепена на берлинский ареопаг.”

Цялата статия прочетете в прикачения файл.