По време на дебата се използваха изрази като „политически бухалки“, „страх да бъде свален имунитетът“, взаимно „изпиране между Кирил Петков и Бойко Борисов"

С остри реплики и нападки след близо три часа обсъждане депутатите приеха да има комисия за имунитетите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и съпредседателя на ПП Кирил Петков. По предложение на БСП пленарното заседание се предава по БНТ и БНР и гражданите могат да се наслагят за пореден път на "парламентарния цирк".

По време на дебата се използваха изрази като „политически бухалки“, „страх да бъде свален имунитетът“, взаимно „изпиране между Кирил Петков и Бойко Борисов".

Председателят на ПГ на ИТН Тошко Йорданов нарече Петков "предател". В отговор бившият премиер избухна: "Не разбирам от розов, кафяв фашизъм. Но знам едно - вие не трябва да казвате кой да бъде арестуван."

Йорданов продължи: "Кирил Петков и Бойко Борисов са страхливци. Рептилът Петков иска да изпере Борисов, а Христо Иванов го е измислил. Вие сте фашист, защото извършихте арест, който се оказа, че е незаконен. Не бъркайте омразата с истината."

„Г-н Петков, какво правиш в тази компания, какво има да се разследва за твоята декларация“, попита зам.-председателят на ПГ на „БСП за България“ Атанас Зафиров съпредседателя на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков, като обясни, че за неговата декларация "знае цяла България". Подай си имунитета, излез от тази компания, призова го той.

В отговор Петков за пореден път заяви, че преди комисията да излезе със становище, ще си даде сам имунитета, но няма да позволи „прокуратурата да използва своята власт като политическа бухалка“.

„Продължаваме промяната-Демократична България“ няма да предложим председател на комисията, обяви той и поиска ГЕРБ-СДС да направят същото, за да няма съмнение за конфликт на интереси. Искаме ли, като народни представители, да оставим прокуратурата да действа „на тъмно, като политическа бухалка“, или да видите какви са мотивите на прокуратурата, мотивира проекта на решение Петков. Той отбеляза, че до отстраняването на Иван Гешев е довел и механизмът, вкаран преди година и половина в плана за възстановяване за контрол върху главния прокурор. Ето защо след година и половина, без никакви факти и обстоятелства, прокуратурата реши да възобнови това дело, смята Кирил Петков. В този механизъм за контрол по плана за възстановяване, според него, Гешев е видял истинска заплаха.

Ще помоля колеги да не спекулират с думата „страх“, поиска Георг Георгиев от ГЕРБ-СДС в началото на дебата. За страх можете да говорите, когато излезете и кажете какво правихте миналата година с оръжията за Украйна, обърна се той към БСП. Изглежда, че имате страх комисията да работи и да установи какви са истинските факти и обстоятелства, предположи депутатът. Благодаря ви, смелчаци, завърши изказването си Георгиев.

Председателят на ПГ на „БСП за България“ Корнелия Нинова коментира на свой ред, че прокуратурата не може да бъде политическа бухалка, защото решението е на българския съд. Тя апелира операция „Чисти ръце“ - с или без Гешев - да продължи докрай, във всички партии, министерства и навсякъде, " където се крадат 10 млрд. лв. годишно“. Нинова повтори, че ПГ на левицата няма да подкрепи тази комисия и да излъчи свои представители в нея. Няма да бъдем частичка от „пералнята, която в момента сглобявате“, категорична беше тя. Не ми говорете за страх и за смелост, добави още Корнелия Нинова.

Според Цончо Ганев от „Възраждане“ е морален акт депутатите сами да свалят имунитета си. Създава се комисия, защото лицата, на които е поискан имунитетът, отказват да си го свалят, посочи той. Взаимно се „перете“, затова сме принудени да гласуваме „за“ такава комисия, заяви Ганев. Той припомни, че тримата депутати от „Възраждане, на които прокуратурата е поискала имунитета – Ангел Георгиев, Веселин Вешев и Костадин Костадинов веднага сами са го дали.

Призовавам хората, подскачащи тук най-много, да излъчат председател на временната комисия, за да може „тази политическа дъвка“ да приключи по някакъв начин и да се фокусираме върху нещата, които са важни, призова Настимир Ананиев от ПП-ДБ. Колегата му Кирил Петков добави, че предлага представител именно на „Възраждане“ да оглави комисията, за да няма обвинения в протакане.

Атанас Атанасов (ПП-ДБ) коментира, че ВСС е взел решение за освобождаване на Гешев от длъжност, заради това, че е оскърбил Народното събрание, а е трябвало да бъде заради „делата на трупчета“, използвани за рекет. Той попита защо сега се иска имунитета на Бойко Борисов и на Кирил Петков. И припомни, че делото срещу Петков е прекратено, а не спряно. Затова искам да се създаде комисия - да видим какви са новите обстоятелства, които са наложили възобновяване, но не вярвам да има такива, допълни Атанасов.

От ПП-ДБ поискаха поискаха комисията да работи по три депутатски имунитета - на Бойко Борисов (ГЕРБ), Даниел Александров (ГЕРБ) и Кирил Петков (ПП-ДБ).

От втората политическа сила предлагат комисията да се състои от 12 депутати - по двама от всяка парламентарна група.

Предложението за комисията идва, след като главният прокурор Иван Гешев поиска да се разследват общо осем депутати. Целта на комисията е да се види дали прокурорите не са използвали някои от поисканите имунитети като политическа бухалка.

Временната комисия се създава със задача да проучи дали са налице достатъчно данни за извършени престъпления от общ характер по исканията на главния прокурор Иван Гешев на имунитетите на тримата депутати, предвижда проекторешението, внесено от "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ). Предлага се комисията да бъде избрана за срок до изчерпване на предметния ѝ обхват, но не по-късно от 18 юли т.г.

