Светът трескаво създава закони от страх, че компютрите ще станат опасни като пандемиите и ядрените оръжия.

През 2020 г. американецът Робърт Уилямс е арестуван за кражба на часовници за хиляди долари в щат, който никога не е посещавал. Полицията в Детройт обаче издава заповед за задържането му, след като съпоставя запис от камера за наблюдение с база данни с фотографии от шофьорски книжки. Тя използва компютърна програма за лицево разпознаване. Към такива прибягват все повече полицейски служби по света, за да се справят с недостига на кадри и претовареността на служителите си. В повечето случаи информацията от системите за лицево разпознаване се проверява от човек, но не и в случая с Уилямс. Той остава в ареста няколко дни, а семейството му харчи хиляди долари за адвокати, които успяват да докажат, че разследващите са разчитали единствено на компютърната си програма и всъщност нямат никакви други доказателства, че той е извършил кражбата.

Днес за Робърт Уилямс се говори като за първия доказан случай за неправомерно задържане на лице въз основа на технология за лицево разпознаване, но той не е единственият. Точно зачестяването на подобни грешки и агресивното навлизане на изкуствен интелект (ИИ) във все повече области от нашия живот притискат законодателите по света да бързат със създаването на регулации за използването му.

Европейският съюз, изглежда, е най-близо до приемане на такова законодателство, въпреки че и в САЩ вече се обсъждат конкретни законопректи. Обединеното кралство пък предлага да е домакин на световна среща на върха за изкуствения интелект по-късно тази година, защото смята, че регламентирането на приложението му е глобално предизвикателство, по което е необходимо световно разбирателство. “Ако се опитаме да направим изкуствения интелект, който е по-интелигентен от хората, и не знаем как да го контролираме, това ще създаде потенциал за всякакви рискове и въпросът трябва да е приоритет в дневния ред на политиците”, коментира Мат Клифърд, председател на британската агенция за напреднали изследвания и изобретения. Според него само в рамките на две години технологичните системи ще бъдат достатъчно мощни, за да убият много хора, както например могат да го правят пандемиите и биологичните оръжия. Затова трябва да се действа бързо, но без да се насажда излишен страх, тъй като той никога не е добър съветник. “Ако нещата вървят правилно, може да си представите как изкуственият интелект лекува болести, прави икономиката по-продуктивна и не толкова замърсяваща околната среда”, обяснява Мат Клифърд.

Наскоро и стотици световни експерти по ИИ излязоха с отворено писмо, в което предупредиха, че в дългосрочен план съществува риск технологиите да доведат до унищожаване на човечеството. Сред тях бяха дори някои знакови лица на компанията OpenAI, която създаде най-съвършения до момента чатбот. Става въпрос за компютърна програма, която автоматично отговаря на запитвания на клиенти, създавайки усещането за разговор с истински човек. ChatGPT бе пуснат за свободно тестване в края на ноември и само за пет дни се радваше вече на над милион потребители, което дори най-бързо развилата се платформа “Фейсбук” успя да направи за около 10 месеца.

Предприемачът Илон Мъск, който е сред инвестиралите в ChatGPT, призна, че е плашещо добър, и също се присъедини към откритото писмо на колегите си.

“Наложително е да се запитаме – трябва ли да позволим на машините да наводнят информационните ни канали с пропаганда и неистини, да автоматизираме цялата работа, включително тази, която носи удовлетворение, да развием нечовешки интелект, който в крайна сметка може да ни превъзхожда числено, да ни надхитри и да ни замени. Трябва ли да рискуваме да загубим контрол над нашата цивилизация?”, се казва в писмото.

Анализ на американската банкова група “Голдман Сакс” пък е показал, че ИИ може да замени 300 млн. работни места или да извършва една четвърт от трудовите задачи в Европа и САЩ. Това обаче не означава, че толкова хора автоматично ще изгубят работа си, но със сигурност ще трябва да се адаптират към навлизането на нови технологии, тъй като все повече компании гледат да инвестират в такива. Британската телекомуникационна компания BT например обяви, че до 2030 г. ще намали с 40% персонала си, като 10 000 работни места ще бъдат съкратени заради въвеждането на софтуерни програми, които успешно заместват човешкия труд. Проучване в САЩ показа, че 5% от останалите без работа през май са станали излишни заради технологии. Най-често това се случва на хора, чиято работа е да създават текст или пък да извършват счетоводна дейност.

Според експертите на “Голдман Сакс” 46% от административните задачи и 44% от юридическите може да бъдат автоматизирани до няколко години, но в строителството това може да се случи само за 6%. Прогнозите им са, че ще се появят нови професии, свързани с контрола на изкуствения интелект.

Проучване на “Бизнес инсайдър” пък е показало, че на най-висок риск от агресивното му навлизане са изложени програмисти, софтуерни инженери, счетоводители, анализатори на данни, работещи в медии и рекламни агенции и дори учители. Англичанинът Дийн Медоукрофт е бил копирайтър в малък маркетингов отдел на частна компания. Задълженията му включвали писане на съобщения до медиите и публикуване на информация за фирмата в социалните мрежи. В края на миналата година тя обявява, че ще подпомогне работата на неговия отдел с ИИ. Въведеният софтуер не създава много вълнуващи текстове, но го прави по-бързо от Медоукрофт и тримата му колеги. “Наистина се смеех на идеята, че изкуственият интелект може да замени човешкото писане или да повлияе на работата ми, докато не се случи и ние не бяхме съкратени”, казва той пред Би Би Си.

Приетите преди дни регламенти от Европейския парламент предвиждат компаниите, които генерират съдържание чрез ИИ, задължително да обявяват това върху продуктите си. “Нашата основна задача е да защитаваме свободата на словото, но когато става дума за продукти на изкуствения интелект, аз не виждам никакво основание машините да имат право на свобода на словото”, коментира зам.-председателят на ЕК Вера Йоурова. По думите ѝ компаниите, разчитащи на ИИ, ще трябва да гарантират, че услугите им няма да се използват от злонамерени хора за създаване на фалшиви новини. А тези с неприемливо високо ниво на риск за безопасността на хората, като например програми за класифициране според социално поведение или лични характеристики, направо да бъдат забранявани. В тази рискова група са включени и системите за дистанционна биометрична идентификация и камерите за лицево разпознаване на обществени места, освен ако не става въпрос за подпомагане на полицията при действия, свързани с тероризъм и тежки престъпления.

Забрана очаква и информационни продукти с ИИ, чрез които може да се оказва влияние на гласоподаватели или да се проследява социалното поведение на хора, за да се прецени дали да им бъдат отпуснати финансови заеми.

Европейските регламенти вероятно ще влязат в сила през 2026 г. година, защото трябва да бъдат одобрени и от страните - членки на ЕС. По време на обсъжданията им в ЕП някои от членовете му изразиха мнение, че са прекалено строги, което може да доведе до прогонване на технологичните компании от Европа. Предвидените санкции са до 43 млн. евро или до 7% от оборота на компанията, която ги е нарушила. От ЕК обещаха те да бъдат консултирани и със САЩ и Китай, които са сред лидерите в създаването на ИИ.

Обединеното кралство пък смята, че е в добра позиция след Брекзит да има посредническа роля между рестриктивния подход на Европа и по-либералния на Америка. В Лондон се чуват гласове, че е удачно да се създаде международна агенция по ИИ, подобна на тази за атомната енергия, тъй като той е също толкова голямо предизвикателството за човечеството.

Източник: "24 часа“

Автор: Павлина Трифонова