Наръчникът, който сводниците на войната използват, за да ни въвлекат в един след друг военни провали, включително Виетнам, Афганистан, Ирак, Либия, Сирия и сега Украйна, не се променя: свободата и демокрацията са застрашени. Злото трябва да бъде победено. Правата на човека трябва да бъдат защитени. Съдбата на Европа и НАТО, заедно с „международен ред, основан на правила“, е заложена на карта. Победата е сигурна.

Резултатите също са същите. Оправданията и наративите са разобличени като лъжи. Радостната прогноза се оказва фалшива. Тези, от чието име уж се борим, са също толкова продажни, колкото и тези, срещу които се борим.

Руската инвазия в Украйна беше военно престъпление, въпреки че беше провокирано от разширяването на НАТО и от подкрепата на САЩ за преврата на Майдана през 2014 г., който свали демократично избрания украински президент Виктор Янукович. Янукович искаше икономическа интеграция с Европейския съюз, но не за сметка на икономическите и политически връзки с Русия. Войната ще бъде разрешена само чрез преговори, които позволяват на етническите руснаци в Украйна да имат автономия и защитата на Москва, както и украински неутралитет, което означава, че страната не може да се присъедини към НАТО. Колкото повече се забавят тези преговори, толкова повече украинци ще страдат и ще умират. Техните градове и инфраструктура ще продължат да се превръщат в развалини.

Но тази опосредствена война в Украйна е предназначена да служи на интересите на САЩ. Тя обогатява производителите на оръжие, отслабва руската армия и изолира Русия от Европа. Какво се случва с Украйна е без значение.

„Първо, оборудването на нашите приятели на фронтовата линия, за да се защитават, е много по-евтин начин – както в долари, така и в живота на американци – да се намали способността на Русия да заплашва САЩ“, призна републиканският лидер в Сената Мич Макконъл.

„Второ, ефективната защита на територията на Украйна ни учи на уроци как да подобрим защитата на партньорите, които са заплашени от Китай. Не е изненадващо, че високопоставени служители от Тайван толкова подкрепят усилията да се помогне на Украйна да победи Русия.

Трето, по-голямата част от парите, заделени за помощ за сигурността на Украйна, всъщност не отиват в Украйна. Той се инвестира в американско отбранително производство. То финансира нови оръжия и боеприпаси за ВС на САЩ за замяна на по-старите материали, които предоставихме на Украйна. Нека бъда ясен: тази помощ означава повече работни места за американските работници и по-нови оръжия за американските военнослужещи.

След като истината за тези безкрайни войни проникне в общественото съзнание, медиите, които робски насърчават тези конфликти, драстично намаляват отразяването. Военните провали, както в Ирак и Афганистан, продължават да остават извън полезрението. Докато САЩ признаят поражението си, повечето почти не си спомнят, че тези войни се водят.

Сводниците на войната, които организират тези военни провали, мигрират от администрация в администрация. Между постовете си те се настаняват в мозъчни тръстове като “Проекта за нов американски век”, Американски институт за предприемачество, Инициатива за външна политика, Института за изследване на войната, Атлантическият съвет и Институтът “Брукингс” - финансирани от корпорации и военната индустрия. След като войната в Украйна стигне до своя неизбежен край, тези специалисти ще се опитат да разпалят война с Китай. Военноморските сили и военните на САЩ вече заплашват и обкръжават Китай. Бог да ни е на помощ, ако не ги спрем.

Тези сводници на войната ни въвличат в един конфликт след друг с ласкателни разкази, които ни рисуват като спасители на света. Дори не е нужно да са изобретателни. Реториката е от старите наръчници. Ние наивно преглъщаме стръвта и прегръщаме знамето - този път синьо и жълто - за да станем неволни агенти в нашето самозапалване.

От края на Втората световна война правителството е изразходвало между 45 и 90 процента от федералния бюджет за минали, настоящи и бъдещи военни операции. Това е най-голямата продължителна дейност на правителството на САЩ. Престана да има значение - поне за сводниците на войната - дали тези войни са рационални или благоразумни. Военната индустрия метастазира в недрата на американската империя, за да я издълбае отвътре. САЩ са хулени в чужбина, тънат в дългове, имат обедняла работническа класа и са обременени с разложена инфраструктура, както и с калпави социални услуги.

Не трябваше ли руската армия - поради лошия морал, лошото генералство, остарелите оръжия, дезертьорствата, липсата на амуниции, които уж принуждаваха войниците да се бият с лопати, и сериозен недостиг на доставки - не трябваше да рухне преди месеци? Путин не трябваше ли да бъде изгонен от власт? Санкциите не трябваше ли да хвърлят рублата в смъртоносна спирала? Не трябваше ли отделянето на руската банкова система от СУИФТ, международната система за парични преводи, да осакати руската икономика? Как така темповете на инфлация в Европа и Съединените щати са по-високи, отколкото в Русия, въпреки тези атаки срещу руската икономика?

Не беше ли почти 150 милиарда долара сложна военна техника, финансова и хуманитарна помощ, обещана от САЩ, ЕС и 11 други страни, да обърнат хода на войната? Как стана така, че може би една трета от танковете, предоставени от Германия и САЩ, бяха бързо превърнати от руските мини, артилерия, противотанкови оръжия, въздушни удари и ракети в овъглени парчета метал в началото на прехвалената контраофанзива? Не целеше ли тази украинска контраофанзива, която първоначално беше известна като „пролетната офанзива“, да пробие силно укрепените фронтови линии на Русия и да върне огромни участъци от територия? Как можем да обясним десетките хиляди жертви на украинската армия и принудителната наборна служба от украинската армия? Дори нашите пенсионирани генерали и бивши служители на ЦРУ, ФБР, НСА и вътрешната сигурност, които служат като анализатори в медиите, не могат да кажат, че настъплението е успешно.

