Една седмица - с толкова време, по закон, разполага Народното събрание, за да се произнесе по искането на партия "Възраждане" за референдум, който да отложи влизането на България в еврозоната с двадесет години.

Въпреки изтичащия срок и декларираните проевропейски позиции, управляващото мнозинство няма обща стратегия как да действа. Двете най-големи парламентарни групи - на ГЕРБ и на "Продължаваме промяната - Демократична България", са на различни позиции дали да се допусне допитването, а обсъжданите варианти включват сложни политически и юридически хватки. В крайна сметка може да се окаже, че съдбата на референдума ще се реши от това колко време има възможност да се бави окончателното решение. Това показаха неофициални разговори на "Дневник" с политици от мнозинството.

Юристи дават разнородни тълкувания на законовите текстове, но едно е сигурно - ако не се произнесе по искането на "Възраждане", парламентът няма да носи отговорност по закон. Най-големите политически сили обаче ще трябва поемат риска от потенциални имджови щети току преди местните избори. Амбицията на България е да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2025 г.

Историята на референдума също започна с юридическа хватка: в началото на годината граждански комитет, подкрепен от "Възраждане" обяви, че започва да събира подписи за референдум с въпрос:

Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 г?

Още тогава юристи коментираха, че партията неслучайно е избрала да зададе въпроса по този начин. Причината е, че според Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление референдуми не могат да се организират по въпроси, които са част от международни договори, вече приети и ратифицирани от България. Влизането в еврозоната е част договора за присъединяване на България към Европейския съюз (ЕС):

в чл.140 от Договора за функциониране на ЕС и Протокол 13 към него страните от Съюза, с изключение на Дания, се задължават да се присъединят към единната европейска валута след постигане на т.нар. критерии за конвергенция, включващи ниво на инфлация, дефицит, стабилност на валутните курсове и др.

Според Конституцията пък разпоредбите му имат превес над вътрешното право, ако има противоречие помежду им.

Използвайки инерцията на предизборната кампания, "Възраждане" събра около 470 хил. валидни подписа - достатъчно, за да не се иска съгласието на Народното събрание, а директно да се върви към допитване. Законът обаче изисква намеса на парламента - приемане на решение за свикване на допитване и евентуална редакция на въпроса, без да се променя смисълът. Срокът за него е до три месеца след внасянето на подписите и изтича на 7 юли. След това е ред на президентът да определи дата за допитването.

Отхвърляне или отлагане

По неофициална информация въпросът как да бъде "отиграно" искането е сред много теми, по които управляващото мнозинство има различия. Миналата седмица темата влезе в списъка от условия, които "Продължаваме промяната - Демократична България" постави на ГЕРБ, за да продължи съвместното управление. Тя беше формулирана като "обща позиция за законността на референдума на "Възраждане" и трябваше да бъде обсъдена, наред с останалите щекотливи въпроси, преди да се стигне до подписване на някакъв вид документ за действията на управляващите вбъдеще. Доколкото съгласие за документ все още няма, въпросът остава висящ.

Преобладаващото мнение в "Продължаваме промяната -Демократична България" е, че парламентът трябва да отхвърли решението за свикване на референдум или поне максимално да забави процедурата, казаха за "Дневник" източници от коалицията.

Според доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", отхвърляне на решението не е невъзможно. "Зависи на какъв правен принцип ще се позоват депутатите - дали на народния суверенитет, или на разделението на властите", обясни пред "Дневник" Киселова. Ако се върви към второто, гласовете на двете най-големи групи - общо 132, са достатъчни за отхвърляне на решението. Заедно с тях ще гласува ДПС, което последователно подкрепя еврото, а против са "Възраждане", БСП и "Има такъв народ".

На обратното мнение е проф. Пламен Киров, бивш конституционен съдия и също преподавател в Софийския университет, според когото парламентът е длъжен подкрепи решението за свикване на референдум. Ако не го направи обаче санкция няма да последва:

Парламентът е единственият орган в държавата, който може да не спазва закони и от това да не последва нищо

проф. Пламен Киров, конституционалист

По думите му това е трайно разбиране в народните представители, което показва, че в България пряката демокрация не действа или действа много избирателно дотолкова, доколкото обслужва интересите на парламентарното мнозинство.

Двамата конституционалисти допускат вариант депутатите изобщо да не позволят предложението на "Възраждане" да стигне до разглеждане в пленарна зала.

Според доц. Киселова това може да стане, ако управляващите намерят солидно противоречие с международен договор, т.е. с договора за членство в Евросъюза. На сходно мнение е преподавателят по право на Европейския съюз доц. Христо Христев, който през април заяви пред националното радио, че "категорично не може да бъде проведен правомерно референдум по въпроса дали да бъде запазена българската национална валута до 2043 г. или която и да е година, което означава да не бъде въведено еврото, съобразно предвидените в договора за присъединяването на България и Румъния към ЕС и в Договора за функциониране на ЕС".

По думите на проф. Киров обаче "ако парламентът не вземе решение, това би означавало, че в България мнението на избирателите, когато трябва да се свика референдум, не значи нищо за политическите сили".

От "Продължаваме промяната - Демократична България" коментират, че едва ли ще се стигне до такъв краен вариант, макар че юристи в групата смятат, че ако България изпълни критериите за влизане в еврозоната, то всяко отлагане на тази стъпка би било противозаконно. Все пак коалицията планира ако не може да отхвърли, то поне максимално дълго да забави разглеждането на проекторешението в пленарната зала като протака гласуването му в ресорните комисии - общо 4 на брой.

В четвъртък следобед тази стратегия се потвърди от проваленото заседание на комисията по бюджет и финанси, на което трябваше да се разгледа предложението на "Възраждане". На него не се явиха депутатите от ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България", а от ДПС беше единствено временният председател на комисията Петър Чобанов.

