Един от големите политически рискове за и без това халтавия кабинет е евентуален провал с еврофондовете в рамките на тази година. Рискът България да започне да губи огромни средства става все по-реален и страната ни ще бъде в ситуация, в която не е изпадала отдавна – при силно зависима от европейските пари икономика да е с блокирани или загубени стотици милиони евро. На този фон парламентът не проявява почти никаква активност за наваксване на темпото, а това бе основно алиби за съставяне на кабинета.

Работата, която България трябва да свърши в следващите два месеца, е огромна и е много много вероятно правителството, ресорните министерства и парламентът вкупом да не успеят да се справят. Залогът ще бъда стотици милиони левове, загубени за въглищните региони Стара Загора, Перник и Кюстендил. Може да се окажем и в ситуация на наказана страна, която губи огромен дял от финансирането си за декарбонизация на енергийния сектор.

Стара Загора, Перник и Кюстендил могат да загубят 826 млн. евро

Много голям е рискът за загуба на средства от Фонда за справедлив преход, който трябва да подпомогне най-засегнатите от декарбонизацията въглищни региони Стара Загора, Перник и Кюстендил да променят икономическия си профил. Това е първият фонд от новите инструменти на ЕК, по който страната ни вече загуби пари. През 2022 г. България изпусна близо 100 млн. евро заради непредадени в срок териториални планове за справедлив преход на трите региона. Ако до края на годината плановете не бъдат представени в Брюксел, загубата ще е огромна – 826,3 млн. евро, става ясно от изготвена справка от финансовия министър Асен Василев за ресорната комисия в НС.

Плановете уж бяха готови, изготвяни са с консултантска помощ, но са апокрифно четиво – бяха пуснати без финансова рамка и остойностяване към тях, а сега ще трябва да се пренаписват заради решението на НС да се откаже от обещаното в плана за възстановяване и устойчивост намаляване с 40% на квотите за въглищните централи. Това засяга и плановете за справедлив преход, като към момента няма яснота докъде са докарани нещата.

Мечти за второ плащане по плана за възстановяване и устойчивост

Една от мерките в предложения от финансовия министър Асен Василев проектобюджет с голям ефект в посока намаляване на дефицита е включване в консолидираната фискална програма на второ плащане от ЕС по плана за възстановяване и устойчивост – 1,4 млрд. лв. Василев е оптимист, че България ще може да изпрати искането през септември, а парите ще бъдат получени в рамките на 2023 г. и така ще помогнат за намаляване на дефицита.

Тези сметки са много, много оптимистични. Според последната актуална информация от 66 мерки, които следва да изпълни преди искането за второ плащане, България е изпълнила 33. Точно половината. Част от останалите законопроекти са внесени в НС, но има такива, които изостават, и други, при които е налице невъзможност за изпълнение.

Големият проблем е закъснението при законопроектите, свързани с реформите в енергийния сектор. Тук изобщо не може да се очаква нещата в парламента да вървят гладко. Освен това 5 конкретни инвестиции се бавят заради сложна документация, а има и проекти с неизпълнение. Има и мерки с открито неизпълнение, при които също ще се наложи предоговаряне.

На този фон България има да предоговори изцяло реформата в областта на декарбонизацията на енергийния сектор, като паралелно с това изготви и нова глава към плана за възстановяване по линия на механизма RepowerEU за енергийна независимост от Русия. Тук от отговор на премиера Николай Денков в парламента стана ясно, че експертната работа е съвсем в зародиш, а за финализиране на преговорите с ЕК изобщо не може да се говори в близките месеци.

Големият риск е ЕК да отхвърли аргументите в частта на намаление на квотите и да накаже България за неизпълнени реформи. Така страната ни чисто и просто няма да получи пари по тази част от плана за възстановяване.

При старите оперативни програми също има риск от загуба на средства

На фона на това голямо забатачване по плана за възстановяване има риск от загуба на средства и по старите оперативни програми. Към момента той се оценява от МФ на 311 млн. евро, като се полагат усилия парите да се пренасочат. Тук рискът от загуба на средства вероятно щеше да е много голям покрай политическата криза, ако не беше ковид пандемията. ЕС позволи пренасочване на големи суми по оперативните програми за здравни мерки и това на практика минимализира възможността за загуби. Много се забавиха и оперативните програми за новия програмен период 2021-2027. Парите по програмите все пак започнаха да вървят, но разплатеното до момента по данни на МФ е нищожно – 77 млн. евро при сключени договори за 782 млн. евро.

Разпределяне на вината

При всички тези рискове правителството следва да подреди много внимателно във времето действията си и да ускори максимално темпото. Нищо такова не се забелязва. В същото време подготовката за разпределяне на политическата вина при евентутален провал до края на годината по тези линии вече започна. Новият кабинет на Денков твърди, че служебното правителство не е свършило реално нищо по линия на изпълнение на решението на предходното НС за предоговаряне на реформата в енергийния сектор. Искането за това не е подадено официално, няма готови алтернативни проекти в енергийното министерство, заяви в отговор на депутатско питане премиерът Денков. Така цялата вина е на път да се стовари върху раменете на вицепремиера по еврофондовете в служебния кабинет Атанас Пеканов, въпреки че той от самото начало предупреждаваше, че решението на НС във вида, в който е прието, е неизпълнимо. Няма как да се откажем от заявените нива за намаляване на квотите, без да предложим алтернативни компенсаторни мерки, обяснява от месеци Пеканов. Ясно е и че тези преговори с ЕК са били политически трудни – заради риска те да се водят повторно при сформиране на редовен кабинет. Темата е достатъчно сложна, а истината е, че вината ще бъде обща. Колективна безотговорност. В случая това ще ни излезе доста скъпо.

ЗАБАВЕНИ РЕФОРМИ

- ЗИД на Закона за обществените поръчки – в НС е внесена първата част от промените, предстои внасянето на нов законопроект;

- ЗИД на Закона за енергетиката (касае 2 мерки – енергийна бедност и либерализиране на пазара на електроенергия) – в процес на съгласуване с ЕК;

- ЗИД на Закона за енергия от възобновяеми източници (касае 2 мерки - подкрепата на бързото внедряване на съхранението на електроенергия и използване на геотермалната енергия);

- Представяне на доклад за сценариите и препоръки за пътна карта за неутралност по отношение на климата – има изготвени сценарии, но е възможно да се наложи тяхното адаптиране след постигане на съгласие по отношение на промените в реформата за декарбонизация на енергийния сектор;

- Създаване на пилотно обслужване на едно гише за обновяване – в процес на съгласуване с ЕК.

ЗАБАВЕНИ ИНВЕСТИЦИ

- Подписване на договори за отпускане на безвъзмездни средства за обновяване на обществените осветителни системи (покана 1)

- Обявяване на търг за изграждане на капацитет от 285 MW за производство на електроенергия от възобновяеми източници (вятърна и слънчева енергия)

- Договори за инсталиране на бордово оборудване за ERTMS (ETCS)

- Договори за техническо проектиране и изграждане на цифрови системи в железопътния участък Русе — Каспичан

- Договори за техническо проектиране и изграждане на новия интермодален терминал

ТАНЯ ПЕТРОВА

https://www.segabg.com/