Предвидено е тя да се състои от 12 народни представители – по двама от всяка парламентарна група. Според проекторешението комисията следва да представи доклад за дейността си съдържащ становища и отделни проекти за решения по направените от главния прокурор искания.

ПП-ДБ няма да предложат председател на комисията, за да не бъдат обвинявани, че по един или друг начин ще влияят на нейната работа, заяви при представянето на проекта за решение Мирослав Иванов (ПП-ДБ), един от вносителите. Нито политическата класа следва да става заложник на държавното обвинение, нито обратно, но справедливостта обаче трябва да бъде основана на ред, правила и тяхното спазване, каза той. Не става въпрос за никакви "чадъри", а за спазване на парламентарната практика, добави Иванов. Той коментира, че комисията вероятно ще приключи работа по-рано от крайния срок – 18 юли. ПП-ДБ ще държат заседанията ѝ да са публични.

Как може НС да преценява дали има достатъчно данни, че един бивш премиер в едно досъдебно производство е обвинен за пране на пари, попита независимият депутат Радостин Василев. По думите му парламентът няма такава власт.

Според председателя на ПГ на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов тази комисия е унизителна за българския парламент. Има много символ в това, че “Миро чете мотивите да пази Киро“, смята той. По думите му с искането си за комисия Бойко Борисов и Кирил Петков са доказали, че "не са мъже“. Йорданов припомни, че именно Кирил Петков е бил човекът, който е свидетелствал пред Бойко Рашков срещу Борисов въз основа на данни от Гугъл.

В началото на заседанието от БСП поискаха да се разгледа и техният проект на решение, внесен в петък, по искането на главния прокурор за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Бойко Борисов. Председателят на Народното събрание Росен Желязков обясни защо няма как да бъдат разгледани заедно. Той посочи, че проектът на левицата не е мотивиран, обоснован и подкрепен с достатъчно данни, и засяга единствено имунитета на Борисов. Борислав Гуцанов ("БСП за България") отговори, че когато са го внесли, единствено за имунитета на Борисов е бил изтекъл срокът. Колегата му Иван Ченчев отбеляза отсъствието на лидера на ГЕРБ днес от залата.

Ертен Анисова (ДПС) посочи, че в парламента е постъпило и още едно искане на имунитет на депутат – на Димитър Аврамов от ДПС, и предложи да се включи в обхвата на комисията.

До момента главният прокурор е внесъл искания парламентът да позволи разследване на общо шест народни представители - по двама от ГЕРБ (Бойко Борисов и Даниел Александров) и от "Възраждане" (Веселин Вешев и Ангел Георгиев), един от "Продължаваме промяната - Демократична България" (Кирил Петков) и вече нечленуващия в група Радостин Василев.

Вешев, Георгиев и Василев вече обявиха, че сами се отказват от защитата си и могат да бъдат разследвани.

Петков и Борисов обаче поискаха комисия да разследва искането за свалянето на имунитетите им.

Ситуацията е безпрецедентна както заради краткото време на внасяне на исканията - по-малко от два месеца, така и защото на прицела на държавното обвинение за първи път има двама бивши премиери - Бойко Борисов и Кирил Петков. Невижданата активност на главния прокурор Иван Гешев започна след заявката му за война с политиците заради опитите да бъде отстранен.

Имунитетът на бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов е поискан заради досъдебното производство, известно в медиите като "Барселонагейт", по което казва, че са събрани доказателства за пране на пари.

Искането за наследника му Кирил Петков е по досъдебно производство за декларацията му за гражданство, преди да стане министър през 2021 г. И двамата обявиха, че няма да свалят сами защитата си - Борисов с аргумент, че това не бива да се прави, докато парламентът извършва съдебна реформа, а Петков със заявката, че въпросът трябва да бъде разглеждан на комисия в Народното събрание, пред която да бъдат представени всички факти и доказателства.

Даниел Александров пък отказа с мотива, че вижда лична атака заради развода си.

Процедурата по сваляне на защитата е регламентирана в чл. 70 на основния закон, и предвижда да варианта:

- депутатът сам да се откаже

- Народното събрание да вземе решение дали има достатъчно основания да го предаде на прокуратурата, след като прецени предоставените доказателства.

Текстовете са пренесени и в правилника за работа на парламента, като в тях е добавено, че в случаите, когато народен представител не се откаже доброволно от имунитета си, предложението за неговото снемане и доказателствата към него се разглеждат от Народното събрание, което се произнася с решение.

Срок за взимането на решение няма, а аргументът е, че времето за запознаване с материалите по всяко дело е различно за всеки случай. Упоменато е единствено, че депутатите не могат да вземат решение по-рано от 5 дни от постъпване на искането. За свалянето е достатъчно обикновено мнозинство - повече от половината, участвали в гласуването народни представители.

През 2005 г. парламентът за първи път формира временна анкетна комисия по такъв въпрос. Това става по искане на главния прокурор Никола Филчев да започне наказателно преследване срещу Стефан Софиянски (тогава депутат от коалицията "Български народен съюз", в която влиза Съюзът свободните демократи) по делото за Централните хали.

От тогава датира практиката да се създава временна комисия за всеки отделен случай.

Сега обаче заради натрупването на искания депутати от различни парламентарни групи смятат, че този подход не е разумен, тъй като, от една страна, ще увеличи заетостта на народните представители, които ще трябва да балансират между пленарните заседания и тези на постоянните комисии, а от друга - ще бъде почти невъзможно временните комисии да заседават едновременно и паралелно с постоянните.

По тази причина в групите на ГЕРБ и на "Продължаваме промяната - Демократична България" надделяло мнението, че комисията трябва да бъде една за всички внесени от прокуратурата искания.