Според юристите, с които "Дневник" разговаря, престъпването на указания в закона срок за произнасяне на парламента, не създава особен проблем. Според доц. Киселова неспазването му не противоречи на Конституцията, а проф. Киров допълва: "Ще мине този срок и нищо няма да произтече от това".

Да угодим на "Възраждане"

Неофициално представители на ГЕРБ коментираха, че стратегията за поведението на партията по референдума зависи изцяло от решението на лидера Бойко Борисов.

В събота (24 юни) бившият премиер предложи неочаквано решение пред партийния актив във Велико Търново: "Възраждане" не се страшни, те ще станат такива, ако започнем да ги спираме с административни методи. Направих си труда да прочета как е формулиран въпросът им. Колегите казват, че те са за еврото, но от 2043 г. А ние казваме за еврото, но от 2023 г. Ето ви компромис - 2024 г, парламентът има право да промени срока".

Идеята поставя въпроса доколко е законна подобна промяна, защото по закон парламентът "може да редактира, без да променя смисъла на съдържащия се в предложението въпрос". И по тази тема мненията на конституционалистите се разминават:

Доц. Наталия Киселова смята, че датата може да бъде променена, тъй като тя по същество не изменя основния смисъл на въпроса, който цели отлагане на влизането в еврозоната и запазване на българския лев.

Проф. Пламен Киров е на мнение, че хората са се подписали под конкретен въпрос с конкретна дата и тя не трябва да бъде пипана.

Въпреки анонса, това едва ли ще е предпочетеният от ГЕРБ вариант. Неофициално народни представители от различни парламентарни групи коментираха добрите взаимоотношения между лидерите на ГЕРБ "Възраждане" и допуснаха, че Борисов не би искал да ги наруши, саботирайки референдума и затваряйки си така вратата за потенциална бъдеща съвместна управленска формула.

В последните седмици двете групи демонстрираха добър синхрон по отделни теми. ГЕРБ подкрепи "Възраждане" за отделяне на следствието от прокуратурата, а хората на Костадин Костадинов помогнаха при избора на Делян Пеевски в конституционната комисията, два пъти провалиха кворума на правната комисия и гласуваха заедно с ГЕРБ процедурните правила за избор на нови шефове на регулатори.

Да, не, рано е да се каже: референдумът срещу еврото ще зависи от юридически хватки© Цветелина Белутова, Капитал

Представители на ГЕРБ развиват друга теза - че най-редно би било формации, които се обявяват за демократични, да подкрепят допитването и вместо да играят нечестно, да проведат силна информационна кампания за еврото, която да противостои на пропагандата на "Възраждане". В партията дори са убедени, че стигне ли се до гласуване, мнозинството от избирателите отговорят с "не" на въпроса. Според тях всяко друго действие би "наляло допълнително вода в мелницата" на проруската партия.

Обща стратегия и къде е уловката

Дали ще има и каква ще бъде общата стратегия на ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" са ключовите въпроси, които ще предопределят последващите стъпки от процедурата по свикването на референдума. При гореизброените сценарии са възможни следните продължения:

- Процедурата да се прекрати още на ниво парламент;

- "Възраждане" да сезира за решението Конституционния съд (КС);

- "Продължаваме промяната - Демократична България" да сезира съда.

Първото е възможно, ако Народното събрание откаже да се произнесе с аргумент за противозаконност на въпроса. Тогава от "Възраждане" няма да може да предприеме никакви законови стъпки, тъй като няма институция, която да задължи парламента да вземе решение, коментира проф. Пламен Киров.

Ако решението бъде отхвърлено от депутатите, "Възраждане" би могла с подкрепа от друга група да оспори решението пред КС. За целта са нужни подписите на една пета от депутатите, а партията има само 37. Пред "Дневник" водещият юрист на "Възраждане" Петър Петров потвърди, че вече е подготвена конституционна жалба, която да бъде внесена "още на следващия ден", ако решението бъде отхвърлено. Под нея са се подписали и депутатите на "Има такъв народ", които са 11 и така подписите стават точно 48.

Същия ход планират от "Продължаваме промяната - Демократична България", ако решението мине в пленарна зала. Те имат и необходимите подписи, тъй като групата наброява 63 депутати.

Ключово за сроковете ще бъде кое решение е атакувано. В случай, че парламентът е дал зелена светлина, съдът е длъжен да излезе с решение до датата на допитването. Това ще скъси силно времето за произнасяне, защото по закон, когато предстоят избори в рамките на една година, президентът насрочва допитването заедно с тях. Редовният местен вот ще е в края на октомври или първата седмица на ноември. Следващите редовни избори - за евродепутати, са през юни 2024 г.

Ако обаче Народното събрание отхвърли проекторешението и "Възраждане" оспори това, КС няма срок за произнасяне нито по допустимостта на искането, нито по същество.

Ходовете на "Възраждане"

Представителите на проруската партия от няколко седмици се опитват да забързат процеса по взимането на решение в парламента, но срещат отпор. В четвъртък Деян Николов прочете от трибуната на Народното събрание декларация, в която предупреди иронично американското посолство, че стои зад протакането , но то няма да е успешно.

По-късно през деня той даде да се разбере, че партията му възнамерява да форсира процеса като внесе проекторешението за обсъждане в първия пленарен ден на новия месец, когато опозицията определя дневния ред на депутатите. Това обаче ще е на 5 юли и по всяка вероятност председателят на Народното събрание Росен Желязков няма да го включи в програмата, тъй като липсва доклад от водещата комисия и все още не са изтекли сроковете за взимане на решение.

Автор: Ралица Фичева

Източник: Дневник