А какво да кажем за украинската демокрация, която се борим да защитим? Защо украинският парламент отмени официалната употреба на малцинствени езици, включително руски, три дни след преврата през 2014 г.? Как да рационализираме осемте години на война срещу етническите руснаци в района на Донбас преди руската инвазия през февруари 2022 г.? Как да обясним убийството на над 14 200 души и 1,5 милиона души, които бяха разселени, преди инвазията на Русия миналата година?

Как да защитим решението на президента Володимир Зеленски да забрани единадесет опозиционни партии, включително “Опозиционната платформа за живот”, която имаше 10 процента от местата в Радата, еднокамарния парламент на Украйна, заедно с партия “Шарий”, “Наши”, “Опозиционен блок”, “Лява опозиция”, Съюза на левите сили, “Държава”, Прогресивна социалистическа партия на Украйна, Социалистическа партия на Украйна, Социалистическата партия и Блока на Володимир Салдо? Как можем да приемем забраната на тези опозиционни партии – много от които са вляво – докато Зеленски позволява на фашистите от партиите „Свобода“ и „Десен сектор“, както и на Бандеровия батальон „Азов“ и други екстремистки милиции да процъфтяват?

Как да се справим с антируските чистки и арести на предполагаеми „пети колони“, плъзнали из Украйна, като се има предвид, че 30% от жителите на Украйна са рускоезични? Как да отговорим на неонацистките групи, подкрепяни от правителството на Зеленски, които тормозят и атакуват ЛГБТ общността, ромското население, антифашистките протести и заплашват общинари, медии, артисти и чуждестранни студенти? Как можем да приемем решението на САЩ и техните западни съюзници да блокират преговорите с Русия за прекратяване на войната, въпреки че Киев и Москва очевидно бяха на ръба на преговорите за мирен договор?

Предавах репортажи от Източна и Централна Европа през 1989 г. по време на разпадането на Съветския съюз. Предполагахме, че НАТО е остаряло. Президентът Михаил Горбачов предложи споразумения за сигурност и икономика с Вашингтон и Европа. Държавният секретар Джеймс Бейкър в администрацията на Роналд Рейгън, заедно със западногерманския външен министър Ханс-Дитрих Геншер, увериха Горбачов, че НАТО няма да бъде разширено отвъд границите на обединена Германия. Наивно смятахме, че краят на Студената война означава, че Русия, Европа и САЩ вече няма да отклоняват огромни ресурси към своите военни.

Така нареченият „дивидент на мира“ обаче беше химера.

Ако Русия не искаше да бъде враг, Русия щеше да бъде принудена да стане враг. Сутеньорите на войната вербуваха бившите съветски републики в НАТО, като рисуваха Русия като заплаха. Страните, които се присъединиха към НАТО, които сега включват Полша, Унгария, Чешката република, България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения, Албания, Хърватия, Черна гора и Северна Македония, преконфигурираха своите въоръжени сили, често чрез десетки милиони в западни заеми, за да станат съвместими с военната техника на НАТО. Това донесе милиарди печалби на производителите на оръжия.

След разпадането на Съветския съюз в Източна и Централна Европа се разбра, че разширяването на НАТО е ненужно и опасна провокация. Нямаше геополитически смисъл. Но имаше търговски. Войната е бизнес.

В секретна дипломатическа депеша — получена и разпространена от “Уикилийкс” — с дата 1 февруари 2008 г., написана от Москва и адресирана до Обединения комитет на началник-щабовете, Кооперацията НАТО-Европейски съюз, Съвета за национална сигурност, Русия Московски политически колектив, министъра на отбраната , и държавния секретар имаше недвусмислено разбиране, че разширяването на НАТО крие риск от конфликт с Русия, особено за Украйна.

„Русия не само реагира на обкръжението от страна на НАТО и усилията за подкопаване на влиянието на Русия в региона, но също така се страхува от непредсказуеми и неконтролирани последици, които биха засегнали сериозно интересите на руската сигурност“, се казва в телеграмата. „Експертите ни казват, че Русия е особено притеснена, че силните разделения в Украйна по отношение на членството в НАТО, като голяма част от етническата руска общност е против членството, може да доведе до голямо разделение, включващо насилие или в най-лошия случай гражданска война. В този случай Русия ще трябва да реши дали да се намеси; решение, което Русия не иска да приема. ”

„Дмитрий Тренин, заместник-директор на Московския център “Карнеги”, изрази загриженост, че в дългосрочен план Украйна е най-потенциално дестабилизиращият фактор в отношенията между САЩ и Русия, като се има предвид нивото на емоции и невралгия, предизвикани от стремежа й за членство в НАТО…” се чете в телеграмата. „Тъй като членството остана разногласие в украинската вътрешна политика, то създаде възможност за руска намеса. Тренин изрази загриженост, че елементи в руския естаблишмънт ще бъдат насърчени да се намесват, стимулирайки откритото насърчаване на САЩ на противопоставящите се политически сили и оставяйки САЩ и Русия в класическа позиция на конфронтация”, се допълва там.

Руската инвазия в Украйна нямаше да се случи, ако Западът беше изпълнил обещанията си да не разширява НАТО извън границите на Германия и Украйна беше останала неутрална. Сутеньорите на войната знаеха потенциалните последици от разширяването на НАТО. Войната обаче е тяхното еднозначно призвание, дори и да доведе до ядрен холокост с Русия или Китай.

Военната индустрия, а не Путин, е нашият най-опасен враг.

Крис Хеджис

Превод: В. Сергеев

https://pogled.info/svetoven/Counter-Currents-lagaha-za-afganistan-lagaha-za-irak-i-sega-lazhat-za-ukraina.158165