Проф. Искра Баева, преподавател по история в СУ „Св. Климент Охридски“ е част от интелектуалците, които на 4 септември обявиха готовност да поставят на референдум въпроса за запазване на националния празник Трети март.

В проекта за промени в конституцията, лансиран от ПП – ДБ се предвижда замяната на Трети март с 24 май като национален празник. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов вече обяви, че по въпроса трябва да има допитване до народа.

- Запознахте ли се с мнението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов по темата Трети март, проф. Баева? Вчера пред Епицентър.бг той заяви, че темата за националния празник разделя нацията, трябва да я свалим от дневния ред на политиците.

- Борисов има остра чувствителност към нагласите на обществото, затова така рязко смени позицията. Той видя, че обществото е готово да каже своето мнение и то няма да отговаря на това, което предложиха ПП – ДБ, а ГЕРБ се присъединиха.

- Борисов каза - да чуем историците, ако трябва - и допитване до народа да направим. Историците ли трябва да кажат кой да е националният празник?

- Историците трябва да поставят основата - да кажат как са се развивали събитията в различните периоди, но народът трябва да каже. Ние сме демокрация и българският народ трябва да избере кой ден е най-важен за него.

- След това изявление на Борисов е ясно, че ГЕРБ няма да подкрепят предложението за смяната на Трети март, а без подкрепата на ГЕРБ то няма как да мине. Има ли нужда тогава от референдум за Трети март?

- Това изказване на Борисов създава такова впечатление - че ГЕРБ няма да подкрепят предложението на ПП-ДБ за смяна на националния празник, но това не е окончателно. ГЕРБ е в коалиция със СДС, който е на друга позиция. А и Борисов често пъти казва едно, после си променя мнението. Но по-важно е друго - демократичната процедура изисква да се стигне докрай. Защото въпросът стои, той беше повдигнат. Предложението на Борисов, а и на други политици, е той да бъде отложен. Но след време може отново да стигнем до същата ситуация. Затова по-хубаво е сега да се стигне докрай и въпросът да бъде решен, за да не бъде повдиган по-късно и да не се създават проблеми и трудности в бъдещето развитие на българското общество. Другите ни проблеми са много по-важни.

- В подкрепа на това, което казвате, ще припомня, че националният празник е записан в Кодекса на труда и той може да бъде сменен с изменение на закона от парламента. Освен това премиерът акад. Николай Денков предложи точно там – в Народното събрание, да бъде изведена дискусията за националния празник.

- Искам да обърна внимание и на премиера, и на други политици, които се изказват по въпроса, че става дума за националния празник, става дума за символи, които засягат нацията, а не за парламентаризъм, не за законодателство. Затова ми се струва, че да се затвори това решение в парламента, не е подходящо. Да, там заседават 240 избраници на народа, но отношенията на хората към своите избраници се менят, утре може да са други. А този въпрос трябва да има по-голяма легитимност, отколкото е тази на 240 народни избраници. Знам тезата, че след като народът ги е избрал, те имат право да решават от негово име, но народът не ги е избрал да му определят националния празник. Народът ги е избрал по други причини.

- Как гледате на това, че на вашата инициатива гледат като на политически проект на президента Румен Радев? И депутатът от БСП Георги Свиленски каза това - даден е ход на политическия проект на Радев, заяви той.

- Съжалявам за тези изказвания. Аз бях в Инициативния комитет на президента Радев, но нито съм разговаряла с него, нито моето решение да подкрепя тази инициатива и изобщо да защитя Трети март е свързана с позицията на президента. Мисля че даже е обидно по този начин да определят хората, които имат позиции по този въпрос от много години, много преди Радев да стане президент. Много лошо впечатление прави тази война между институциите, включително между такива институции, които преди са били пряко свързани. Имам предвид БСП и президента. Не сме забравили, че социалистическата партия издигна Румен Радев за първия му мандат и го подкрепи за втория. Тази война с него вече придобива много по-широки размери, отколкото само между личности. Тя придобива институционални характеристики, които започват да вредят на цялата левица, а и на държавността.

- Според Свиленски честни интелектуалци са били подведени. Вас кой ви покани в този комитет?

- Петър Витанов (б.р. - евродепутат). Но трябва да кажа, че тази идея се появи значително по-късно, отколкото беше предложението за Трети март. Аз няколко пъти говорих по това и позицията ми беше съвършено ясна.

- По някакъв начин президентът свързвал ли се е с вас, говорил ли е с някой от инициаторите? Обади ли се след вашата изява в понеделник, за да ви поздрави?

- Не, по никакъв начин не съм контактувала с него повече от година - от изборите за президент. Това не ми пречи да имам позиция.

- Според вас Трети март трябва да е националният празник. Защо?

- Без никакво съмнение! Защото това е началото на българската държава. Това е празник, който не ни е подарен, това не е празник на друга държава. Руско-турската война от 1877 – 1878 г. е предизвикана от събития в България. В тази война българите участват непрекъснато. В рамките на тази война започва изграждането на българската държава, вярно, че този процес е временно спрян заради Берлинския конгрес, но така или иначе българската държава започва да съществува в съзнанието на хората, включително и на македонците, които по-късно са върнати в Османската империя, от този ден. Това е български празник, платен с българските усилия и българска кръв. И всички последващи успехи, а и неуспехи на българската държава са следствие на Трети март. Нямаше как да има 6 септември – Денят на Съединението и 22 септември – Денят на независимостта, ако не беше Трети март. Нямаше да има какво да съединяваме, да не говоря за независимостта. Пак ще кажа - Трети март е наше дело – на българите, ние постигаме успехите си, участваме във войните, стигаме до катастрофи, ние сами го правим, ние. Ние носим тази отговорност, не може да се оправдаваме или да обвиняваме някоя друга държава, друга сила. Струва ми се, че това, което е най-силно в противопоставянето на Трети март, е връзката с Русия. Няма ли най-сетне да се освободим от тази зависимост?! Да започнем да разсъждаваме, да мислим и да действаме като българи, а не като зависими от една или друга външна сила. Това е моят призив.

- Кой ще събира подписите за референдума?

- Инициативният комитет още не е учреден, лансирана бе само идеята. След като бъде създаден, трябва да се създаде организация. Но още в неделя, когато някъде е излязла информацията за комитета, започнаха да ми се обаждат, да ми пишат мейли различни хора, питаха с какво да помогнат. Затова мисля, че ще има кандидати за събирането на подписите.